За мнозина това беше капката, която накара чашата да прелее: когато властта поиска да наложи отново полицейски час, хиляди сърби излязоха на улицата, за да протестират срещу едно управление на пандемията, оценявано като непоследователно.
Кое отприщи този гняв в балканската страна, в която по официални данни има 370 починали от Ковид-19? Може ли той да разклати силния човек от 2012 г. насам - Александър Вучич, който е обвиняван от опозицията и неправителствените организации в авторитаризъм?
- Защо започнаха демонстрациите?
Сърбите се бяха подчинили на строгите мерки за ограничаване на движението, наложени първоначално по съвет на китайски експерти. Но във вторник, един час след обявяването от Александър Вучич, че те ще останат затворени от петък до понеделник, хиляди жители на Белград излязоха на улицата, раздразнени от непоследователността на мерките на властите.
След два месеца на изолация последва период на пълно освобождаване: футболни мачове с хиляди зрители, демонстрационен турнир, организиран от Новак Джокович, който след това даде положителен резултат /на тест за коронавирус/.
Според мнозина Александър Вучич е подценил мащаба на пандемията и е обявил "победа над вируса", за да може да организира парламентарните избори на 21 юни, бойкотирани от опозицията, които се превърнаха в референдум за неговата партия.
По време на предизборната кампания властите обявяваха един смъртен случай на ден /от вируса/, дори нула. Още на следващия ден след изборите цифрите започнаха да се увеличават. Няколко министри, които демонстративно празнуваха победата, обявиха след това, че са с положителен резултат. "Омръзна ни от манипулациите на цифрите за Ковид-19", казва Даниела Огненович, 52-годишна демонстрантка.
За да влоши още повече нещата, Александър Вучич вмени вина на своите граждани: "Много се отпуснахме, направихме много грешки, и личната отговорност на всеки един от нас има роля".
- Кой демонстрира? Кой провокира насилията?
Групите /от демонстранти/ са много разнообразни в Белград, но също и в различни градове в провинцията, без определено ръководство. В шествията участват младежи, семейства, но и граждани, носещи кръстове и икони, антиваксери и други. Целият идеологически спектър е представен - от левицата до крайната десница, минавайки през разочарованите от политиката.
Насилия избухнаха във вторник, когато група демонстранти влезе със сила в парламента, след това в сряда, а след това и в петък вечерта.
Александър Вучич, който се отказа от полицейския час за уикенда, осъди акцията "на хулигани".
Протестиращите от своя страна обвиняват "агенти провокатори", внедрени от властите, че са предизвикали излизане извън контрол на демонстрациите, за да ги дискредитират, и осъждат прояви на полицейско насилие.
- Може ли да бъде разклатена властта на Вучич? -
Силният човек в Сърбия от 2012 г. насам, бивш министър при управлението на Слободан Милошевич, е бивш краен националист, който се превърна в десноцентристки ръководител, желаещ да присъедини своята страна към ЕС.
Той контролира институциите. Основните медии, специално телевизията, са му предани, с изключение на телевизионния канал N1, към който изпитва особена ненавист.
Вечерта по време на първата демонстрация националната телевизия РТС избра да излъчи филм на Джаки Чан.
Според неправителствената организация Фрийдъм хаус Сърбия вече не е демокрация заради този контрол на властта върху медийното пространство.
Опозицията, която е разцепена от години, вече отсъства от парламента.
В резултат на това "улицата е мястото, където се води политическата борба", казва политическият анализатор Бобан Стоянович.
Но опитът показва, че "правителството може да търпи мирни демонстрации в продължение на месеци /.../, докато контролира медийния дискурс", според журналиста Неманя Ружевич.
Демонстрациите, "лишени от ясни идеологически цели, имат тенденция да са бурни, но кратки", казва Бошко Тръпкович, преподавател по право в Университета в Бирмингам. Протестиращите нямат нито "водач, нито списък с искания" при липсата на опозиционни партии, които са извън рамките на движението.
- Може ли ситуацията да доведе до оттегляне на подкрепата на Европа за Вучич? -
Макар да отбелязва редовно пропуските в областта на борбата срещу корупцията или независимостта на правосъдието, ЕС демонстира снизходителност към човек, когото разглежда като гарант за стабилността на страната и ключ за решаване на конфликта с Косово, чиято независимост Белград не признава.
Той бе приет миналата седмица от френския президент Еманюел Макрон във връзка с този въпрос - един от най-сложните конфликти в Европа.
Без да пояснява, Александър Вучич намекна, че "чужестранно влияние" може да стои зад демонстрациите. Един от таблоидите, който го подкрепя, "Курир", споменаваше точно Русия. Начин за властта да заяви отново привързаността си към ЕС, който тя не пощади от критика в началото на пандемията в полза на "китайските си приятели".
(От БТА)
