Спектаклите в Киноцентъра са заснети и ще се пускат платено за целия свят
- Г-н Карталов, смятате ли, че светът на операта вече няма да е същият след COVID-19, и какво точно ще се промени?
- Разбираемо е, че светът на операта няма да е същият. Свидетели сме как в оперните театри по света започна редуциране на редовната дейност, намаляване на репертоара, безумно адаптиране на творби, дори на величавите Вагнерови творби, до недопустими камерни формати, съкращаване на персонал, анулиране на гастроли.
Но интересното е, че в тази убийствена криза хората са си същите. Някои, вместо да се смирят, се държат нагло и високомерно, с претенции. Даже сякаш искат да наваксат загубената си работа с изнудване и по-големи искания.
- Шефът на Метрополитен опера (МЕТ) Питър Гелб каза, че очевидно голямата опера и принципите за социална дистанция са несъвместими, поради което в Ню Йорк се подготвят за спектакли на закрито чак за Нова година. Не поехте ли твърде голям риск вие със спектаклите, започнали още на 16 юни?
- За мен рискът е неизлечима страст за справяне във времена на най-големи трудности. Примерите ми са безчет. Но Питър Гелб даде и друг пример - с преминаване към онлайн излъчване на репертоара на МЕТ от богатия му архив през сезоните. И това показа, че въпреки затворените врати на легендарния театър, той всъщност се отвори към публика от цял свят. Софийската опера, знаете, направи същото, без да сме се наговаряли. Още преди МЕТ да пусне първия си спектакъл онлайн, ние направихме интернет премиера на операта “Борислав - великият воевода на цар Иван Асен Втори” от Маестро Георги Атанасов. Избрах това българско заглавие, за да дадем кураж и културно-политически импулс на нашата публика с подвиг от славната ни история. Така поставихме старта на дълга серия на излъчване на постановки от запазения старателно видеоархив на Софийската опера. Над тридесет постановки показахме безплатно по нашите интернет платформи, филмирани от продуцентската компания на Румен Ковачев ТВ 1 и собствена колекция. Веднага бяхме подкрепени и от генералния директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков и екипа му със записи от Златния фонд на БНТ. Всяка неделна вечер БНТ 2 излъчваше наши оперни и балетни постановки и това ще продължи до края на лятото.
След тримесечната принудителна пауза започнахме представления, но имахме законовото разрешение за ограничение на местата в залата. Риска поехме всички. При специалните ми срещи с колективите на оркестъра, хора, балета и на първо място артистите, се чуваха едни и същи желания: искаме да работим, липсва ни публиката, дайте ни работа. Бях подготвен за тази жажда на артистите за връщане на работа и напиращата им творческа енергия към изяви и срещи с публиката, към смисъла на професиите им. По време на карантината не стоях без задачи, които сам си поставях. Трябваше да разработим стратегически план и организация на очаквания летен сезон на Софийската опера.
- Спектаклите на открито са ваша запазена марка. Защо този път бяха на езерото Панчарево и в Киноцентъра?
- Нашата красива столица София няма привилегията исторически да е наследила античен театър или римски стадион, даже не разполага и с летен театър. Това не можеше да ни спре сами да си изграждаме зали и сцени на открито. Известно е как преобразявахме центъра на столицата в площадни театри.
Фестивалните вечери в парка на Военната академия това лято за първи път разширихме с другите две разкошни пространства за опера и балет. Едното е вече любимо за публиката ни на романтичния бряг на езерото Панчарево. Другото - вълшебният свят на Киноцентъра в “Бояна”.
Особено внимание обръщаме и сега на вече отгледаната от нас многобройна детска публика. Тя запази територията си на малката сцена на парка. Балетните представления “Лебедово езеро”, “Зорба гъркът”, “Кармина бурана” са на сцената, романтично назована от мен “Музи на водата”, на която стъпват музите на всички изкуства - балет, опера и изключително търсения мюзикъл “Мама миа”.
Когато говорим за езерни и близки до водата заглавия, специално включих “Рейнско злато”. За първи път в нова интерпретация представяме Вагнеровия шедьовър на открито.
По същите мои изисквания за оперни спектакли е и изборът ми на римския площад в Киноцентъра. Благодарен съм на главния продуцент Ярив Лърнър, че прие светкавично идеята ми. Ето един друг нов синтез на величествени филмови декори и оперни заглавия под купола на небесния храм и прегръдката на планината Витоша.
Макар и да има лишения от икономическа гледна точка, не можем без “Опера на върховете” на Белоградчишките скали, а също и без Вагнеровата мистерия в пещерата Магура.
- Коронакризата остави без съмнение много световноизвестни имена без ангажименти. Вероятно Софийската опера ще се възползва от това, но разкрийте малко от есенния сезон – кого можем да видим на софийска сцена и в какво?
- Винаги съм държал на ансамбловия национален театър. Спомнете си думите на директора на “Опера Европа” за Софийската опера: “Тук има нещо, което в повечето западни театри е загубено. Чувството за ансамбъл, за екип. Вашата опера има идентичност. Докато западните опери, които наемат за спектаклите си певци от цял свят, все повече се уеднаквяват. Кажете къде другаде по света може да бъде поставен целият “Пръстен на нибелунга” с изцяло национален състав?”.
Известно е също, че Софийската опера е била постоянен извор на певци за западните опери - от най-големите до най-малките. Естествено, че и най-големи певци от световните сцени са наши скъпи гости. Но гости, без да имат много време за репетиции. А в операта репетиционният процес е дълъг, не можем да минем с две-три репетиции като с гостите на някой симфоничен оркестър.
В неуравновесените стандарти за субсидии и липса на критерии и приоритети за финансиране не намирам смисъл за момента да се харчат средства за еднократни покани. А и средствата сега не са гарантирани за производствени и творчески разходи. Печалбата е от актуалните всекидневни приходи само когато има представления, с които се покриват задължителните текущи разходи. Все още националният оперен театър на България е с най-нисък стандарт за държавно субсидиране, но с най-добри приходи и е на първо място по изпълнение на критерии и показатели в системата на музикално-сценичните изкуства.
- Пандемията завари Софийската опера с почти готов балетен спектакъл „1001 нощи“, със „Севилският бръснар“ и с „Електра“, които се репетираха усилено. Кога ще бъдат разположени във времето тези спектакли наесен?
- В момента усилията ни са фокусирани в новите летни сцени, които създадохме. Признавам, че е огромна заетостта ни, и убедено вярвам, че сега когато е времето да се преборим със страха от изолацията, със страха, че утре може да няма публика, че артистът може да се окаже в капана да е ненужен и изхвърлен, главната ми задача на ръководител е да организирам динамичен творчески процес на артистите, оркестъра, балета, хора, техническия персонал, производствените ателиета. Трябва да издържим на натоварването и така и публиката ще се завърне към любимия си театър и любими артисти.
Ще се върнем към отрепетираните и готови заглавия в късната есен. Когато знаем и ясните рамки на финансиране, ще обявим програмата. В момента са гарантирани заплатите на персонала, за което благодарим на усилията на министъра на културата Боил Банов. На тази осигуреност и грижа, отговаряме многократно с интензивна и динамична програма на шест сцени: в Софийската опера, в Парка на Военната академия, езерото Панчарево, римският площад в Киноцентър Бояна, сцената ни на Белоградчишките скали и пещерата Магура.
- Но как точно смятате да върнете обратно публиката в салоните поне до предишното им равнище? По време на пандемията хората имаха прекрасната възможност да гледат на компютрите си всичко най-значимо от последните години – всяка вечер различни спектакли на Метрополитен опера, Кралската опера, Болшой театър. Вярно, че живият спектакъл е съвсем друго преживяване, но не смятате ли, че този рог на изобилието ще вдигне твърде много нивото на очакванията?
- Тези фенове на операта, които истински разбират и не се прехласват само по имена и богати театри с предварително осигурени средства от държавата и солидната подкрепа на спонсори, ще видят разликите, предимствата и недостатъците при сравненията “богат-беден”. Тогава само ако са почтени в оценките си и изчистени от предразсъдъците за родно и чуждо, ще кажат какво са очаквали и намерили.
Нашите български артисти и постановки чувам, че не отстъпват, а понякога и превъзхождат по интерпретация и изпълнения много от показваните по интернет постановки. Впрочем, европейската платформа “Опера вижън” вече излъчва наши спектакли. А там сравнителните възможности са много лесни. Поставени са за гледане и слушане паралелно няколко продукции и театри, като на състезание. Скоро влизаме и в американски интернет пространства. Спектаклите ни в Киноцентъра бяха заснети с висококачествена техника и започва тяхното платено излъчване в канала на “Амазон Прайм”, с което достигаме до световната публика.
