Невинни, лешояди и изпаднала номенклатура заедно срещу статуквото
Усеща се нещо смущаващо в протестите, неясно и чоглаво чувство, че нещата не са баш каквито изглеждат. Същото, което и за пандемията се долавя - хем има зараза, хем нещо мажат, уж силата на таралежа отслабва, ама още повече народ тръшкал. Дисонанс след дисонанс. А на тема “протести” пък сякаш на три чужди езика говорим, не можем да се разберем и сигурно накрая ще се изтрепем.
Доминиращият глас е на хората от площада, на които наистина им е писнало. До голяма степен недоволството им е породено от натрупани лични разочарования, но общо взето, викащите “Оставка!” са обединени от искрената си непоносимост към Борисов и Гешев.
Приятел сподели, че неговите пораснали деца, които учат на Запад, всяка вечер са на паветата, изпълнени с презрение: “Пускат си Мария Габриел в YouТube и се заливат от смях как говори английски. Аз, ако съм Мария Габриел, ще ходя чисто червен от срам.”
Младите като цяло не можели да проумеят чак пък толкова ли безпросветна е властта, та не може да отгледа грамотни политици. Изпитват непреодолима отврат и към чекмеджето на Борисов, твърдо убедени са, че ни управляват мутри и корумпирани подлеци, искат нова конституция, пълна съдебна реформа, пренаписване на цялото законодателство...
Аргументите и исканията им са многопосочни, защото протестиращото множество се формира от редови безпартийни граждани на различна възраст, които нямат стратегия и платформа, просто искат всичките сегашни големци да се махнат и повече да не им се мяркат. Кратко и напълно ясно, но и доста озадачаващо. Напомнят на опашка пред едно гише, от което някой очаква удостоверение за наследство, друг свидетелство за съдимост, а трети - нов паспорт.
За България те са феномен, такъв бунт досега не сме имали. Както отбелязва автор на вестник “Култура”, за първи път антиправителствен протест не носи плакати с партийни абревиатури. Днешните протестиращи категорично са незаинтересовани от политиката и отказват да разсъждават как виждат бъдещото управление. Ама изобщо не ги интересува какво ще прави държавата, щом се разотидат. Участват в политически протест без политическа визия и по тази причина много анализатори ги наричат “дефилиращи”, “гастролиращи”, “танцуващи” и “маршируващи”, но не и “протестиращи”.
Другият глас от площада е на президентските и партийните пиари, активисти и агитки, които се мъчат да превземат властта, канализирайки гражданското недоволство. Те вече са грозна гледка!
В репортаж от софийските вълнения по германската телевизия ARD въпросните “лешояди” са описани с вълнуваща достоверност. Репортерът казва: “Отявлен поддръжник на протестиращите е държавният глава Румен Радев, който е близък с опозиционните, приятелски настроените към Русия социалисти.“ Германецът представя близкия до “Да, България” адвокат Николай Хаджигенов като “един от инициаторите на уличните протести, който се бори за отстраняването на главния прокурор Иван Гешев”.
Парадоксалното е, че в действителност самите протестиращи и хабер си нямат от въпросните “инициатори” на техния, не на някой чужд протест. Мярват ги от време на време на стълбите пред Партийния дом, но не обръщат внимание нито на тях, нито на Румен Радев, Мая Манолова, Христо Иванов, Копейкин, Паргов и всякакви от тоя сорт, потриващи доволно потни длани в очакване да гътнат Борисов и да си наредят своята схема. Така навремето знаехме имената на членовете на Политбюро, но трудно ги разпознавахме, щото беше все едно.
Ситуацията толкова се доближава до абсурда, че чак Нидал Алгафари започва да звучи адекватно. “Приятелю драги - написа той във фейсбук, обръщайки се към близкия до президента пиар Арман Бабикян. - Не погубвай силно набраната инерция на повярвалите в теб и “отровното трио”. Създайте проект, организирайте го и се явете на избори. Не го ли сторите, целият гняв на недоволните ще отиде при хора, за които съм убеден, че ще са по-лоши от настоящите. Не мога да си представя, че ще може да се възползват от енергията ви провалили се столетни партийци, които събраха пъти по-малко от вас на най-важния им сбор. Пък не дай боже да предоставите властта в ръцете на посочения от чужд разузнавателен офицер.” Приятелски сарказъм и пълен потрес!
И трети глас се дочува, но по-слабо, основно във фейсбук. Извисяват го реваншисти, които не спадат нито към “диктатурата на невинните”, както я нарече един театрален режисьор, нито към превратаджийското платено лоби. Профили, възползвали се в миналото пряко и косвено от властта на ГЕРБ, а днес загубили благоволението свише: бивши пиари, бивши държавни служители, изоставени любовници, прогонени протежета на отстранени висши функционери… Абе, изпаднала номенклатура, с две думи. Малобройна, но люта!
Нейните остриета действат като комсомолски секретари – нападат всеки, който не излиза на протеста, искат обяснение, заплашват, обиждат, кълнат, не приемат мнение, различно от своето, търсят сметка и плюят. Преди 20 години не разстрелваха седесари за четене на “Дума”, но днес зареждат калашник за шерване на критичен вестникарски текст.
В слепия си гняв дори не осъзнават как олекват от собствените си агресивни демонстрации на нетолерантност и лошо възпитание. Слава богу, бесовете им владеят само виртуалната реалност.
