- По качество на живот обаче сме в клъстър със Сърбия, според новото издание на проучването "Индекс на настигането"
- По цялостно развитие не сме сред най-изостаналите в Европа, а сме в група с Гърция, Румъния и Унгария
Ако на пистата на развитието на 35 страни в Европа има 6 групи, от най-напреднали до най-изоставащи, България стабилно се движи в 4-ата. Там е заедно с Гърция, Унгария, Румъния и Хърватия.
Това показва новото, девето издание на “Индекс на настигането”, който класира по скала от 0 до 100 точки постиженията на 35 държави - членки на Евросъюза и кандидатки. Проучването се изготвя от екип на Институт “Отворено общество” - София. То сравнява държавите по 47 индикатора, разделени в 4 категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление.
Според оценките държавите се разделят на 6 групи.
В “А група” през 2019 г. са най-богатите и развитите - Дания, Швеция, Люксембург, Холандия, Финландия, Ирландия, Германия и Австрия. Резултатите им са от 64 до 71 точки.
В четвъртата група са:
Унгария - 41 точки,
Хърватия - 40 точки,
Гърция - 39 точки,
България и Румъния - по 36 точки.
След нас са страните от 5-а група - Сърбия и Черна гора (31 и 30 точки).
Последни в класацията са 6-а група - Албания, Северна Македония, Турция и Босна и Херцеговина. Те имат от 18 до 25 точки.
Процесът на сближаване между новите и старите страни членки на ЕС губи скорост и сякаш е оставен да се движи по инерция, пише в доклада на Институт “Отворено общество” - София. Този процес е бил най-динамичен през периода 2011 – 2014 г., след което настъпва забавяне и дори обръщане на посоката в развитието на някои от новите страни-членки.
Трендове
През 2011 г. България е била в пета група заедно с Македония, Сърбия, Черна гора и Румъния. Осем години по-късно България вече се е изкачила в по-горната група - четвърта. Сборният ѝ резултат - 36 точки, е същият, като миналата година. Въпреки това тя заедно с Румъния (която губи една точка спрямо предишната година) е на последно място от новите страни-членки на ЕС.
Сравнението между Индекс 2011 и Индекс 2019 по цялостен резултат показва, че новите страни членки на ЕС като цяло са успели да се „дипломират“ и да се прехвърлят в по-добре представящи се групи, като догонват редица стари страни-членки и оставят последните две групи на страните кандидатки за ЕС в Югоизточна Европа. Този положителен процес обхваща и България и Румъния. Въпреки че като цяло Балканите остават най-изоставащия регион в Европа, страните-членки на ЕС в района се представят по-добре от останалите страни в региона, които са извън ЕС. Ако през 2011 г. по цялостен резултат в Индекса на настигането България и Румъния са попадали в един клъстер със страни извън ЕС като Сърбия и Северна Македония, то през 2019 те се местят един клъстер по-нагоре и вече с в компанията само на страни-членки на ЕС, сред които Унгария, Хърватия и Гърция.
Три страни от групата ЕС10+1 – Естония, Чехия и Словения – представляват най-добрите примери в процеса на настигане, като те достигат най-близо до желаните средни нива на страните от ЕС15+2 и се представят много по-добре от останалите нови страни-членки, пише в доклада. Естония е на 13 позиция с 57 точки, следвана от Чехия (14 място) и Словения (15 място), като и двете страни са с 55 точки.
Плюсове и минуси на България
България се представя най-добре в категориите „Икономика“, където е на 28 място с 40 точки. В тази категория България е в една група със страни като Кипър, Испания, Италия, Полша, Унгария и Хърватия.
По „Управление“ България също е на 28 място - с 38 точки. Такъв е резултатът и на Гърция, а на Румъния е с 4 точки по-нисък.
В категорията „Демокрация“ страната е на 29 място с 35 точки.
Най-лошо е представянето на България в категорията „Качество на живот“, където е класирана на 30 място с 29 точки и е в 5-а група заедно със Сърбия, Турция, Румъния.
Ако се погледне сравнението по индикатори, най-високата позиция страната ни заема по „Държавен дълг“ - 3-о място сред 35 страни, с третото най-ниско ниво на държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт на страната след Естония и Люксембург.
В класацията по индикатора „Кредитен рейтинг“ България е на 22 място с 41 точки.
В „Изследвания и развитие (R&D)“ страната е на 24 място с 39 точки, като това се измерва чрез два под-индикатора – за високотехнологичен износ и брой патенти на глава от населението.
В индикатора „Корупция“ обаче, част от категорията "Управление", България е на 30 място с 28 точки. В индикатора „Върховенство на правото“ страната ни е също на 30 място с 25 точки. В индикатора „Здраве“, който е част от категорията „Качество на живот“, България заема 33 място с 23 точки. Още по-малко точки има по показателите "Неравенство" и "Очаквана продължителност на живота". Всъщност България, Литва и Латвия са сред страните с най-високо регистрирано неравенство на континента.
