Какво трябва да дава училището - идеите на умни и успели млади българи
Училище, което подготвя децата така, че на 18 години да имат конкурентни с връстниците им в Европа знания и умения за епохата на технологии и иновации.
Образование, насочено към професиите на бъдещето.
Учители, добре подготвени и мотивирани да дават ключовите грамотности на децата ни - дигитална, медийна, предприемаческа, гражданска, за работа в екип...
Това е кауза, която си заслужава да бъде във фокуса на нацията за следващите 30 години. Защото добрите образователни системи са източник на растеж и устойчиво развитие.
Първият учебен ден е добър повод да обобщим досегашните тези от виртуалната кръгла маса “Новите 30 години” - проект, с който “24 часа” търси дневен ред от силни и работещи инициативи.
Национални приоритети, които да привлекат интереса, енергията, въображението на българите и
да послужат като
мотор за
развитието на
обществото
20 умни и успели българи, млади професионалисти от различни сфери на реализация, вече се включиха със своите идеи и визия в дебата за новите 30 години и в проекта “Включване Z”. Те са единодушни, че ако искаме ускорена промяна в държавата, доброто образование е ключовият приоритет.
- “Огромното предизвикателство за България и всяка една страна в следващите 30 г. ще бъде образованието - казва Дарин Маджаров, основател на онлайн платформата с видеоуроци “Уча.се”. - То ще става все по-важно, защото хората без умения ще бъдат тотални аутсайдери. Ще успеем ли да намерим достатъчно учители? В следващите 10 г. системата трябва да привлече над 40 хил. учители. Всички трябва да научим децата си да уважават учителите.
Държава без
учители е
тотална
катастрофа
Единственият начин да живеем в още по-добър свят, в още по-добра държава, в още по-добро общество е, когато хората имат още по-добро образование и умения”.
- “Трябва да се върви в крак с процеса на дигитализация и технологизация. Но у нас има и друг процес - демографския. Общият знаменател на тези две неща може да е образованието - казва политологът от агенция “Тренд” Димитър Ганев. - Имаме страхотна база от IT специалисти. Трябва да се насочим към образованието и със сериозен акцент върху това, което преди 40 г. се наричаше “нация техническа”. Това може да ни интегрира в Четвъртата индустриална революция, към която сме се засилили. България може да стане хъб за привличане на инвестиции.”
l “Като общество в чужбина сме разединени по много въпроси, но има и неща, които ни обединяват. Едно от тях е именно ценността образование. Силна кауза за следващите 30 г. трябва да е образованието - казва Ирина Илева, програмен експерт “Добро образование и работни умения” във Фондация “Америка за България”. - За да има добри предпоставки за развитието на бизнеса, е нужно образование.
Пример е
Финландия,
където има ясен план за развитие на образованието и предприемаческата екосистема е много активна.”
- “Представям си образование, насочено не само към функционалната грамотност, а и към
емоционалната
грамотност и
към
емоционалната
интелигентност
- е рецептата на Ивайло Цветков - Нойзи. - Трябва да има задължителни часове по онлайн обща култура, както и задължителен западен език още от I клас.
Би било чудесно, ако образованието възпитава критично мислене и произвежда съмняващи се хора, защото в ерата на свръхинформацията човек без критично мислене и способност да подлага всичко на съмнение спокойно би се загубил, би се удавил в това море.
И не на последно място образованието трябва да бъде конструирано така, че да възпира, доколкото е възможно, “индустрията на щастието”.
- “Към момента основна тежест имат неспиращите искания за подготовка на кадри със специфични знания и професии, докато дългосрочната цел трябва да бъде подобряване на качеството на образованието в крайъгълните области
– четене и
разбиране,
науки,
математика,
справяне с
проблеми”,
според икономиста Лъчезар Богданов.
- “Образованието не трябва да се олекотява, а да е по-трудно. Да се наблегне на природните науки, точните науки. Задължително трябва да се направи учителската професия по-престижна”, казва Георги Александров, който печели златни медали на международни олимпиади, един от инициативата на “24 часа” “Отличниците на България”.
- “Изтичането на мозъци” ще става все по-малък проблем, според доц. Станислав Харизанов от БАН, ръководител на националния отбор по математика.
От една страна, защото в технологичната ера, в която се намираме, много лесно можеш да работиш онлайн като компютърен специалист дори и в България.
От друга страна, все повече млади хора с медали по математика ще остават тук заради рискове и несигурност в САЩ и Великобритания, смята Харизанов.
- “Българското образование е
изключително
фокусирано
върху теория,
то не е
практическо
И когато тези деца и младежи излязат от образователната система и се включат в пазара на труда, има огромно разминаване в техните очаквания и това, което в действителност представлява той. Затова още в средното училище образованието трябва да има повече практическа насоченост”, казва Румяна Босева, собственик на голяма компания за риск мениджмънт.
И още идеи от участниците в дебата:
- Прогресивно да се вдигат критериите в образованието, като се започне от начално, основно и средно, да се вдига нивото - и на учителите, и на учениците, повече ученици да измерват нивото си в конкурентна среда - на състезания.
- Допълнителен ресурс за най-талантливите деца.
- България да се превърне в център на иновациите и технологиите по примера на Ирландия и Естония, икономика, основана на висококвалифициран труд и висока добавена стойност.
Модерното образование е това, което може да доведе до решения срещу
големите
дефицити на
България
в момента -
на кадри за пазара на труда, но и на доверие и съгласие (защото образованото общество е по-здраво общество).
