Съпругата ми Йоана Буковска се грижеше за уроците с близнаците ни в карантината, казва председателя на Обществения съвет на 20-о училище в София
На национална конференция по проекта на “24 часа” и VIVACOM “Образование 4.0”, с която стартира вторият кръг от инициативата за дигитализация на българското образование на 17 септември, председателят на Обществения съвет на столичното 20-о оновно училище “Тодор Минков” Иван Давидов представи анкетно проучване сред родителите по време на извънредното положение. Според него децата бяха технически осигурени, а 75% от родителите - ангажирани с обучението на децата си.
- Г-н Давидов, по време на пандемията стана ясно, че без дистанционно обучение не може, на какво равнище е България в сравнение с останалите държави?
- Ако говорим за ЕС, нямам много директни впечатления. Доколкото знам, всяка държава се справя по различен начин според това какво ще загубят и най-вече какво ще спечелят децата от такова обучение. В много държави от ЕС се смяташе, че не могат да предоставят качествена услуга, и предпочетоха да не я предоставят.
От друга страна, в страните, с които работя - Близкия изток и Западните Балкани, това, което видяхме, че по-скоро самите мерки определиха възможностите училищата да предоставят образователни услуги и колкото и да имаха желание, нямаха инфраструктура за провеждане на обучение онлайн.
България по принцип е доста напред технологично. Интернетът у нас отдавна е един от най-бързите в света.
Хората от моето
поколение са
технологично много
добре подготвени
Затова децата ни имаха възможност да го направят. Доколко това се дължи на образователната система, е друг въпрос. Истината е, че в училището, в което аз съм председател на Обществения съвет, се опитахме максимално да използваме наличните възможности в страната. С анкетите, които направихме в училище, със сигурност помогнахме родителите да разбират по-добре какво се случва в училището и да могат да дадат обратна връзка в този сложен за тях и децата им период. По време на карантината родителите успяха да имат още по-задълбочен поглед върху това, което се случва в училище и образованието в България, и от какво партньорство има нужда с преподавателите.
- Има ли добро партньорство между родители и учители?
- Зависи от грижата към децата и професионалните възможности на учителите, както и от подходите им към дискусията с родителите.
Имаше примери, в които родителите помагаха на учителите по телефона. Съветваха ги какво да направят, за да се случат нещата технологично. Станаха много добри партньорства в името на децата. Дори учители, които не са много добре с технологиите, успяха да се справят, за да запазят връзката си децата. До голяма степен образованието се случва в затворените класни стаи, където изцяло се разчита на учителя. Въпросът е ние как може да помогнем. Водещ в това партньорство си остават учителят и директорът на едно училище и тяхното желание да укрепят връзката си с децата по време на учебния процес
- Достатъчно подготвени ли са учителите за онлайн обучение?
- Те са толкова подготвени, колкото и всички останали хора в България според това кога са започнали да ползват технологиите и за какво са ги ползвали до този момент. С възрастта хората стават по-резистентни към промяната и имат повече нужда от помощ.
Не може да очакваме
от днешните учители
да са магьосници
- Какви са личните ви впечатления като родител?
- Миналата година близнаците ни бяха в 1-и клас и това до голяма степен разби всичко, което лично аз се бях опитвал да огранича във връзка с ползването на телевизори и компютри. Преди имаше режим. На компютъра играеха веднъж на 2 дни за 15 минути. Гледаха телевизия не повече от 40 минути на ден. Правилото горе-долу се спазваше с нормалните изключения, които правиш за децата на тази възраст. След като се наложи да се учи чрез компютър, не може да не компенсираш и с удоволствия на тези екрани. Затова времето се увеличи драстично, което натовари очите и най-вече главите на децата.
Ранното детско образование е свързано с различни подходи. Сблъсъкът с ченгелите в училище е доста челен, особено за това поколение. Всяка година децата са изложени на съвсем нови и по-големи потоци на информация, и то такива, които не са съществували досега. За 3 дни учителите не могат тотално да превключат към нови подходи на преподаване. На всички ни стана безкрайно ясно, че не може вече да работят системи от преди 30-40 и повече години.
Ние реално
сме изпуснали
революцията в
ранното детско
образование
в Западна Европа. Доколкото знам, последните ни постижения са от 80-те години на миналия век – например сугестопедията или ПГО (т.нар. училища на Сендов).
Децата са с различни таланти и да се надяваме те да ги развият в среда, която канализира и налага само един тип мислене и възприемане и само един тип на успех, вече вреди на здравето на децата. Не трябва да правиш всичко на калъп. Този модел трябва да се промени. Това много лъсна като проблем по време на онлайн обучението. Учителят не трябва да налива знания, а ученикът трябва да стане откривател на знания. На този процес трябва да помагат учителят и родителят – и при ученето, и при възпитанието, които неизбежно стават споделена отговорност на родител и учител независимо от тяхното желание. Вече е време да започне нормалният разговор за това заради нашите деца. Нашите деца идват на този свят с атавистичното желание да учат. Ние, големите, правим нещо погрешно, че докато стигнат до III-IV клас, повечето смятат ученето за мъка и тегоба.
- Какви са основните изводи от анкетите, които сте правили по време на онлайн обучението миналата учебна година?
- Първото изследване направихме в края на март. Анкетата беше кратка и основната полза беше да се снеме малко напрежението от родителите. Самият факт, че питаш хората за нещо, ги прави по-активни и започват да вникват по-надълбоко и да виждат своята роля.
Стана ясно, че родителите са готови да помагат, и видяха, че има опит за разговор от двете страни. Мисля, че стартът на този продължаващ разговор как да стане по-добре е едно от постиженията на тези усилия на 10-15 родители от 20-о училище, които работиха по изследванията и онези 200 човека, които си направиха труда да отговорят на дългите ни въпросници.
Второто изследване беше по-мащабно и беше в края на април. Отчете се огромно подобрение след въвеждането на виртуална класна стая, когато започнаха да се провеждат часове и да има учебен процес. Ангажираността на родителите намаля, получаваше се информация от един и същи канал, децата започнаха да учат в режим.
На базата на обработените общо за двете изследвания около 350 анкети се изработиха два доклада и се съгласихме с ръководството за определени правила за онлайн образование Те са: преподавателите да провеждат часовете си с включена камера; да се съобщава на учениците и да се записва в дневника учебният материал, който ще се преподава през часа; заданията след всеки час да се записват в дневника и да се изпращат на ученици и родители по електронната поща, за да има по-добро проследяване; при често отсъстващи ученици учителят да се свърже с родителите и да се запознае с причините и т.н.
В момента ситуацията е такава, че ще ни помогне да се сближим повече с учителите, ние да ги разбираме по-добре, както и те да ни разберат по-ясно, за да може да вървим в една посока. Промяната на учебните планове и на системата трябва да се случва не само от горе на долу. Отдолу не сме ние, родителите, които да бутаме нагоре, това са учителите. Ние можем само да помагаме, и то ако сме се организирали добре, че да можем да говорим с общи послания. Това също отнема страшно много време, но смятам, че инвестицията си заслужава, ако ще можем да поставим основите на един по-сериозен разговор за това на какво учим нашите деца.
- Кой се грижи повече за уроците на близнаците ви при онлайн обучението - вие или съпругата ви актрисата Йоана Буковска?
- Съпругата ми, защото по време на карантината остана без работа. Тя и баба им застъпиха основно тази грижа, аз ходех на работа в офиса. Това реално си беше целодневно занимание, защото те имаха и домашни. Децата ходеха и на skype уроци по немски език. И все пак по-лесно е с близнаци, отколкото при деца от различни класове.
