Не бива да се правят рискови ходове
по казуса с “вечните длъжници”
Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и нанасят сериозни щети на нашето благосъстояние. Причините за тяхното възникване и поуките от тях обаче, често остават встрани от обективите и много бързо потъват в забрава. Това носи и поредната изненада у мнозина, когато новата криза удари.
Интересното в днешната ситуация е, че финансовият сектор остава встрани от прожекторите. Ако си припомним ипотечната криза в САЩ (2007-2008), тя удари тежко финансовия сектор отвъд океана. Почти мигновено кризата се пренесе на глобално ниво.
Банкови фалити, паника на пазарите и ступор за централните банки и правителствата. В края на 2009 г. станахме свидетели и на дълговата криза в еврозоната. Безпрецедентните държавни дългове внесоха шок в банковата система и причиниха сериозен социален удар. В разгара на кризата дори се повдигаше въпросът дали еврозоната ще оцелее.
Днес
финансовата
система се
справя доста
добре
с големите предизвикателства. БНБ публикува нови данни от паричната статистика за август 2020 г. Веднага се забелязва, че очакванията за мрачни есенно-зимни месеци се материализират в ръст на спестяванията.
В края на август депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, достигат 57,8 млрд. лв. или ръст от 7,6% спрямо същия месец на 2019 г.
Общо депозитите на неправителствения сектор отчитат годишен ръст от 8,9%, което показва, че икономическите актьори в България тупкат топката в очакване на икономическите последици в следващите месеци.
Това, от една страна, е допълнителен буфер за устойчивостта на банковата ни система, от друга - показва, че потреблението ще се възстановява бавно. Като основен двигател на икономическия растеж потреблението е ключов барометър в прогнозите за цялостното икономическо стабилизиране. Тук най-ясно виждаме колко тежки последици би имал втори локдаун и ново рязко стагниране на потреблението на хората и инвестициите от бизнеса.
Кредитната активност остава относително стабилна въпреки понижаващите се темпове на растеж в последните месеци. Към края на август кредитите за неправителствения сектор възлизат на 63,6 млрд. лв. или ръст от 6,1% на годишна база. Кредитите за бизнеса отчитат ръст с 2,2% на годишна база, достигайки 34,3 млрд. лв. При домакинствата кредитите (основно потребителски и жилищни) прехвърлиха 24,9 млрд. лв. или годишно повишение от 7,4%.
Нивата на лошите и преструктурирани кредити при бизнес кредитирането се понижават за трети пореден месец в левова равностойност. Към август те възлизат на 3,25 млрд. лв., което означава 9,5% от общия обем. Това показва незначително увеличение спрямо година по-рано, когато лошите и преструктурирани бизнес кредити са на ниво от 9,4%. При домакинствата този тип кредити възлизат на 1,7 млрд. лв. или 6,85% от общия обем. Виждаме спад в сравнение с август 2019-а, когато съотношението възлиза на 7,81%.
Картината при лошите и преструктурирани кредити е стабилна, което е от фундаментална важност в сегашните икономически затруднения. Нека да се има предвид, че устойчивостта на финансовия сектор трябва да се поддържа непрекъснато.
В този ред на мисли е много важно да се удължи срокът на т.нар. частен мораториум (по смисъла на Насоките на Европейския банков орган) върху плащанията по кредити.
По думите на гуверньора на БНБ Димитър Радев този инструмент е опосредствал
отсрочването на
плащания в общ
размер от над
9 млрд. лв.
Мораториумът има срок на действие до края на март 2021 г., но възможност за подаване на заявления за отсрочване на задължения има до 30 септември тази година. Подобни процедури са изключително важни както за хората и бизнеса, така и за плавното преминаване на банките през днешните турбулентни времена.
БНБ и банките у нас трябва да предприемат инициатива за удължаване на мораториума, защото в противен случай се поема риск от по-рязко увеличаване на лошите кредити.
Банковият сектор е кръвоносната система на всяка икономика и нейното функциониране трябва да е приоритет и за политическата класа. Законодателните инициативи за решаване на проблема с т.нар. вечни длъжници е един пример за това как не трябва да се действа, особено във времена на повишена несигурност.
Този проблем със сигурност е много сериозен и категорично трябва да бъде решен, но със задължително обществено обсъждане и безупречна експертна обосновка как да се направи.
Основният момент в законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите е въвеждането на десетгодишната абсолютна погасителна давност на всички вземания по задължения на физически лица. Той бе приет на първо четене в парламента, но внася много повече рискове във функционирането на финансовата система, отколкото устойчиви решения по казуса с “вечните длъжници”.
Най-потърпевши ще са банковите институции и тяхната дейност, което неизбежно ще рефлектира върху потребителите на банкови услуги и съответно на икономическата активност в страната.
Десетгодишната абсолютна погасителна давност ще създаде привилегировано положение на недоброжелателните длъжници и ще повиши разходите за съвестните платци. Темпът на кредитирането също ще се забави с оглед на по-големите рискове пред бъдещото събиране на задълженията.
Абсолютна давност от
10 г. е
необосновано
кратък период
особено с оглед на продължителността на съдебните практики у нас. Написани така, промените ще ударят и вторичния пазар на дългове, а дейността на колекторските фирми има ключова роля за ефективното събиране на проблемни вземания и оттам облекчаване на дейността на банките.
Живеем в бурни икономически времена, което предполага да има повишено внимание в работата на държавата и институциите.
Законодателна и изпълнителна власт трябва да действат решително, но и внимателно. В настоящата ситуация е от ключова важност бизнесът и банковата система да функционират стабилно, с което да се гарантира и по-бързото излизане от кризата.
