Три съвета към Закона за радиото и телевизията

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/9154817 Три съвета към Закона за радиото и телевизията Три съвета към Закона за радиото и телевизията www.24plovdiv.bg
Три съвета към Закона за радиото и телевизията

Вместо управителни - надзорни и програмни съвети в БНТ и БНР

Отвори се Законът за радиото и телевизията, медийната среда се разтресе и властта се заклати. Забелязали ли сте, че така става винаги, когато се отвори ЗРТ? Властта, която и да е тя, колчем посегне към Закона за радиото и телевизията, получава проблем. Прокоба някаква има тук.

Сриването на правителството на Жан Виденов почна с дебатите около рекламата в БНТ и доби пълно ускорение с приемането на първия Закон за радиото и телевизията, незаслужено получил прозвището Гордостта на Клара.

Правителството на Иван Костов в първата година от мандата си с невиждана ярост наложи приемането на сегашния ЗРТ, назначи първия НСРТ и в последната си година получи стачка в националното радио, защото реши да злоупотреби с тези свои придобивки като за последно.

Царското правителство направи някои поправки в ЗРТ, доби кураж и започна да подготвя изцяло нов закон, но бързо се отказа, уплашено от изригналия барабанен огън.

Тройната коалиция пасува. При първо правителство на ГЕРБ беше сформирана работна група, която да направи ревизия на медийния закон, групата произведе дебел документ, който потъна в някакво чекмедже и там си остана. Явно някой беше обърнал внимание на Бойко Борисов, че започне ли да се променя ЗРТ, правителството пада и човекът размисли.

Защо сега, в края на мандата, решиха да се захващат със ЗРТ, е пълна загадка. Хем знаят какво следва, като се пипне ЗРТ, хем го пипат.

Не че този закон не може да се пипа. Може и всички опити през годините да се ревизира, безбройните настоявания на безчетни конференции, кръгли маси и работни групи за промени в него показват, че нуждата е въпиюща, но просто всеки път се настъпва мотиката. Настъпва се, защото всеки път се пипа не там, където трябва. Пипа се не за да се оправят очевидните му дефекти, а “за да свършим една работа” или “да замажем едни очи”. Така е и сега, макар че парадоксално формалният повод за оставката на г-н Балтаков е, че на него лично не му е била свършена една работа. Не му се маха управителният съвет, назначен от предишния директор на радиото, за да си избере той нов.

В този занаят хората се знаем от години, знаем си и позициите, които сме заемали. Позволявам си да припомня някои от моите, които отстоявам от двадесет и пет години (Боже, как си мина времето все в една и съща каша!), чрез три предложения към настоящия и бъдещия законодател, за които гарантирам, че ще имат благотворно влияние върху обществените медии и спокойствието в страната като цяло.

1. Вместо управителни съвети БНР и БНТ да имат надзорни съвети.

Проблемът на г-н Балтаков с Управителния съвет на БНР не е негов личен, а е структурен проблем на управлението на двете обществени медии, за който се знае от първия миг и е цяло чудо, че избухна чак сега. Проблемът е, че органът СЕМ избира първо директор на съответната медия, а той после предлага пак на СЕМ четирима души, които да станат членове на неговия управителен съвет. И СЕМ му ги утвърждава (да не влизаме в детайли кое-как). Тези четирима човека получават правото, заедно с директора, да взимат решения по абсолютно всички въпроси от дейността на радиото или телевизията – програмни, финансови, технически, кадрови, по всички. Тоест те не са му просто съветници, те управляват заедно с него. Без тях генералният по принцип не може да реши нищо. Но понеже той си ги е избрал, те не му трошат хатъра.

Това е невиждан и нечуван метод за структуриране на управленско ниво на организация, който противоречи на всякакви принципи на мениджмънта! Къде го има това чудо, собственик на предприятие да назначи директор и да му даде право сам да си избере борда?! Но през всичките години директорите на БНР и БНТ си управляваха с избраните от тях бордове, колегиално и консенсусно, в мир и любов и никой не се впечатляваше. Докато при г-н Балтаков грешката се прояви и системата изгърмя.

Понеже мандатите на генералните директори и на управителните съвети не са обвързани и понеже сегашният управителен съвет на БНР беше предложен от предишния генерален директор, който изкара три месеца, г-н Балтаков беше длъжен да работи със заварените членове на УС. Той, както пише в медиите, изглежда, не се е сработил с тях, поискал е промени в ЗРТ, за да ги махне и да предложи свои хора, но не му се е получило. Да го питаш защо изобщо се е хващал на това хоро, ама както и да е. За акъл се плаща.

Въпросът е на останалите дали ще им дойде акълът, за да схванат веднъж завинаги, че така измислени, управителните съвети на БНР и БНТ са капитална конструктивна грешка на закона. Тя не може да бъде поправена с назначаване на “по-правилни, наши хора”. Тя трябва да бъде премахната!

Ако идеята е да има орган, който да контролира директора, то такъв орган се нарича надзорен съвет. И в това би имало логика. Нека го назначава пак СЕМ, но да е съставен от външни хора, видни експерти по икономика и финанси. Които да надзирават само и единствено харченето на парите. Без никакви права да участват в управлението на програмата, на техниката и особено в кадровите въпроси. Без да имат работно място в сградите на радиото и телевизията. Идват веднъж в месеца, проверяват сметките и си отиват. И докладват на СЕМ какво са видели. Толкоз.

Махнете управителните съвети, заместете ги с надзорни и на всички ще им олекне. Даже и на директорите, а на служителите в двете медии още повече. Ако ли пък някой чак толкова иска да се казват “управителни съвети”, да види в Търговския закон как се прави такъв съвет, а не да си измисля невъзможни структури, генериращи проблеми!

2. Въведете програмни съвети.

Най-големият проблем на този закон е, че двете медии нямат програмни съвети, каквито са абсолютно задължителни. От 22 години насам според нашия ЗРТ програмната политика е в ръцете на директора и четиримата му приятели. Няма такава обществена медия, в която във формулирането на програмната политика да не са ангажирани най-широк кръг компетентни и публично признати хора, включително и водещи журналисти от самите медии. Защото, за Бога, става дума за програма в услуга на обществото, а не в услуга на директора и неговите приятели! Кефнало им и махнали “Сънчо”! Абе, ей! Кой си ти, бе, че махаш “Сънчо”? С кого го обсъди, кой го препоръча, обществено допитване направи ли? На пет човека им дошло отвътре и махнали институция на 50 години! Ето как се прави програмна политика без програмен съвет. Последните директори правеха ад хок “обществени съвети”, уж да ги консултират по програмните въпроси, защото осъзнават този дефицит и им трябва легитимация, каквато нямат, за да провеждат програмна политика. Но това са палиативни решения, също без легитимност. Когато става дума за обществените програми на БНР и БНТ не може да се решава еднолично или в приятелски кръг. Обществени медии означава обществото да има влияние върху програмата! Това става чрез програмен съвет, съставен по закон, с хора интелигентни, на които поне веднъж сме чували имената, че са направили нещо за културата на този народ. Казвам ви с цялата си убеденост, че докато няма законни програмни съвети, които да казват дали “Сънчо” или “Биг Брадър” е повече в обществен интерес, няма да има мир в сектора!

С предлаганите изменения в ЗРТ възможностите за формулиране на програмната политика лекичко се прехвърлят от петимата членове на УС към петимата членове на СЕМ. Някой е излъгал двете медии, че така може да получат повече пари от бюджета, но ги вкарва в капан. Хем няма да получат повече пари, хем ще загубят и последната си капка независимост. През 1998-2000 г. БНТ води война със СЕМ, за да не позволи на външния регулатор да ѝ се бърка в програмната политика. Ако не се направят програмни съвети вътре в двете медии, а СЕМ получи правомощия по отношение на програмите, войната ще избухне отново с пълна сила. Освен ако СЕМ не претърпи съществени промени в посока на обществения си характер, но това е друга тема.

3. Генералните директори да станат изпълнителни директори.

От десет години слушаме как на генералните директори им били кратки тригодишните мандати и трябвало да станат петгодишни. Аз пък мисля, че трябва като за начало “генералните директори” да станат “изпълнителни директори”. За да се научат, че са на тези постове, за да изпълняват. Да изпълняват вижданията на програмните си съвети по програмните въпроси и да изпълняват указанията на надзорните си съвети по отношение на финансовата дисциплина. А не, както позволява сегашният закон, да генералстват и с четирима назначени от тях самите приятели солидарно да правят дефицит от 50 милиона лева, които никой не им е дал, че на всичкото отгоре да реват, че обществените медии били недофинансирани и мандатите им били къси. Къси да профукат още 50 милиона!

Така ги виждам аз нещата. Направете в двете обществени медии по едни програмни съвети с по 20-30 интелигентни, познати ни хора, без заплата, които да се събират веднъж-дваж в годината и да казват как програмите да са в обществен интерес. Сложете по едни надзорни съвети от сиви, бздушни финансисти, които веднъж месечно да преглеждат как се харчат парите на народа, за да се правят програмите, препоръчани от програмните съвети. И кажете на генералните директори, че са изпълнителни, за да се изпълни казаното: “Който иска да е пръв между вас, нека ви бъде слуга”. Ако тези три прости предложения се приемат, гарантирам, че системата на обществените медии ще се успокои веднъж завинаги. Ако отново не се приемат – здраве да е. Ще гърми. Пак. Само дето животът ни мина в медийна агония.

P.S. Имам една молба към г-н Балтаков. Да извади от архива на БНР имената на членовете на програмния съвет на радиото в периода 1935-1944 г. и да ги публикува, за да прочетем кои са били те. Мисля, че ще бъде поучително.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

Бисер Иванов (вляво)  и Рони Ромеро

СНИМКА: ТЕД ГЕОРГИЕВ

Бисер Иванов: Дори в най-смелите си мечти не съм си представял, че мога да свиря със звездите, с които работя в Intelligent Music Project

Извеждането в орбита на китайския апарат Чанъе-5. СНИМКА: РОЙТЕРС

Космическите амбиции на Китай: робот на Марс, човек на Луната

Харалан Александров: Протестираме срещу корупцията, но звъним на влиятелни познати

Харалан Александров: Протестираме срещу корупцията, но звъним на влиятелни познати

Илхан Кючюк, член на ЕП от ДПС/Обнови Европа, постоянен докладчик за Узбекистан

Балансиращата роля на ЕС в Централна Азия

Мирчо Петков, Станислав Копаров и другите подсъдими по делото за резерва са живи

Мирчо Петков, Станислав Копаров и другите подсъдими по делото за резерва са живи

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Снимка Ройтерс

Сближаването между Анкара и Рияд открива нови възможности за Москва

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

Как политиката потъна в сянката на COVID и кой ще посочи победителя на изборите

Как политиката потъна в сянката на COVID и кой ще посочи победителя на изборите

Може и да разберат в Скопие, че не сме били “фашистки окупатори”

Може и да разберат в Скопие, че не сме били “фашистки окупатори”

Без майтап, ще е добре да ни чипират

Без майтап, ще е добре да ни чипират

Акад. Юлиан Ревалски

Акад. Юлиан Ревалски: Без учените редом до лекарите кризата трудно ще бъде овладяна

Етиен Леви: Страхът и паниката от коронавируса оставят сериозен отпечатък

Етиен Леви: Страхът и паниката от коронавируса оставят сериозен отпечатък

Нидал Алгафари

Нидал Алгафари: Нека мислим преди да разпространяваме простотия на изтрещял месия

Последно от

Последно от

Най-важното