Васил Василев - Зуека: Заличих моя картина как Христос продава разпятия

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/9417822 Васил Василев - Зуека: Заличих моя картина как Христос продава разпятия Васил Василев - Зуека: Заличих моя картина как Христос продава разпятия www.24plovdiv.bg
Васил Василев - Зуека

Още не съм готов да си нарисувам автопортрет.

Дали ще бъдем “Като две капки вода”?

Васил Василев - Зуека е любимец на публиката от малкия и големия екран, както и от театралната сцена. Зад гърба си има участия в много филми, постановки и сериали. Сред хитовите предавания, в които се изявява като водещ, са “Господари на ефира", “Маскираният певец”, с Димитър Рачков са водещи в “Като две капки вода”. Зуека има дъщеря - Девина, от връзката му с актрисата Нина Димитрова (с която създават суперуспешния частен театър “Кредо” - един от първите у нас, и имат десетки отличия от световни фестивали със своите представления - б.р.). През 2017 г. се ожени за дългогодишната си приятелка - режисьорката Ани Вичева, с която имат син - Стефан.

- Г-н Василев, в момента сцената предлага един вид самота, неприсъща за артиста, защото няма зрители. Избрахте да останете сам пред статива - самотата пред платното какво ви дава?

- Собствено въображение, идеи. В крайна сметка никой не те гони, с никого не подписваш договори. Започнах с боичките на малкия (Зуека има 7-годишен син Стефан, а дъщеря му Девина също рисува много хубаво - б.р.). Насред локдауна, насред пандемията. Отначало не го имах като нещо сериозно, както всъщност си е сериозно. Сега са други и материалите, и боите, всичко е друго. (Разговорът ни преминава на “ти”, защото Зуека намира обръщението г-н Василев твърде официално - б.а.)

- И цените са други...

- В крайна сметка... да... Пазар.

- Ако не беше короната, щеше ли да посегнеш към четката, се питам. Винаги си казвал, че театърът е прекрасно нещо. Дали и светът на картината е такъв? Хората някак не могат да те видят в това ново амплоа.

- Нямам представа какво щях да правя, ако не рисувах. Разликата е в средствата. На сцената пак има мазки, четки, гримаси, бои... На платното... По-трайни са нещата. Дано...

- Ти как се виждаш...

- Аз съм такъв, какъвто съм си. Има натрупване в годините, натрупване на образи, на четене, на гледане... Винаги когато отида в чужбина, първо имам набелязан план. Това го правя, откакто пътувам - от 1993 г., до ден днешен. Винаги набелязвам няколко музея - първо са тези са съвременно изкуство. Така че научавам нещо ново и трупам отгоре. Гледам и се вълнувам.

Всъщност темите

не са много.

Както го знаем от

Библията насам -

нищо ново

Например рисувам Дон Кихот в различна ситуация. Първата от картините ми, която се купи, е “Предавам се”... На черен фон е Дон Кихот, който е нарисуван само от щрихи, изчегъртани в черното... Самият Дон Кихот предава ли се? Това са въпросите, които ме вълнуват. Когато ми хрумне нещо, обикновено вече си мисля как би изглеждало това на платно.

- Имаш богат избор на герои...

- Но имам и неуспешни опити с тях. Заличил съм картини. Например “Исус Христос 2020 г.”. Спасителят не е на кръста. Стои на улицата - по дънки, с тениска, на която пише “Джизъс”, с дълго манто. Върху един плат, постлан на улицата, както правят по света продавачите на ментета, продава разпятия...

- И защо заличи картината?

- Защото идеята трябва да е много силна, а когато видях тази картина, тя ми прозвуча повече като карикатура, отколкото като послание. 

- Христос продава Спасителя. Кой би го купил? Сигурно ще има кой... Или дори много желаещи. А ти би ли си нарисувал автопортрет...

- Май не съм готов. Още нямам образа. (Шегуваме се, че може да потърси вдъхновение за приликата от тв предаването “Като две капки вода” - б.а.)

Какво още да

кажа повече от една

снимка на Зуека?

- Ами отрежи си ухото като Ван Гог...

- Това е идея... А пък Ван Гог не е продал и една картина приживе...

- Какво те накара да подпомогнеш с името си идеята на сайта “Купиизкуство.бг” за изложби и продажби в помощ на художниците?

- Това, което видях - картина, явно за 1000 лв., се предлага за 100.

Друг пише - кой

колкото даде...

Далеч съм от мисълта, че хората купуват картините ми, защото са шедьоври. Хората искат да имат картина от Зуека. Дано не ги разочаровам.

(Зуека не е завършил специализирано училище - т.е. си е самоук, чист наивист! Наивизмът със своята простота и откровеност съвсем не е лесен артистичен жанр, а в момента е добре дошъл във всяка галерия. В неговите картини се усеща наивният поглед към света и това не е случаен, а търсен ефект. Той не крие приятната изненада от интереса към картините му, показани онлайн. Не е очаквал такъв мигновен успех. “Цените сме ги формирали заедно - те са съвсем приемливи, а той се вслушва в моите съвети”- казва Радост Коцева от пловдивската галерия U PARK. - Любопитно е, че рисува творбите си обединени в цикли и имат названия” . Тя не крие, че картините на техния приятел носят на всички истинска радост и със сигурност това ще се случи и с публиката - б.а.)

- Преди да се заговори за теб като за художник, се чу за твоя изложба в Пловдив още в края на 2020 г.?

- Отложи се за неопределено време. Искам да направим откриване като хората. С основателя на галерия U PARK - художника и бохем Кольо Карамфилов, се запознахме през 1991 г. Срещнах се с негови приятели в Пловдив, така тръгна...Имам толкова много неща от Кольо. Не само картини. Отношение към изкуството...

- Кои са твоите приятели, хората, които обичаш и им вярваш?

- Има една много силна сливенска група - те си знаят, за кого говоря. За мен хората сме еднакво добри до момента, в който не се издъним.

Животът е безпощаден. Много хора си отиват. Ужасно е, просто е ужасно...

(Стефан Командарев за Зуека: “Работата в киното със Зуека е страхотно удоволствие. Много отговорен актьор, той подхожда отдалече към всяка роля, анализира героя си, персонифицира го, взискателен е към всеки детайл. За всеки от моите филми, започвайки още от “Пансион за кучета” (1999) и стигайки до последния “В кръг”, сме минавали месеци в обсъждания, редакции, репетиции, докато стане ролята му естествена и убедителна”.)

- Един “Златен скункс” - имаше такава награда на “Господари на ефира” за гафове... На кого би го връчил? Дали дори на себе си?

- Не знам, още нямам такава награда, слава богу. Бих я връчил на всеки, който е некомпетентен.

- През миналата година на пандемия хората се обезверяват, тежи им самотата. Особено хората на изкуството. Споменах самотата на сцената, пред платното. Има такава класация на най-щастливите нации. Индийците я оглавяват. Как да го постигнем?

- За себе си мога да кажа - много щастлив човек съм, целунат от Господ. Късметлия съм. Цял живот съм искал да бъда актьор и вече 30 години, че и една отгоре, го правя. Такъв човек съм. Човек, който, каквото си поиска, може да направи, каквото пожелае, може да направи... Имам две прекрасни деца. Прекрасна съпруга и с нея се обичаме страхотно. Живея страхотен живот. (Малкият първокласник Стефан учи вкъщи с мама Ани, която е великолепна преподавателка. Хлапето е увлечено от четенето и от цифрите. Говори и пише на три езика, смята до 100 - Зуека е убеден, че още през април ще са взели целия материал, че и отгоре. Признава, че телевизията често го отдалечава от детето му, но сега наваксва с общуването, дори научава неща, които не знае за сина си - б.а.)

- Не ти ли липсва театърът?

- С Влади Априлов направихме спектакъла “Ние, българите” за сънародниците ни зад граница. Играем 10 скеча, осмиваме образи, явления, нови български герои, всички неща, които ни пречат да сме истински българи. А ние заслужваме по-добра съдба. (“Търсим причината защо стигнахме дотук, какви сме били и какви сме сега. Идеята ни е чрез скечовете да кажем важните неща” - разказва Влади Априлов. - Никой не ни праща. Сами си финансираме всичко, това е околосветска авантюра.” Уви, пандемията спря гастролите - б.р.)

- Телевизията те обича. Няма да те остави без работа...

- Очакваме тв предаването “Като две капки вода”. Това издание ще е с певци, които вече са участвали. Най-добрите от най-добрите. Ще е прекрасно! Стартът е през февруари. Скоро ще е ясно повече от кухнята.

- С Рачков ли ще сте там?

- За 16 години с Митко се превърнахме в най-добрата двойка водещи. Сега е ред да го направим с Геро!

- В телевизията има нови началници. Имаш ли страхове?

- Ами телевизията е като сергия - всеки предлага своите неща. Първо е отношението към хората, второто е желанието и талантът - както го оценят. Знаете поговорката за хубавите ябълки и свинете... Кой ги яде?... Едни хора, които могат, обединени заедно, дават добър резултат.

- Не знаем дали пак всичко ще е без публика? Да си призная, концертът на Виенската филхармония пред празна зала... Даже да е златна! Абе не ми беше да се понеса във валс на Щраус...

- Отвратително е без публика. На нас ни пречи това, че нямаме обратна връзка, сигнал как сме се справили, как се е справил имитаторът. Смешката дали е станала, дали се е получило онова, което сме искали да кажем. Нямаме абсолютно никаква индикация. Не е естествена ситуацията. Но съм щастлив, че все пак работим, няма какво да се залъгваме.

- Ще дойде време да изтрезнеем от битовия алкохолизъм, както се шегуват твои приятели с актьорите. Искат си сцената! А “ваксината” с изкуството е оказано добра, без странични ефекти. Каква е последната ти картина?

- “Чекмеджария”. (За разлика от мнозина художници Зуека винаги слага имена на картините си. Убеден е, че това е неотменна част от творбата, защото задава темата, конфликта. Галеристите са щастливи, ценителите - също, б.а.)

- ???

- Това е една държава. В която всички живеят в чекмеджетата на един скрин. На разни рафтове, в разни кутийки... Надничат, смеят се, тъжат, обичат се... Голям купон. В тази държава всичко е голямо.

- Ама, Зуек, в днешно време всичко се побира в една флашка... Тя само в едно чекмедже се събра...

- Говоря за живота в българската “Чекмеджария”, не за политическата.

- И в нея всичко се диктува от флашки. Не заемат много място...

- И така може да е.

- Ще видим твоето отношение към тази държава в картината. Искрено желая откупки и оценки на това, което е на твоето платно. Цялата сцена е на твоята палитра. Щастливи сме, че ни каниш със своите картини в своя свят.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

РУСИ РУСЕВ, БОГОСЛОВ

Църквата и ваксините

Какво делят Слави и Доган - виж оживялата карикатура на Ивайло Нинов

Какво делят Слави и Доган - виж оживялата карикатура на Ивайло Нинов

Защо ни подпукаха двамата сенатори?

Защо ни подпукаха двамата сенатори?

Павел Вълнев

Павел Вълнев: Яростта на ГЕРБ срещу Републиканци за България издава страха преди вота

Павел Вълнев е зам.-председател на новата партия “Републиканци за България” с лидер Цветан Цветанов. От 20 г. живее в Чикаго, САЩ, където има голяма спедиторска фирма. Семеен, с две деца.

Павел Вълнев: Фокусът на САЩ върху корупцията, върховенството на закона и свободата на медиите в България е постоянен

СНИМКА: СТУДИО "КАРЕ"

Богдана Карадочева: Започнах да пътувам навън благодарение на Емил Димитров

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

Иван Чалъков

Доц. Иван Чалъков, социолог: 1,5 млн. българи са между 20 и 40 г., те не могат да се откажат от удоволствията си

Музиката (ли) е най-важното изкуство

Музиката (ли) е най-важното изкуство

Цветан Цветанов и Павел Вълнев: Към блестящите морета

Цветан Цветанов и Павел Вълнев: Към блестящите морета

СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Проф. Илко Гетов: До 6 месеца очаквам да има таблетки за лечение на COVID

Югозападът достигна 89% от средната в ЕС покупателна способност (Графики)

Югозападът достигна 89% от средната в ЕС покупателна способност (Графики)

Венци Мицов: Така преминава един ден в ковид отделение

Венци Мицов: Така преминава един ден в ковид отделение

Последно от

Последно от

Най-важното