Още не съм готов да си нарисувам автопортрет.
Дали ще бъдем “Като две капки вода”?
Васил Василев - Зуека е любимец на публиката от малкия и големия екран, както и от театралната сцена. Зад гърба си има участия в много филми, постановки и сериали. Сред хитовите предавания, в които се изявява като водещ, са “Господари на ефира", “Маскираният певец”, с Димитър Рачков са водещи в “Като две капки вода”. Зуека има дъщеря - Девина, от връзката му с актрисата Нина Димитрова (с която създават суперуспешния частен театър “Кредо” - един от първите у нас, и имат десетки отличия от световни фестивали със своите представления - б.р.). През 2017 г. се ожени за дългогодишната си приятелка - режисьорката Ани Вичева, с която имат син - Стефан.
- Г-н Василев, в момента сцената предлага един вид самота, неприсъща за артиста, защото няма зрители. Избрахте да останете сам пред статива - самотата пред платното какво ви дава?
- Собствено въображение, идеи. В крайна сметка никой не те гони, с никого не подписваш договори. Започнах с боичките на малкия (Зуека има 7-годишен син Стефан, а дъщеря му Девина също рисува много хубаво - б.р.). Насред локдауна, насред пандемията. Отначало не го имах като нещо сериозно, както всъщност си е сериозно. Сега са други и материалите, и боите, всичко е друго. (Разговорът ни преминава на “ти”, защото Зуека намира обръщението г-н Василев твърде официално - б.а.)
- И цените са други...
- В крайна сметка... да... Пазар.
- Ако не беше короната, щеше ли да посегнеш към четката, се питам. Винаги си казвал, че театърът е прекрасно нещо. Дали и светът на картината е такъв? Хората някак не могат да те видят в това ново амплоа.
- Нямам представа какво щях да правя, ако не рисувах. Разликата е в средствата. На сцената пак има мазки, четки, гримаси, бои... На платното... По-трайни са нещата. Дано...
- Ти как се виждаш...
- Аз съм такъв, какъвто съм си. Има натрупване в годините, натрупване на образи, на четене, на гледане... Винаги когато отида в чужбина, първо имам набелязан план. Това го правя, откакто пътувам - от 1993 г., до ден днешен. Винаги набелязвам няколко музея - първо са тези са съвременно изкуство. Така че научавам нещо ново и трупам отгоре. Гледам и се вълнувам.
Всъщност темите
не са много.
Както го знаем от
Библията насам -
нищо ново
Например рисувам Дон Кихот в различна ситуация. Първата от картините ми, която се купи, е “Предавам се”... На черен фон е Дон Кихот, който е нарисуван само от щрихи, изчегъртани в черното... Самият Дон Кихот предава ли се? Това са въпросите, които ме вълнуват. Когато ми хрумне нещо, обикновено вече си мисля как би изглеждало това на платно.
- Имаш богат избор на герои...
- Но имам и неуспешни опити с тях. Заличил съм картини. Например “Исус Христос 2020 г.”. Спасителят не е на кръста. Стои на улицата - по дънки, с тениска, на която пише “Джизъс”, с дълго манто. Върху един плат, постлан на улицата, както правят по света продавачите на ментета, продава разпятия...
- И защо заличи картината?
- Защото идеята трябва да е много силна, а когато видях тази картина, тя ми прозвуча повече като карикатура, отколкото като послание.
- Христос продава Спасителя. Кой би го купил? Сигурно ще има кой... Или дори много желаещи. А ти би ли си нарисувал автопортрет...
- Май не съм готов. Още нямам образа. (Шегуваме се, че може да потърси вдъхновение за приликата от тв предаването “Като две капки вода” - б.а.)
Какво още да
кажа повече от една
снимка на Зуека?
- Ами отрежи си ухото като Ван Гог...
- Това е идея... А пък Ван Гог не е продал и една картина приживе...
- Какво те накара да подпомогнеш с името си идеята на сайта “Купиизкуство.бг” за изложби и продажби в помощ на художниците?
- Това, което видях - картина, явно за 1000 лв., се предлага за 100.
Друг пише - кой
колкото даде...
Далеч съм от мисълта, че хората купуват картините ми, защото са шедьоври. Хората искат да имат картина от Зуека. Дано не ги разочаровам.
(Зуека не е завършил специализирано училище - т.е. си е самоук, чист наивист! Наивизмът със своята простота и откровеност съвсем не е лесен артистичен жанр, а в момента е добре дошъл във всяка галерия. В неговите картини се усеща наивният поглед към света и това не е случаен, а търсен ефект. Той не крие приятната изненада от интереса към картините му, показани онлайн. Не е очаквал такъв мигновен успех. “Цените сме ги формирали заедно - те са съвсем приемливи, а той се вслушва в моите съвети”- казва Радост Коцева от пловдивската галерия U PARK. - Любопитно е, че рисува творбите си обединени в цикли и имат названия” . Тя не крие, че картините на техния приятел носят на всички истинска радост и със сигурност това ще се случи и с публиката - б.а.)
- Преди да се заговори за теб като за художник, се чу за твоя изложба в Пловдив още в края на 2020 г.?
- Отложи се за неопределено време. Искам да направим откриване като хората. С основателя на галерия U PARK - художника и бохем Кольо Карамфилов, се запознахме през 1991 г. Срещнах се с негови приятели в Пловдив, така тръгна...Имам толкова много неща от Кольо. Не само картини. Отношение към изкуството...
- Кои са твоите приятели, хората, които обичаш и им вярваш?
- Има една много силна сливенска група - те си знаят, за кого говоря. За мен хората сме еднакво добри до момента, в който не се издъним.
Животът е безпощаден. Много хора си отиват. Ужасно е, просто е ужасно...
(Стефан Командарев за Зуека: “Работата в киното със Зуека е страхотно удоволствие. Много отговорен актьор, той подхожда отдалече към всяка роля, анализира героя си, персонифицира го, взискателен е към всеки детайл. За всеки от моите филми, започвайки още от “Пансион за кучета” (1999) и стигайки до последния “В кръг”, сме минавали месеци в обсъждания, редакции, репетиции, докато стане ролята му естествена и убедителна”.)
- Един “Златен скункс” - имаше такава награда на “Господари на ефира” за гафове... На кого би го връчил? Дали дори на себе си?
- Не знам, още нямам такава награда, слава богу. Бих я връчил на всеки, който е некомпетентен.
- През миналата година на пандемия хората се обезверяват, тежи им самотата. Особено хората на изкуството. Споменах самотата на сцената, пред платното. Има такава класация на най-щастливите нации. Индийците я оглавяват. Как да го постигнем?
- За себе си мога да кажа - много щастлив човек съм, целунат от Господ. Късметлия съм. Цял живот съм искал да бъда актьор и вече 30 години, че и една отгоре, го правя. Такъв човек съм. Човек, който, каквото си поиска, може да направи, каквото пожелае, може да направи... Имам две прекрасни деца. Прекрасна съпруга и с нея се обичаме страхотно. Живея страхотен живот. (Малкият първокласник Стефан учи вкъщи с мама Ани, която е великолепна преподавателка. Хлапето е увлечено от четенето и от цифрите. Говори и пише на три езика, смята до 100 - Зуека е убеден, че още през април ще са взели целия материал, че и отгоре. Признава, че телевизията често го отдалечава от детето му, но сега наваксва с общуването, дори научава неща, които не знае за сина си - б.а.)
- Не ти ли липсва театърът?
- С Влади Априлов направихме спектакъла “Ние, българите” за сънародниците ни зад граница. Играем 10 скеча, осмиваме образи, явления, нови български герои, всички неща, които ни пречат да сме истински българи. А ние заслужваме по-добра съдба. (“Търсим причината защо стигнахме дотук, какви сме били и какви сме сега. Идеята ни е чрез скечовете да кажем важните неща” - разказва Влади Априлов. - Никой не ни праща. Сами си финансираме всичко, това е околосветска авантюра.” Уви, пандемията спря гастролите - б.р.)
- Телевизията те обича. Няма да те остави без работа...
- Очакваме тв предаването “Като две капки вода”. Това издание ще е с певци, които вече са участвали. Най-добрите от най-добрите. Ще е прекрасно! Стартът е през февруари. Скоро ще е ясно повече от кухнята.
- С Рачков ли ще сте там?
- За 16 години с Митко се превърнахме в най-добрата двойка водещи. Сега е ред да го направим с Геро!
- В телевизията има нови началници. Имаш ли страхове?
- Ами телевизията е като сергия - всеки предлага своите неща. Първо е отношението към хората, второто е желанието и талантът - както го оценят. Знаете поговорката за хубавите ябълки и свинете... Кой ги яде?... Едни хора, които могат, обединени заедно, дават добър резултат.
- Не знаем дали пак всичко ще е без публика? Да си призная, концертът на Виенската филхармония пред празна зала... Даже да е златна! Абе не ми беше да се понеса във валс на Щраус...
- Отвратително е без публика. На нас ни пречи това, че нямаме обратна връзка, сигнал как сме се справили, как се е справил имитаторът. Смешката дали е станала, дали се е получило онова, което сме искали да кажем. Нямаме абсолютно никаква индикация. Не е естествена ситуацията. Но съм щастлив, че все пак работим, няма какво да се залъгваме.
- Ще дойде време да изтрезнеем от битовия алкохолизъм, както се шегуват твои приятели с актьорите. Искат си сцената! А “ваксината” с изкуството е оказано добра, без странични ефекти. Каква е последната ти картина?
- “Чекмеджария”. (За разлика от мнозина художници Зуека винаги слага имена на картините си. Убеден е, че това е неотменна част от творбата, защото задава темата, конфликта. Галеристите са щастливи, ценителите - също, б.а.)
- ???
- Това е една държава. В която всички живеят в чекмеджетата на един скрин. На разни рафтове, в разни кутийки... Надничат, смеят се, тъжат, обичат се... Голям купон. В тази държава всичко е голямо.
- Ама, Зуек, в днешно време всичко се побира в една флашка... Тя само в едно чекмедже се събра...
- Говоря за живота в българската “Чекмеджария”, не за политическата.
- И в нея всичко се диктува от флашки. Не заемат много място...
- И така може да е.
- Ще видим твоето отношение към тази държава в картината. Искрено желая откупки и оценки на това, което е на твоето платно. Цялата сцена е на твоята палитра. Щастливи сме, че ни каниш със своите картини в своя свят.
