След като произнесе клетвата си, Джо Байдън произнесе слово от 2250 думи, което не блестеше с изящна риторика, но пък говореше за стремежа му към преодоляване на разделението сред американците. В нея нямаше нападки към политическите опоненти, напротив - желание да се заличат различията между хората, призив към толерантност и приемане на чуждото мнение. Нещо, което липсва и на нас. Ето някои пасаж от речта му, от които биха могли да се поучат нашите политици:
Днес празнуваме триумфа не на кандидат, а на кауза, каузата на демокрацията. Хората, волята на хората, е чута, вслушахме се в нея. Отново научихме, че демокрацията е ценна. Демокрацията е крехка...
Благодаря на предшествениците си от двете партии за присъствието им днес. Благодаря им от сърце...
Това е велика нация. Ние сме добри хора. И през вековете, през бури и раздори, в мир и във война, стигнахме толкова далеч, но все още ни предстои да извървим дълъг път.
Ще продължим напред бързо и без бавене, тъй като имаме много работа в тази зима на опасности и значителни възможности. Много за ремонт, много за възстановяване, много за излекуване, много за изграждане и много за постигане. Малко хора в историята на нашата нация са били поставяни пред по-големи предизвикателства или в по-трудни времена от днешните.
Вирус, който се появява веднъж на 100 години и безшумно преследва страната. За една година отне толкова животи, колкото Америка е загубила през цялата Втора световна война. Милиони работни места са загубени, стотици хиляди фирми са затворени. Това са нещата, които ни вълнуват. Мечтата за справедливост за всички вече няма повече да бъде отлагана...
За да се преодолеят тези предизвикателства и да се осигури бъдещето на Америка, се изисква много повече от думи. Изисква се най-неуловимото от всички неща в една демокрация - единство. Единство...
Днес, в този януарски ден, цялата ми душа е в това: Да събера Америка, да обединим нашия народ, да обединим нацията си. И моля всеки американец да се присъедини към мен в тази кауза.
Обединяваме се за борба с враговете, с които се сблъскваме, с гнева, негодуванието и омразата, екстремизма, беззаконието, насилието, болестите, безработицата и безнадеждността.
С единство можем да правим велики неща, важни неща.
Можем да поправим грешките. Можем да осигурим добри работни места. Можем да учим децата си в безопасни училища. Можем да преодолеем смъртоносния вирус. Можем да направим здравеопазването сигурно за всички.. .
Знам, че в наши дни говоренето за единство може да звучи за някои като глупава фантазия. Знам, че силите, които ни разделят, са с дълбоки корени и са реални. Но също така знам, че те не са нови. Нашата история е непрекъсната борба между американския идеал, че всички сме създадени равни, и жестоката грозна реалност, че расизмът, страхът, демонизирането отдавна ни разкъсват...
Историята, вярата и разумът сочат пътя на единството.
Можем да се възприемаме не като противници, а като съседи.
Можем да се отнасяме един към друг с достойнство и уважение. Можем да обединим сили, да спрем да си крещим и да охладим страстите. Защото без единство няма мир, само огорчение и ярост.
Няма напредък, само изтощителен гняв. Няма нация, а само състояние на хаос. Това е нашият исторически момент на криза и предизвикателство и единството е начинът да продължим напред. И ние трябва да посрещнем този момент като Съединени американски щати. Ако го направим, гарантирам ви, няма да се провалим. Никога, никога, никога, никога не сме се проваляли в Америка, когато сме действали заедно.
Така че днес, сега, тук, нека започнем отначало, всички.
Да започнем да се изслушаме отново.
Чуйте какво казва другият. Вижте се. Покажете уважение един към друг. Политиката не трябва да бъде бушуващ огън, унищожаващ всичко по пътя си. Всяко разногласие не трябва да е причина за тотална война. И трябва да отхвърлим културата, в която самите факти се манипулират и дори се "произвеждат".
Скъпи сънародници, трябва да сме по-различни от всичко това...
Стоим тук, само дни след като бунтовна тълпа си помисли, че може да използва насилие, за да заглуши волята на хората, да спре работата на нашата демокрация и да ни изгони от тази свещена земя. Това не се случи. Никога няма да се случи. Не и днес. Нито утре. Никога.
Никога. За всички онези, които подкрепиха нашата кампания, съм смирен пред доверието, с което ни облякохте. На всички, които не ни подкрепиха, нека кажа: Чуйте ме, докато продължаваме напред. Преценявайте мен, и сърцето ми.
И ако все още не сте съгласни, така да бъде.
В рамките на защитните механизми на нашата република това е може би най-голямата сила на тази нация. И все пак ме чуйте ясно,
несъгласието не трябва да води до разединение.
Обещавам ви - ще бъда президент на всички американци.
Обещавам, че ще се боря толкова силно за онези, които не ме подкрепиха, колкото за онези, които го сториха. Преди много векове св. Августин, светец в моята църква, написа, че хората са множество, дефинирано от общите обекти на тяхната любов. Кое е общото, което ние като американци обичаме, което ни определят като американци?
Мисля, че знаем: възможности, сигурност, свобода, достойнство, уважение, чест и, да, истината. Последните седмици и месеци ни научиха на болезнен урок. Има истина и има лъжи,
лъжи, изречени заради власт и в името на печалбата.
Всички ние имаме дълг и отговорност като граждани, като американци и особено като лидери, лидери, които са се ангажирали да почитат нашата конституция и да защитават нашата нация, да защитават истината и да победят лъжите.
Вижте - разбирам, че много от моите сънародници американци гледат към бъдещето със страх и безпокойство. Разбирам, че се притесняват за работата си. Разбирам, че те лежат в леглото и се чудят дали могат да запазят здравното си осигуряване, могат ли да си платят ипотеката. Мислят за семействата си, за това, което се задава...
Но отговорът не е да се затворите, да се оттеглите в борещи се помежду си фракции, като нямате доверие на онези, на които не приличате - не приличат на вас или не се молят по начина, по който го правите, или
не научават новините от същия източник като вас.
Трябва да прекратим тази негражданска война, която противопоставя червеното срещу синьото, селското срещу градското, консервативното срещу либералното.
Ако проявим малко толерантност и смирение и ако сме готови да се поставим на мястото на другия човек - както би казала майка ми - само за момент, поставете се в тяхното положение. Защото животът е такъв: не можете да предвидите какво ще ви стовари съдбата.
Има дни, когато се нуждаете нужда от помощ. Има и други дни, в които ни призовават да подадем ръка. Така трябва да бъде. Това правим един за друг.
И ако постъпваме така, страната ни ще бъде по-силна, по-просперираща, по-готова за бъдещето. И да продължим да не се съгласяваме един с друг. Скъпи американци, в работата, която ни предстои, ще се нуждаем един от друг. Нуждаем се от всичките си сили, за да запазим - да упорстваме през тази мрачна зима. Навлизаме в може би най-трудния и смъртоносен период на вируса.
Трябва да загърбим политиката и накрая да се изправим пред тази пандемия като един народ, един народ...
Давам ви думата си, винаги ще се съобразявам с вас. Ще защитавам Конституцията. Ще защитя нашата демокрация. Ще защитавам Америка.
И ще дам на всички, всички вас, обещание да правя всичко в служба на вас, като мисля не за власт, а за възможности, не за личните ми щети, а за общественото благо.
И заедно ще напишем американска история на надеждата, а не на страха. На единството, а не на разделението.. .
