Централното отопление на този етап е най-адекватно в социален аспект, то продължава да е най-евтино, казва председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества в България
- Г-н Георгиев, като председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България как ще коментирате евентуалното повишение на цената на парното от 1 юли?
- Очаквам да има повишение на цената на парното вследствие на растящите цени на природния газ и въглеродните емисии. Само за последния едногодишен период цените на емисиите са надхвърлили два пъти заложеното от миналия юли. Говорим за скок от над 2 пъти, но не смятам, че ще има драстичен скок на топлоенергията. Все още е рано да се каже какво ще бъде увеличението.
Нека мине заседанието на КЕВР в началото на юли и да видим какво решение ще бъде взето. Вярвам, че регулаторът няма да допусне социално напрежение в тези трудни за всички времена. Призовавам да не се спекулира предизборно и популистки с цените, за да не се създава притеснение в хората.
- Защо всяка година топлофикациите искат повишаване на цените на отоплението?
- Мога да дам два отговора, като и двата ще са верни.
- Какъв е първият?
- Всяка една топлофикация е длъжна да спази стандартната законова процедура за новия отоплителен сезон, при която прави ценова предложение до КЕВР. Исканите увеличения са свързани с повишаването на цената на природния газ на световните пазари като суровина, използвана от газовите топлофикации. При топлофикациите, работещи на въглища, исканията за повишаване на цените се дължат най-вече на резкия скок на квотите въглеродни емисии, които те са принудени да купуват.
Друга причина са големите разходи, които имат за поддръжката на съоръженията и топлопреносната мрежа. Всяка година след края на отоплителния сезон дружествата започват профилактика и планови ремонтни дейности с цел гарантиране на по-качествено топлоподаване през зимата. Въпреки всички предложения, които се правят от топлофикациите, финалната дума има независимият регулатор. Той е този, който определя пределната цена на топлоенергията. Това става обичайно през месец юни.
- Това е стандартният отговор, свързан с разходите. А какъв е вторият?
- Ние като общество трябва да си отговорим искаме ли да имаме работещи топлофикации или не. Повечето от тях са частни търговски субекти и не могат да работят в режим на постоянна загуба. В тяхното съществуване трябва да има икономическа логика. Топлофикацииите купуват гориво и въглеродни емисии от свободния пазар, а доставят услуги на регулиран пазар.
Няма как да купуваш скъпо гориво, а после да не искаш увеличение на цената на услугата. Ако дружеството е държавно, генерира дългове, ако е частно, се бори буквално да оцелее. Проблемът с цената на въглеродните емисии тепърва ще се задълбочава. Много е красиво да се говори за декарбонизация и Зелената сделка, но хората трябва да знаят, че всичко това има цена. И тя никак не е малка. Тази нисковъглеродна енергетика, за която всички сега мечтаем и говорим, включително често и аз, не се очертава да е евтино начинание.
И нещо важно, което се пропуска - централното отопление на този етап е най-адекватно в социален аспект. То продължава да е най-евтино. Отидете в един град като Перник и си задайте въпроса, а всъщност той може ли да се отоплява по друг начин, освен от централно парно? Според мен много трудно и на много висока цена.
- Още един труден въпрос - за ежегодната профилактика, което на практика означава, че няма топла вода през част от лятото. Има ли вариант това да не се случва?
- Съгласен съм, че въпросът е труден. Във всеки град ситуацията е различна. Една е топлопреносната мрежа в София, друга в Габрово. Но има един факт, който е еднакъв почти във всеки град с парно. Топлопреносната мрежа е остаряла и амортизирана. Тя се нуждае от ремонти, от профилактика, иначе няма как да работи нормално. Такава е реалната ситуация.
- А защо не се инвестира в цялостната подмяна на мрежата?
- Отговорът пак е, че топлофикациите работят на регулиран ценови пазар. Всеки разход се одобрява от КЕВР. Ние трябва да търсим баланса между това мрежата да се рехабилитира и подменя и да не се повишава много цената на услугата, а това не е лека задача. Планираните ремонти задължително се извършват през лятото. Тогава парното е спряно и експертите от топлофикациите могат да направят огледи на мощностите и топлопреносната мрежа. По този начин навреме ще се ремонтират проблемите участъци.
Отново казвам, че това се прави с цел намаляване на риска от големи аварии по време на отоплителния сезон. Извършването на подмяна на проблемните участъци по топлопреносната мрежа е изключително важно, защото тръбите в много градове са на няколко десетки години. Колегите от всяка топлофикация правят всичко възможно да не оставят за дълго време хората без топла вода. За това и ремонтите се правят на отделни участъци, в рамките на няколко дни.
Технологиите са напреднали, не е като преди, когато заради малка авария на една тръба се е налагало да се спре топлоподаването на целия град. Днес една авария се ограничава в рамките на една или няколко абонатни станции и в много случаи се отстранява без дори абонатите да усетят намаляване на температурата в дома си.
- Колко тежък ще бъде енергийният преход у нас и има ли как той да се осъществи в заложените срокове от Брюксел?
- Концепцията на Европа за намаляване на вредните емисии е насочена към изцяло нова зелена икономика. Тя предполага огромно пренастройване както на бизнеса, така и на обществените нагласи. Най-голям дял в общите емисии на парникови газове в страната има сектор „Енергетика“. Това определя и неговата първостепенна важност за изпълнение на националните цели за намаляването на вредните емисии. Политиките и мерките, които се прилагат в този сектор, се базират на тези, заложени от Европа. Енергетиката има структуроопределящо значение за развитието на икономиката, за конкурентоспособността и за поддържането на стабилен икономически растеж. По тези причини развитието на отрасъла е обект на държавна политика.
На фона на Зелената сделка този сектор е един от най-засегнатите и усилията се насочват към запазването на енергийната независимост на България. За постигането на целите за зелена трансформация на въглищните централи не се крие в това те просто да бъдат ликвидирани, защото ТЕЦ-овете представляват гръбнака на енергийната независимост на страната. В момента България провежда политика за смекчаване измененията на климата в изпълнение на международните си ангажименти. Работи се за постигането на намаляване на вредните емисии, добиване на енергия от по-екологични горива и увеличаване на енергийната ефективност.
В последните години се работи за ускореното развитие на енергийния сектор в България. Прилагат се иновационни решения, които отговарят на нуждите на клиентите от достъпна и сигурна нисковъглеродна енергия. Топлофикациите, работещи на въглища, започнаха своята зелена трансформация с преминаването на работа на природен газ. Енергийният преход няма да бъде лесен за нас, защото въглищата са единственото гориво, което страната произвежда на местно ниво. В България над 40% от общото производство на електроенергия е от изкопаеми горива и този дял достига дори 60% в някои периоди през зимата. Зелената трансформация у нас трябва да се случи плавно, за да се избегнат негативните последствия.
- Ще успее ли България да се възползва от т.нар. „Механизъм за възстановяване“, който има за цел да подпомогне страните, техните местни общности и инвеститорите?
- Европейските механизми са ключов фактор за плавния енергиен преход. В контекста на Зелената сделка Европейският съюз предвижда безвъзмездни средства за подпомагане на тези страни, за които трансформацията към зелено производство ще бъде по-трудна и бавна. Европейската подкрепа е насочена към инвестиции в реализацията на проекти за поетапната замяна на въглищата с по-екологични горива, както и за преквалификация на работещите в сектора. Като страна трябва да направим всичко необходимо, за да осъществим трансформацията. Сега е времето всички да се обединим и да отстоим националния си интерес.
