От 33 години гледаме само в земята – можем ли да се върнем в космическата игра?

https://www.24plovdiv.bg/novini/article/10006455 От 33 години гледаме само в земята – можем ли да се върнем в космическата игра? От 33 години гледаме само в земята – можем ли да се върнем в космическата игра? www.24plovdiv.bg
Нийл Армстронг прави първите крачки на Луната СНИМКА: Ройтерс

52 г. след Армстронг на Луната надпреварата е на съвършено друго ниво

“Една малка стъпка за човека, един голям скок за човечеството” - с тези думи преди точно 52 години американският космонавт Нийл Армстронг оставя отпечатъка си в историята, като става първият човек, стъпил върху повърхността на Луната.

Думите отекват в ушите на милионите зрители и слушатели, намиращи се на 386 000 километра на Земята, които следят операцията на живо по телевизиите и радиата.

50 години след успеха на мисията на “Аполо 11” НАТО ще

признае Космоса

за легитимна

зона за отбрана

- факт, който онагледява промяната в развитието на космическите програми.

Днес полетите в Космоса вече не са само инициатива на отделните държави, както е било при космическата надпревара по време на студената война между САЩ и СССР.

Надпреварата вече е между най-мощните технологични корпорации.

Най-пресни примери са полетите в Космоса на създателя на “Амазон” Джеф Безос и милиардера Ричард Брансън.

У нас темата за космическите ни амбиции беше изведена на преден план преди седмица от шефа на “Има такъв народ” Слави Трифонов, който постави като приоритет изпращането на първите български астронавти в НАСА - мъж и жена, а с тях и представител на Северна Македония.

Този приоритет събра много критики в социалните мрежи - реакции от типа “всичко друго оправихме, та стигнахме до Космоса, че и македонци ще пращаме”.

Стане ли дума за идеята

България отново

да вдигне очи

към Космоса,

човек трябва да се сети за Атлантическия клуб и неговия президент - визионера Соломон Паси. Който преди 30 г. пръв заговори България да обърне поглед към НАТО.

Неотдавна Паси гостува на Иво Сиромахов в телевизията на Слави Трифонов 7/8 и там връчи 10 точки по които Атлантическият клуб е работил. Не е ясно дали това има връзка с астронавтите в програмните намерения на “Има такъв народ”.

Но след броени дни - на 26 юли, по инициатива на Атлантическия клуб ще се състои събитието “Ало, Космос. Говори България!”. Във видеоконферентна връзка с Международната космическа станция български ученици ще имат възможността

да задават

въпросите си

на астронавти

Събитието ще се проведе в 17 ч в “София Тех парк” със съдействието на НАСА.

Инициативата “Ало, Космос! Говори България!” е подкрепена от НАСА и американското посолство в София и е по случай 30-годишния юбилей на Атлантическия клуб в България. “24 часа” чества също 30 години от създаването си и по този повод е медиен партньор на проекта.

Последният голям проект на България, свързан с Космоса, бе преди 33 години - през 1988 г., когато на орбиталната станция “Мир” се намира космонавтът ни Александър Александров.

Преди него пък на 10 април 1979 г. на борда на космическия кораб “Союз-33” Георги Иванов стана първият български космонавт.

Соломон Паси: Ако се държим като богатите, ще забогатеят

Наши пилоти се обучават в САЩ за F-16 – много по-близо сме до пилотиране на ракети всички

- Трябва ли бъдещото правителство да продължи усилията към развитието на бъдещи космически проекти?

- Инициативата “Ало, Космос! Говори България!”, подкрепена от НАСА и американското посолство в София, създаде изключителен национален образователен СТЕМ Клъстер, който е способен да роди общонационална космическа програма, чийто венец да е третият български астронавт.

- Преди 52 години на този ден Нийл Армстронг стъпва на Луната, което остава в историята като "големия скок за човечеството". Как може България да се присъедини към покоряването на Космоса?

- Много просто - като стъпи на своята историческа слава и въображението на младежта. Днес сме много по-близо до пилотиране на ракети и космически станции заради българските военни пилоти, които в момента се обучават в САЩ да пилотират нашите F-16.

- Многократно сте казвали, че като държава имаме нужда от големи цели. Разбира се, че не можем да се сравняваме с ресурсите на държави като САЩ, нито с тези на Илън Мъск, Джеф Безос или Ричард Брансън...

- Мъск, Безос и Брансън не прахосват, а правят пари с всяко свое действие. Ако България се държи като богатите, ще забогатеят всички. За начало трябва да си платим членския внос и се присъединим към Европейската космическа агенция, който е минимална инвестиция с потенциал за максимална възвръщаемост. След като африканската държава Гана има своя космическа програма, и България не трябва да се плаши. Важни са въображението, посоката и заразният пример, с който световните лидери ни вдъхновяват.

- Виждаме, че полетите в Космоса вече не са цел само на отделните държави, а стават дело и на частния бизнес. Как може бизнесът у нас да помогне?

- Ние имаме феноменален бизнес, способен на космически чудеса. Можем да правим висша наука в Космоса — медицина, биология, антистареене, физика, астрономия, инженерство, космически вторични суровини… и какво ли не още. Но преди всичко ни трябва осъзната държавна политика, която да подкрепи и обедини ума и таланта на нацията и въображението на децата ни.

БАН с поне 25 разработки за Космоса

Ярослава Прохаскова

Уникални научни разработки на български учени работят в Космоса и в момента, други са в процес на подготовка. Общо са поне 25.

Едно от най-значителните постижения е разработването на дозиметрите “Люлин” за измерване на радиацията в космическото пространство, което се реализира от екипа на секция “Слънчево-земна физика” в Института за космически изследвания и технологии при БАН.

През 1988 г. на орбитална станция МИР заработва първият от серията прибори “Люлин”. Модификации на тази научна апаратура работи успешно и до днес на Международната космическа станция и на различни космически мисии до Луната (“Чандраян 2”) и до Марс (“Екзомарс”). Дозиметрите намират приложение и в авиацията, обяснява доц. д-р инж. Деница Борисова, научен секретар на института.

Заедно с учени от институтите по неорганична химия, по органична химия и по металознание при БАН се разработват сплави, които да издържат в Космоса и се прилагат успешно в медицината и самолетостроенето. Засега това е само научна разработка, надявайки се производството да се осъществи в България.

Учените от института продължават разработките по космическа оранжерия, за да могат космонавтите освен лиофилизираната храна (замразена и сушена под вакуум) да имат и пресни зеленчуци например. Немаловажен е фактът на стотици хиляди километри от Земята да имаш до себе си живо земно растение, казва доц. Борисова.

В момента учените работят и в областта на дистанционните изследвания на Земята от Космоса. Проектите са ориентирани към постоянно наблюдение, което включва следене на чистотата на земната атмосфера, оценка площта и състоянието на водни обекти, оценка на състоянието на растителната повърхност за нуждите на земеделието и горското стопанство.

Работата ни в много случаи излиза от рамките на науката, за да бъде в полза на всички тук, на Земята, обобщава доц. Борисова. Българските учени са търсени от чужди партньори - гаранция за авторитета ни в космическата наука.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Наука и технологии

Луната. Снимка: Пиксабей

Учени за пръв път наблюдаваха формиране на луна около планета извън Слънчевата система

Пулсиращи минисърца от стволови клетки

Пулсиращи минисърца от стволови клетки

СНИМКА: Pixabay

Учени откриха как новият коронавирус стига до мозъка

Учени създадоха самовъзстановяващ се материал
за екрани на смартфони

Учени създадоха самовъзстановяващ се материал за екрани на смартфони

Как тайконавтите се грижат за хигиената си в Космоса?

Как тайконавтите се грижат за хигиената си в Космоса?

Нови снимки от телескопа
СНИМКА: НАСА

Телескопът "Хъбъл" възобнови напълно работата си и вече изпраща снимки (Видео)

Последно от 24 здраве лого

Мнения

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от 168 часа лого

Последно от

Още от Наука и технологии

Джеф Безос в капсулата на космическата си ракета

Безос полита в Космоса: По-важните въпроси и отговори

Шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен (в средата) представя новите предложения за климата в компанията на вицепрезидента за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс и еврокомисарите по транспорта Адина Вълян, по икономиката Паоло Джентилони и по енергериката Кадри Симсон (от ляво на дясно).

България и още 6 страни стопират битката на ЕС за климатичните промени

Проф. Жеко Ганев от Стара Загора разкри пред журналисти ДНЕС идеите си как екологично може да бъде удължен животът на топлоцентралите на въглища в комплекса "Марица изток", без да бъде променян досегашният им начин на работа. 
Снимка: Ваньо Стоилов

Професор от Стара Загора разработи технология, която ще спаси ТЕЦ-овете на въглища

Биолози заснеха "стъклен" октопод (Видео)

Биолози заснеха "стъклен" октопод (Видео)

Китайският марсоход е изминал над 500 метра по повърхността на Марс

Китайският марсоход е изминал над 500 метра по повърхността на Марс

СНИМКА: pixabay

Швейцарски учени разработиха нов кръвен тест за антитела срещу COVID-19

Последно от

Последно от

Най-важното