56% следят екзитполовете и знаят къде да ги намерят, показва проучване на "Екзакта", поръчано от СЕМ
50,9% от българите са убедени, че междинните резултати на партиите в изборния ден трябва да бъдат оповестявани, а 56% търсят информация за тези резултати в поне 3 медии.
Това показва проучване на "Екзакта рисърч груп", направено седмица преди изборите на 11 юли по поръчка на Съвета за електронни медии.
Изводът на социолозите и желанието на хората напълно съвпада с кампанията, която "24 часа" води вече няколко години - да падне забраната в закона за публикуване на данните от екзитполовете в изборния ден. Вестникът дори внесе подписка в 44-ото Народно събрание, в което беше подготвен и законопроект за промяна на Изборния кодекс, но текстовете така и не бяха приети.
Хората, които подкрепят публикуването на междинните данни от изборите, са от всички възрасти и демографски слоеве. Тези, които са против - 24,8%, са предимно с основно образование или на възраст над 65 години. Според възрастните изнасянето на данни в изборния ден е нередно и неприлично, обясни Лидия Йорданова, шеф на "Екзакта".
Същевременно 56% от анкетираните следят междинните резултати от екзитполовете през целия изборен ден и знаят къде да ги намерят. Това са предимно хора на възраст между 30 и 50 г., т.е. в трудова активност, висшисти са и живеят в областните центрове, показва още изследването.
Обикновено те преглеждат повече от 3 медии, което според Йорданова е признак за висока медийна грамотност.
Данните от проучването на агенцията бяха представени на онлайн конференция "Медийни предпочитания на българската аудитория в предизборните кампании за парламентарните избори на 4 април и 11 юли 2021", организирана от Съвета за електронни медии.
Поръчката за двете изследвания отново е на СЕМ. Те са национално представени и са правени в последната седмица преди всеки парламентарен избор.
Според проучванията хората се информират за изборите предимно от телевизията (75% през юли) и от сайтове и портали на медии в интернет (38% през юли. Пресата е предпочитана от 17,2%. Същевременно търсенето на информация в социалните мрежи е спаднало в сравнение с април с над 2% и през юли е 35,8%.
Доверието на анкетираните е било по-високо към обществената БНТ и отразяването й на предизборната кампания в края на март и началото на април (27,4%) в сравнение с юли (24%). Затова пък доверието към частните медии се повишава през юли (40,7%) от 35,3% през април. Привържениците на властта са се доверявали предимно на големите телевизии през април, а феновете на опозицията - на 7/8, "Евроком" и други по-малки канали. През юли обаче почти всички вече гледат предимно големите телевизии. Това показва променена политическа обстановка, която кара хората по-рядко да търсят алтернативи на източниците на информация, обяснява Йорданова.
БНР е най-слушано от радиата на 11 юли - 19,3%, следвано от "Дарик" с 3,7%. Същевременно три пъти повече слушатели се доверяват на общественото радио по време на предизборната кампания, сочат и двете изследвания. В същото време 70% от анкетираните твърдят, че не слушат радио в изборния ден.
И двете проучвания показват, че доверието в традиционните медии (74,9%) е два пъти по-високо в предизборно време, отколкото в медиите, базирани в интернет (25,1%).
Четири характеристики на медиите са особено важни за доверието в тях - достоверност, актуалност, обективност и изчерпателност, показват още изследванията.
Същевременно през юли има спад на обществения интерес към предизборните дебати, който вероятно се дължи на умора, както и на европейското първенство по футбол, което беше по същото време. Пораснал е обаче интересът към събитията, организирани от партиите, както и към разясненията на ЦИК вероятно заради гласуването с машини. Впрочем друго изследване на "Екзакта", направено 3 дни преди изборите през юли, показва, че 24% се притесняват дали ще се справят с машините. Най-нисък е интересът към политическата реклама и през април, и през юли.
