Камерите в полицейските коли рязко намалиха пътната корупция, казва Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията
- Г-н Безлов, има ли промяна в нагласите на обществото в последните години за отношението към подкупа като метод за решаване на проблеми?
- Данните са противоречиви. Ако погледнем най-новите, например на “Трансперъси Интернешънъл”, България е на трето място в ЕС по представата, че корупцията нараства. Първа по този показател е Кипър, втора е Словения, трета е България. Опитът през годините показва, че по време на политически кризи се увеличава броят на хората, които смятат, че корупцията нараства. Така беше през 2009 , 2013, очевидно 2020 г. също беше така. Реалистичната оценка на корупция, обаче не е толкова представата, колкото реалният опит на хората с корупцията. Добрите въпроси са свързани с опита например през последните 12 месеца - дали са им искани и са давали. Подобни въпроси използваме от края на 90-те години. Според последното изследване през 2020 г. се регистрира намаляване на корупционния опит, но това отразява цялостния спад в икономиката и мобилността на хората в пандемичната обстановка. Много други статистически данни се промениха. Преди пандемията в последните години намаля влиянието на много от класическите канали за масова корупция. Един от най-масовите беше с Пътна полиция. Около 2015 г. това много рязко се промени. Спаднаха значително хората, които съобщаваха за корупция на пътя. Според нас това е заради камерите в колите на Пътна полиция. Промениха се и вътрешните разпоредби на МВР, с които забраниха на Охранителна полиция да спира автомобили. Има и спад по отношение на лекарската корупция. Там ситуацията се промени, защото директното искане на пари намаля. Намериха се други механизми, през които болниците започнаха да злоупотребяват с публични средства, схеми, които са разрешени със закон. Тук трябва да се каже, че няма добри инструменти, с които да се измери корупцията на високите равнища. Няма как да успеете да направите обективно изследвания сред фирмите и предприемачите, администрация, политици, магистрати, които да ви кажат колко са дали, колко им е поискано, колко са взели.
- Често корупцията се свързва с подкупа като криминално действие. Хората си го представят като плик с пари между двама души, но това важи за ниските нива. Какви други механизми се използват в бизнеса и политиката по върховете?
- Подкупът е много по-тясна форма. Корупцията е свързана с много по-широки практики - от клиентелизъм до всякакви форми на приятелски и роднински услуги. През последните 20 г. имаше достатъчно скандали и разследвания, включително съдебни процеси, които показват колко сложно и специфично явление е българската корупция. Има много схеми, сред които такива, които много трудно се доказват. Пликът с пари е банализираната форма. Сега например е голяма темата за влиянието на олигархията върху политиката. Съответно се говори за “политическата инвестиция“, при която обикновено се дават средства на партия или на политик и след това се очаква инвестицията да се върне. Схемата е сложна. Трябва внимателно да се преценят хората - дали имат влияние в партията си, какво е то, да се диверсифицира инвестицията - да се даде на няколко партии. Някои от тях ще получат позиции в управлението, други не. Ако преценката е добра, ще имате добри позиции. Особено в новата ситуация, където има много формации. Тук пак има детайли. Може да има динамика във времето. Виждаме сега как се променят балансите в политическите партии. Олигархичната група, голямата компания ще трябва да предвиди рисковете с тази динамика и да покрие възможните промени. Новите политически формации в началото нямат контактите и обвързаността и ще трябва да се търсят хора, които да станат посредници на ключовите фигури, които вземат решения. Когато има по-сложно корупционно усилие, не е свързано с еднократно даване на пликове, а с многократни траншове.
- Помогнаха ли промените в Наказателния кодекс през годините?
- Големият проблем е, че не се реши въпросът с провокацията към подкуп. Няколко пъти темата се повдига, но “добрите” ефективно блокираха това усилие. Провокацията към подкуп не стана инструмент за борбата с корупцията. Имахме интересни корупционни процеси, които се оказаха неуспешни. Там възниква въпросът за съдебната система, за магистратите, които също са свързани с различни мрежи на влияние. Говорейки за политическата инвестиция, трябва да имаме предвид, че за да я има, трябва да има достъп до влиятелни хора, чрез които да се инвестира, и мрежа в тези елити - адвокати, високопоставени бизнесмени. Дори да не се инвестира директно, може да се влияе. Не са само адвокатите - съдии, прокурори, общински съветници, големите работодатели, които се познават. Между тях има лагери, но това е един не много голям кръг от хора в някой областен град например.
- Как еволюира даването и вземането на подкуп или друг вид облага през последните 30 г.?
- Този процес може само да го разказваме- събрани данни и добри анализи няма поне за България. Може да се каже, че в различните времена има различни инструменти. В началото на 90-те старите елити инвестираха в бъдещето чрез куфарчета или отпускане на кредити. В следващия период се поставяха наши хора на входа и на изхода на държавните предприятия, а в банковата система са правилните кадри, които да отпуснат кредитите и после да не ги търсят. След това е приватизационният период - да се осигури на нашите приятели достъп до чужди инвеститори, до работническо-мениджърските дружества, до приватизационни фондове, които да се превърнат в инвестиционни. Тогава със сигурност се ползваше много повече кеш. От началото на века вече имаме друга ситуация. България тръгна да се присъединява към ЕС. Появиха се нови възможности – недвижимите имоти по курортите и в големите градове. Големите преразпределения продължиха с БТК и ЕРП-тата. След това предприсъединителните фондове, които пак се преразпределяха на база контакти с една партия. Накрая фондовете на ЕС в земеделието и инфраструктурните проекти.
- Адекватни ли са мерките на институциите за борба с корупцията в редиците им?
- Има различни нива на ефективност в борбата с корупцията в различните институции. Като цяло за страната може да се каже, че те зависят от икономическото равнище, от доходите в страната. Има много проучвания. Колкото е по-бедна една страна, толкова по-високи са нивата на корупция. Оптимистичната гледна точка е, че когато растат БВП на страната и доходите, корупционните практики се огранича в определени групи. Ниските доходи са фактор номер едно за корупцията. Фактор номер 2 е контролът. Има страни от Източна Европа, които бяха от нашата черга и успяха да създадат по-добри механизми. Емблематичен пример е Естония, която има по-ниски нива на корупция от Италия и Гърция, значително по-богати държави. Проблемът с контрола е свързан с много културни фактори - до каква степен вярвате на другия, до каква степен се чувствате заплашен. В Естония например голямата степен усещането на застрашеност от Руския ги кара да са много по-ефективни. Дори скандинавците им завиждат. В зависимост от това колко стабилна е политическата система може да има по-ефективен и неефективен контрол. Това не означава да доминира една партия, а да има конкурентоспособни устойчиви партии с професионални политици, които с времето са се развивали и са станали достатъчно опитни. Това е разликата между страните, в които има постоянно появяващи се и изчезващи партии и политици, които влизат за кратко и търсят бързо лично обогатяване. Съответно хората престават да вярват в демократичните институции. При стабилните демократични политически системи. Един политик се изгражда за 10-20 години и отпада, когато прави грешки. Тези политици се опитват да контролират администрацията надолу, за да повишават капацитета ѝ. Тогава ниските нива на корупцията и рисковото поведение наистина се случват.
- Цацаров беше казал, че никаква прокуратура не може да помогне на държава, в която корупцията е политика.
- На мен ми харесва повече цитатът на Йордан Лечков, че корупцията е далавера, в която не участваш. Това е, който показва културната приемливост на корупцията в България. Има страни, в които това е приемливо за малък процент от населението, при нас, за съжаление, е нагласа на мнозинството.
- Защо пропадат делата за корупция по високите етажи на властта, където става дума за дадени пари? Обикновено осъдени се оказват униформени полицаи, митничари и други служители от контролните органи в най-ниските нива?
- Част от проблема е, че политическите елити още от 90-те се опитваха да създават нагласата, че не бива да се стига до крайности, защото ти може би ще си следващият. Във времето имаше случаи на обвиняеми политици, за които по-късно се оказа, че са напълно оправдани. Както и обратното. Хората, които вземаха решенията, знаеха, че политическото отмъщение не е свързано със справедливостта.
