Увеличението на бетон, стомана, тухли е с 30% от началото на годината, при желязото - 100%
Строители искат среща с премиера, за да се търси решение за инфраструктурни проекти
От няколко месеца строителните предприемачи са в тих ужас от това, което става със строителните материали. За последните 5-6 месеца цените на повечето са се удвоили.
Бетонът, циментът и тухлите са с около 30% по-скъпи, отколкото бяха в началото на 2021 г., с около 20% са поскъпнали изолациите и тръбите. Битумът е поскъпнал с 15% само през това лято. А стоманата и дървеният материал, без които не може да се строи каквото и да било, са ударили таван – те са поскъпнали с минимум 100%, като някои видове армировъчна стомана дори със 150%.
В България вече има случаи на колеги, които предпочитат да не довършат проектите, които са започнали, и да платят неустойката, отколкото да продължат. Направили са си сметката, че така ще им е по-изгодно, каза Любомир Качамаков - председател на областното представителство на Камарата на строителите в България за София.
Става дума за предприемачи, които строят жилищни сгради и дори са продали или поне са получили капаро за част от апартаментите, чиито цени са фиксирали. Но за да им излезе сметката,
трябва да
увеличат цените
на останалите
жилища
с по 50%,
а дори в сегашната ситуация на голямо търсене това им се струва прекалено рисковано. От друга страна, сегашният скок на цените до година и няколко месеца ще оскъпи като цяло новото жилищно строителство до степен то да стане непродаваемо. Дори завършващите се сега жилищни сгради са непосилни като цени.
Още повече според Качамаков са случаите, в които предприемачи бавят довършването на сградите заради нарушени доставки за довършителните работи. Примерно не са им доставили асансьорите, механизми за паркинга или нещо друго. Така сградата не може да получи акт 16, т.е. инвеститорите не могат да получат от клиентите си цялото плащане, независимо че са почти готови.
При инфраструктурните проекти, които се строят най-дълго и са минали през обществени поръчки, няма начин крайната цена да се увеличи заради поскъпването.
На последната годишна среща на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) през септември председателят на организацията Даниел Панов каза, че
без подкрепа от
държавата много
общини, които
изпълняват
инфраструктурни
проекти, няма
да могат да
ги довършат
Това важи основно за договори, финансирани по европейски програми. Те са и с общинско съфинансиране, но в местните бюджети няма предвидени средства, които да покрият поскъпването.
На същата среща бе даден пример и с първия общински проект, който е индексиран заради поскъпването на строителните материали – по програмата “Красива България”.
“24 часа” вече писа за водните цикли, които се правят сега с над 1,8 млрд. лв. по програма “Околна среда”. Проектите за тях са от периода 2016-2018 г., тогава са провеждани и обществените поръчки за избор на строители. Но изпълнението е започнало едва сега.
Според Добромир Симидчиев - ръководител на звеното за прединвестиционното проучване за рехабилитация на ВиК мрежата в столицата, само за последната половин година проектите са се оскъпили с около 300 млн. лв., а няма решение на въпроса кой да плати тези разходи.
По данни от строителния бранш нормата на възвръщаемост в такива проекти е между 15 и 18%, а оскъпяването е с около 25-30%. Дори хипотетично да се приеме, че строителят ще се откаже от цялата си печалба, това пак няма да реши въпроса, да не говорим, че няма как да се работи без никаква печалба.
По принцип Законът за обществените поръчки позволява в такива случаи да се направят две неща: да се оскъпи проектът с десетте процента за непредвидени разходи, които придружават всеки договор. Второто нещо е да се увеличи стойността, но с процента на инфлацията, обявяван от НСИ. Последните данни на НСИ са за 3,7% годишна инфлация в България, а цените на строителните материали са се вдигнали много повече. Тоест, дори да се приложат и двете клаузи, това не решава проблема с поскъпването. Камарата на строителите в България вече е поискала среща с премиера Стефан Янев. Засега от Министерския съвет няма отговор, но камарата подготвя няколко варианта за решаването, каза Качамаков, който е и вицепрезидент на FIEC – Европейската федерация на строителната индустрия.
Единият е да се приеме индексация на стойността на извършваните строителни дейности, при която
строителят
да поеме за
своя сметка
поскъпване
до 2 на сто,
а всичко над този процент да се поеме от възложителя. При инфраструктурните проекти това е държавата или общините заедно с европейските фондове. За прилагането на този вариант обаче първо трябва съгласие на Европейската комисия, а и промяна на наредбата, в която е методиката за остойностяване на строителните дейности. Тоест това може да се направи и без промяна на закон, за който трябва да се изчакат изборите и формирането на ново правителство.
Според Качамаков FIEC вече е алармирал Еврокомисията и положително решение от страна на Брюксел не е съвсем невъзможно, още повече че въпросът се повдига вече практически от всички страни членки.
Според него в Румъния в края на август е приета с министерско постановление промяна на методиката именно за да се индексират строителните дейности.
В Италия за
решаването
на проблема е
създаден
нарочен фонд,
в който има към 100 млн. евро. С парите от него се индексират всички строителни дейности, за които изпълнителят може да докаже, че са поскъпнали с над 8% за последните 6 месеца. Такъв фонд обаче у нас няма, а е невъзможно да се създаде за толкова кратко време.
Атакуваните авансови суми спестили поне 80 млн. лв. за материали за строежа на магистрала “Хемус”
Атакуваните от политици и от служебното правителство авансово платени договори за изграждането на магистрала “Хемус”, които се проверяват и от прокуратурата, се оказват в сегашната ситуация пример как може да се избегне проблемът с оскъпяването при проекти, които се изграждат дълго.
Още в 45-ия парламент комисията по ревизия на Мая Манолова посвети няколко заседания на авансово раздадените пари. Това бе подхванато и от служебната министърка на регионалното развитие Виолета Комитова, която разкри, че предишното ръководство на държавната “Автомагистрали” е платило над 1 милиард лева по договори за участъци от “Хемус”, за които дори няма определено трасе, тепърва ще се проектират и са още далече от строителство.
“Спестени са поне 80 млн. лв. на държавата само за четвърти, пети и шести участък от магистралата. В тези договори цените са фиксирани към датата, на която са сключени, и не се предвижда индексация. А материалите може и да поскъпнат още”, обясни бившият директор на дружеството Стоян Беличев.
