Апелативните магистрати в Пловдив решават дали да потвърдят оневиняването на рентгенолога
Според двама съдии той е използвал адекватно оръжието си
Идентични са мотивите, с които д-р Иван Димитров е оправдан за втори път по обвинението в убийството на крадеца Жоро Джевизов-Плъха. Деянието е извършено с незаконен пистолет при превишаване на пределите на неизбежната отбрана.
В четвъртък апелативният съд в Пловдив ще трябва да реши приема ли аргументите на по-долната съдебна инстанция, или ще ги отхвърли, след като прокуратурата обжалва.
На 18 юли 2019 г. състав, председателстван от съдия Весела Евстатиева от Пловдивския окръжен съд, оневини д-р Димитров. Апелативният върна делото за ново разглеждане на първата инстанция с аргумента, че процес като този не може да протече по съкратената процедура, както това се случи първия път, а и защото има неизяснени детайли по случилото се.
Делото тръгна
отначало, бяха
разпитани всички
свидетели
и вещи лица и на 27 септември т. г. рентгенологът д-р Иван Димитров отново беше оправдан, този път от съдия Петко Минев и други заседатели.
В мотивите към втората оправдателна присъда има цели пасажи, буквално копи-пейст на написаното от Весела Евстатиева.
В нощта срещу 2 март 2018 г. Жоро Джевизов влязъл да краде в работилницата в двора на кооперацията на ул. “Лука Касъров”. Д-р Иван Димитров забелязал, че в помещението свети, и решил да изгаси лампата на сутринта. След минути обаче видял, че вече е тъмно.
Тогава взел незаконния си пистолет, слязъл в работилницата и забелязал, че някой се движи. Извикал: “Стой, полиция!”, тогава крадецът хвърлил по него нож и го ранил в крака.
Лекарят произвел предупредителен изстрел, Джевизов започнал да го псува и хвърлил по него и рекламна табела. Докторът стрелял още два пъти, после двамата хукнали в различни посоки. Плъха успял да стигне до областната управа и издъхнал на капака на паркирана там кола.
Д-р Иван Димитров извикал своя приятел Никола Капсъзов, двамата обиколили района, но не намерили крадеца, после лекарят изхвърлил незаконния пистолет в контейнер до Университета по хранителни технологии.
Апелативният съд подложи на съмнение наличието на рекламна табела в двора на кооперацията, но на записите от охранителните камери на съседния магазин се вижда как Капсъзов я поставя пред обекта след стрелбата. Така вторият състав реши, че тя е била в двора на кооперацията и може да се счете за истина, че е била хвърлена по доктора. След това ключова е преценката дали докторът е превишил пределите на неизбежната отбрана, или е стрелял, за да защити живота си, както сам той твърди.
“Начинът на
действие на
подсъдимия е
напълно
адекватен на
интензивността
и опасността на нападението, предизвикани от пострадалия Джевизов.
В създадената ситуация въпреки действията на подсъдимия за сплашване на пострадалия Джевизов интензитетът на нападението всъщност е нараствал. Така създадената реална и непосредствена опасност от увреждане на интересите, защитени от закона, налагат извод, че подсъдимият Иван Димитров е имал право на адекватно активно противодействие чрез използване на оръжието си.
Ножът също е оръжие, с което може да бъде причинено сериозно телесно увреждане, и само поради факта, че предаденото на съд лице е използвало огнестрелно оръжие, не може да се приеме, че защитата явно е надхвърлила нападението. А в настоящия случай следва да се има предвид, че пострадалият е бил открит мъртъв с още един нож в себе си”, гласи един от пасажите, който се повтаря в мотивите и на двата състава.
Еднакви са и изреченията: “Тъй като в случая е налице неизбежна отбрана, която е съобразена с характера и опасността на нападението, за което липсва явно несъответствие, извършеното от подсъдимия не е обществено опасно и не съставлява престъпление независимо от всички други обстоятелства, включително причинените вреди на нападателя.
Прочее в правната теория за понятието “неизбежна отбрана” е прието, че определението “неизбежна” не касае качеството на самата отбрана, а неизбежността на вредите, които се причиняват, когато дадено лице се защитава, защото всъщност този институт никога не би се приложил, ако не е налице увреждане на нападателя.
Двамата съдии се позовават и на един и същи труд по темата - на проф. д-р Антон Гиргинов “Неизбежна отбрана и крайна необходимост”.
Условна присъда за незаконния пистолет
Една и съща присъда от двата състава получи д-р Иван Димитров и за незаконния пистолет, с който е застрелян Плъха. Тя е 2 години условно с 3 години изпитателен срок.
Медикът призна, че няма разрешително за оръжието и боеприпасите, както и че след убийството се е отървал от него. Той описал точно контейнера до Университета по хранителни технологии, в който е изхвърлил пистолета “Валтер”, но оръжието така и не беше открито, макар да е търсено и на сметището в с. Шишманци, където се депонират отпадъците на Пловдив.
Един от спорните въпроси от самото начало на делото е защо д-р Димитров е решил сам да се разправи с крадеца, а не се е обадил на полицията. Той обясни многократно, че и друг път е бил обиран, тогава звънял на телефон 112, но от полицията така и не направили нищо, за да открият крадците.
“Много пъти чух “Да застреляш крадец”, но не ставаше дума за кражба, аз защитавах живота си. Всичко стана много бързо, нямах време да мисля. Действах инстинктивно и под много силен стрес. Не съм искал да го убивам, а и през цялото време не съм вярвал, че съм го уцелил”, каза той при второто разглеждане на делото.
След убийството на Плъха в Пловдив имаше масови протести в защита на д-р Иван Димитров.
