В оръжейния бизнес има нов играч - Димитър Манолев, баща на бившия зам.-министър Александър Манолев, който е в списъка “Магнитски”
Четвърти ден продължава войната в икономиката за управлението на 1,2 млрд. лв. активи в Държавната консолидационна компания. Започнала в понеделник и развила се светкавично, в четвъртък тя вече прескочи границите на страната ни и стигна до Египет.
Именно там беше принципалът на ДКК по време на скандала - икономическият министър Даниела Везиева, както и изпълнителният директор на ВМЗ - Сопот, Иван Гецов. Оръжейният завод, който е част от структурата на държавната компания, е участвал с още 11 български фирми в едно от най-големите специализирани международни изложения в Арабско-Африканския регион EDEX 2021, провело се в Кайро.
От ВМЗ се
похвалиха с
голям интерес
към продуктите си, като очакват през следващите два месеца да бъдат сключени договори за около 100 млн. лв., гарантиращи работа през цялото първо шестмесечие на 2022 г. Още през следвщата седмица в предприятието трябва да дойде чужда делегация.
От военния завод подчертават още, че са в ход договори за нови пазари и затвърждаване на съществуващите, а през последните седмици са сключени договори за над 30 млн. лв., като за сравнение през май, юни и юли миналата година не е имало нито един подписан контракт.
По-интересното е обаче коя е фирмата, на която са дадени изключителни права за срок от 5 години за продукцията на ВМЗ - Сопот, именно за египетския пазар. Това е “Български индустриален инженеринг и мениджмънт” (БИИМ), като се оказва, че неин собственик е Димитър Манолев - баща на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев. Той беше включен в списъка “Магнитски”, а през 2019 г. срещу него и дъщерята на детегледачката му беше започнато наказателно дело заради неправомерно получаване на евросредства, с които е построена къща за гости в Сандански.
Предоставянето
на изключителни
права на
частната фирма
беше едно от
обвиненията
към изпълнителната директорка на ДКК Ваня Караганева и е сред посочените причини, с които тя бе уволнена от поста с решение на трима членове на Съвета на директорите. Това са Рая Каназирева - втори изпълнителен директор, Диляна Софиянска и Радостин Вазов - и тримата назначени в ДКК от ГЕРБ. Караганева бе лансирана за член на управата от Кирил Петков, докато той бе икономически министър, а стана изпълнителен директор по времето на Даниела Везиева.
Според тримата от борда Караганева на 9 ноември еднолично е подписала протокол, с който одобрява предостяването на ексклузивитет на “Български индустриален инженеринг и мениджмънт”, без да е уведомила Съвета на директорите. Караганева поискала и е получила одобрението на “Кинтекс”, който е държавният търговец на военна продукция, но едва след решението си.
“Не възразяват” като становище, изразено от 100% дъщерно дружество (“Кинтекс”), което се контролира от питащия (изпълнителния директор на ДКК), не е проява на независимо становище, посочиха от ДКК в четвъртък.
Ден по-рано обаче Ваня Караганева заяви, че има право да дописва такива решения и няма нарушение на правилата на ДКК. От държавната компания контрират, че няма практика да се предоставят изключителни права на частни дружества. Такива договори досега не са сключвани нито за ВМЗ - Сопот, нито за някое от другите държавни оръжейни компании.
“24 часа” потърси Манолев, но той не отговаряше на мобилния си телефон. Пред в. “Труд” бизнесменът коментира, че такава практика има, така бил работел и Петър Манджуков (предишният собственик на БИИМ - бел. ред.), и други фирми.
Министър
Везиева защити
решението
на Караганева,
като посочи, че даването на ексклузивитет е нормална практика в тръжните процедури. В годините е натрупана практика за нелоялна конкуренция - давайки оферта на повече от един търговец, всъщност минираш тръжната процедура. Така че това не е нищо, което е неналожено в търговския мир”, обясни Везиева в сряда.
Относно посещението в Египет от Министерството на икономиката допълват, че
на изложението
са участвали
близо 400
компании
от цял свят,
а министърката се е срещнала с всички български фирми и са обсъдили подобряване на сътрудничеството между държавата и сектора.
Везиева се е срещнала с египетския министър на отбраната Мохамед Ахмед Заки и на военното производство Мохамед Ахмед Морси. Имало интерес към задълбочаване на двустранното сътрудничество в областта на военната промишленост. Имала среща и с колежката си Халя Хелми ел Саид за увеличаване на стокообмена и по-активното партньорство.
На срещата било обсъдено и засилването на инвестиционното сътрудничество между двете държави и
създаването
на смесени
предприятия
и износ за
трети пазари
България можела да предложи висококачествени продукти на конкурентни цени в областта на машиностроенето, фармацевтичните и медицинските уреди, козметиката, храните и др.
Кооперирани производства за износ към трети държави, както и отварянето на египетския пазар за български стоки били темите на разговор между Везиева и министъра на публичния бизнес сектор Хишам Тауфик.
ВМЗ имат добър пазар в Египет от дълги години.
Продукцията, която военният завод изнася за африканската държава, стига и до над 50 млн. евро годишно.
Заради пандемията обаче финансовите резултати на ВМЗ спадат. В края на третото тримесечие на годината печалбата на дружеството е 5,1 млн. лв. - на годишна база намалява три пъти, като тогава е била 18 млн. лв.
Това се обяснява с пандемията, но въпреки нея ВМЗ продължават да изпълняват ангажиментите към клиентите си, се посочва в доклада на дружеството.
За деветмесечието
приходите от
продажби са
в размер на
124 млн. лв.,
което е намаление с 46 млн. спрямо миналата година.
Общият размер на задълженията пък е близо 127 млн. лв., като 17 млн. от тях са дългосрочни. От началото на годината задълженията са намалени с 58 млн. лв.
Допълва се, че до края на годината се очакват договори и поръчки, които трябва да изпълнят, в приблизителен размер на 50 млн. лв.
Кайро пазарува от нас муниции и леко оръжие
Египет купува от България предимно муниции, леко стрелково оръжие, артилерийски боеприпаси, резервни части, акумулатори за бойни машини, бронежилетки и др.
Но българският оръжеен комплекс е сравнително малък доставчик за огромните нужди на египетската армия. В това отношение най-големите партньори на арабската страна са САЩ, Русия и Франция.
Египет купува много и отвсякъде, тъй като страната поддържа една от най-големите армии в света. Там служат над 900 000 души плюс почти половин милион волнонаемни, има и още толкова запасняци.
Египетските въоръжени сили разполагат с над 1000 самолета и на Африканския континент само Алжир има по-голяма авиация. Египет разполага с повече от 4000 танка и близо 12 хиляди бронирани машини, а също и с над 1000 ракетни установки.
След подписването на мирния договор с Израел през 1979 г. страната получава от САЩ всяка година 1,3 милиарда долара в оръжейни доставки. Тази целенасочена военна помощ и нуждата от многобройна армия и силен апарат за сигурност правят Египет една от най-милитаризираните страни в света. През последните години във военно отношение страната влезе в първата десетка на планетата.
Египетската армия винаги е била силен фактор в управлението на страната, но тя разшири неимоверно възможностите си по време на управлението на сегашния президент Абделфатах Сиси, който е военен. С едно краткотрайно изключение всички президенти на Египет досега са били военни.
Поддържането на голяма армия в Египет винаги е било следствие на вътрешни и външни причини, но нарастващите заплахи за националната и регионалната сигурност през последните години доведоха до сегашното свръхвъоръжаване.
Вътре в страната армията е ангажирана от една страна, със запазване на устоите на режима, а от друга - с предизвикателствата, които идват от различни терористични групировки, особено от “Ислямска държава”, най-вече в района на Синайския полуостров. Специфичните изисквания към сигурността на Синай са важен фактор за големината и вида оръжия, които се набавят за армията.
Ситуацията в региона, участието на Египет във войната в Йемен, нестабилността в Либия и по границата със Судан, както и напрежението в отношенията с Етиопия също оказват влияние върху покупките за армията.
През последните десетилетия подукцията на сопотските заводи винаги е достигала на египетския пазар чрез частни търговци. С ексклузивитет обикновено са се ползвали фирми, изградили силни позиции и доверие на египетския пазар.
