Новият рейтинг на университетите в България класира 52 направления в 52 висши училища
l Наплив на желаещи да учат за лекари и учители в пандемията. “Медицина” вече е в топ 3 на най-масовите направления
l Там доходът расте с 35%, а при педагогическите и образователните направления - със 17-20%
l Професии с висока добавена стойност - металургия и добив на полезни изкопаеми
l Студентите по “Икономика” 2 пъти по-малко отпреди 8 г.
4930 лв. е най-високата заплата на младите висшисти. Такъв е облагаемият доход на завършилите “Информатика и компютърни науки” в Софийския университет. Абсолвентите от същото направление в Нов български университет са втори с 3977 лв.
Това показват данните от 11-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища, която бе представена вчера в Министерството на образованието и науката.
“Първо искам да благодаря на в. “24 часа” за това, че преди доста време поде инициативата и през всичките тези години поддържаше тази идея, която се оказа изключително полезна и плодотворна. Смело мога да кажа, че
рейтинговата система е една
от най-добрите в света,
които съм виждал и чувал, особено за целите, които ние си поставяме”, каза министърът на образованието и науката акад. Николай Денков.
Според най-новото издание на рейтинга най-голямо увеличение на броя на действащите студенти в абсолютни стойности през последната година има в професионалните направления “Педагогика на обучението по…” - увеличение с 1510 действащи студенти, представляващи увеличение с 24%, “Педагогика” - 1329 с равняващи се на увеличение от 9% и “Медицина” - 752 с равняващи се на 6%. Най-голям спад има в “Икономика” - с 1594 студенти, намаление с 5% (а през 2013 г. са били 60 535), следвано от “Туризъм“ (с 421 студенти, или 10%) и “Обществено здраве” (с 327 студенти, или 11%).
В сравнение с предходната година най-голямо увеличение на средния осигурителен доход има сред завършилите професионалните направления, които подготвят специалисти за секторите на здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите “Медицина” за последната година се увеличава с 35%, на завършилите “Здравни грижи” - с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления увеличението е средно между 17 и 20%.
Направленията с висока добавена стойност са “Металургия” и “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”. Завършилите имат отлична реализация на пазара на труда и
високи доходи, а влизат с най-ниски
оценки от училище
Рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество професионални направления, сред които и едни от най-масовите - “Икономика”, “Администрация и управление”, “Комуникационна и компютърна техника” и “Информатика и компютърни науки” - разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече.
по-малки разлики в реализацията на завършилите
конкретен университет
има в направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Сред тях са направленията “Медицина”, “Фармация”, “Стоматология”, “Здравни грижи”, “Педагогика”, “Педагогика на обучението по …”, “Военно дело” и др. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности независимо от завършеното конкретно висше училище.
В стандартизираните класации за 2021 г.
Софийският университет
се класира на първо място
в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет - София, е първи в 6 направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет - София, е №1 в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 3 професионални направления - от частни висши училища.
Целта на Рейтинговата система е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
Чрез интерактивната страницата на Рейтинговата система в интернет (https://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени “стандартизирани класации” на висшите училища по професионални направления, както и да направят свои собствени класации с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания.
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2021 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум ИОО-С, съставен от Институт “Отворено общество” - София, и “Сирма Солюшънс”.
-----------
Очаквайте специалния проект на “24 часа”
за рейтинга на висшите
училища, добри доходи и
кариери, професиите на бъдещето
Проектът използва данни на рейтинговата система за 2021 г., изработена по поръчка на Министерството на образованието и науката. Правим го с партньорството на КРИБ и компаниите “Минстрой Холдинг”, “Геотрейдинг”, Хювефарма, “Телелинк”, “Клийнтех България”, “КЦМ 2000 Груп”.
----------------
Служебният министър на образованието
акад. Николай Денков:
Митът, че висшето ни
образование е слабо -
неуместно обобщение
в публичното говорене
l Очакват се консорциуми между университети
l Чужди компании, които търсят
инженери, казват, че в България обучението
е качествено, но трябват повече кадри
Важна тенденция е не само удвояването на чуждестранните студенти, но това, че се разширява техният профил, това, че се появяват чуждестранни студенти по транспорт, корабоплаване и изкуства. Показва прозорец, който може да се развие. Това каза министърът на образованието акад. Николай Денков при представянето на Рейтинговата система.
Според него
това е едно от посланията към всички висши училища
Когато дефинират профилите си за следващите години, това да бъде една от целите им - къде с високо качество могат да привлекат чуждестранни студенти.
Втората тенденция - повишаване на броя на научните публикации, е основно средство за оценка на качеството на преподавателите по целия свят. Все повече финансирането ще е свързано и с научни изследвания, но и с повече приложни научни изследвания и на иновации”, категоричен е акад. Денков.
Вече е намален приемът в раздутите направления. Това е помогнало да имаме по-добър баланс, но се е оказало недостатъчно за запълването с качествени кандидат-студенти в много направления, в които има остра нужда за увеличаване на специалистите.
“Математиката, която е с изключително добра реализация, много добро заплащане, все още страда от много нисък интерес от кандидат-студентите”, каза министърът. Същото е с инженерните специалности. В министерството често идват представители на фирми, дори и компании със световно име, които търсят разширяване на бизнеса си у нас и казват, че България има много качествено образование, но трябват повече кадри", каза акад. Денков.
“Разширяваме средствата, за да привличаме студенти - премахване на такси, специални стипендии, защитени специалности и приоритетни направления”, каза акад. Денков. Той припомни новата възможност за сключване на договори с фирми, които да поемат таксите, да платят по-високи стипендии от държавните, но под условие, че завършилите студенти ще работят за известен период в тези фирми.
Още 2 тенденции ще бъдат силно стимулирани - интегрирането между висшите училища у нас и в европейското пространство. Целта е в близките 1-2 години в България да се сформират истински
консорциуми между
висшите училища,
които могат да работят заедно. Както и интегриране в европейското пространство. Включването на университет в европейски мрежи е част от успеха на университетското ръководство.
Важно е и коопериране на висшите училища със средните училища, тази практика ще бъде стимулирана. Примерите са връзката на Техническия университет в София с Техническото училище “Електронни системи” и Професионалната гимназия по компютърни технологии в Правец, както и на Софийския университет с Националната природо-математическа гимназия.
Висшите училища са отворени на входа, но завършват едва половината от първокурсниците. Една от причините вероятно е високият стандарт в унив*ерситетите.
“Нашите студенти се реализират изключително успешно по света. Митът, че българското висше образование е на ниско ниво, това обобщение като цяло трябва да бъде премахнато от публичното говорене. Това, което трябва да обсъждаме, е къде - в кои висши училища и кои специалности, има действително ниско качество и какво трябва да правим. Където това се случва, да затваряме специалности. Този процес ще продължи и ще е на база на качеството”, обобщи Николай Денков.
Топ 6 на дипломите,
които са конкурентни
със световните
Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до над 8% от действащите студенти през 2021 г.
Най-много чужденци се обучават в направленията “Медицина” (58%), “Стоматология” (43%) и “Ветеринарна медицина” (31%). В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите. Това са “Фармация” (12%), “Транспорт, корабоплаване и авиация” (12%) и “Музикално и танцово изкуство” (12%). “Това ясно показва в кои направления българското висше образование е конкурентоспособно на европейския и на международния пазар на образователни услуги. Това са направленията, в които България успява да привлича най-много чуждестранни студенти”, коментира Георги Стойчев от консорциума, който изготвя рейтинга.
Ефект от кризата:
безработицата рекордно
се увеличи, с диплома
по “Туризъм” - 5,9%
Делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години се покачва до 3,5% през 2021 година при ниво от 2,8% през миналата година. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2015 година насам.
Най-ниска безработица (под и около 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдават сред завършилите “Медицина”, “Фармация”, “Стоматология” и “Военно дело”.Най-висока безработица (5,9%) и най-ниско приложение на придобитото висше образование (21%) се наблюдава сред завършилите “Туризъм”.
Студентите се
увеличават с над
4000 - спря спадът
С над 4000 са се увеличили студентите в българските университети през академичната 2020/2021 г. Общият им брой е достигнал 202 605.
През последното десетилетие имаше непрекъснат процес на намаляване на броя на студентите. За 10 г. от 260 хил. студентите намаляха до под 200 хиляди. Сега тази негативна тенденция е пречупена и през 2021 г. увеличението е с около 2%. Според авторите на рейтинга това няма да е моментна ситуация, начало на продължителна тенденция. Според прогнозата на картата за развитие на висшето образование поне до 2028 г. може да се очаква относително трайна тенденция за увеличаване на броя на студентите. След 2028 г. може да се очаква спад.
