Правилата са насочени основно към големите цифрови платформи
Ако бъде одобрен, новият регламент трябва да влезе в сила през 2023 г. за европейските избори през 2024 г.
Европейската комисия предложи нови правила за политическата реклама, които включват ясно посочване на поръчителя и стойността на рекламните съобщения, посочиха от институцията в Брюксел. Според ЕК е необходимо гражданите да бъдат наясно, когато попадат на платено политическо съдържание както онлайн, така и офлайн. Те следва да виждат кой е платил дадена политическа реклама и защо, се уточнява в съобщението на комисията, която е категорична, че новите мерки ще защитят европейския демократичен процес и ще го предпазят от манипулации.
Този вид реклама са съобщенията от дадена политическа организация, за нея или от нейно име, както и т.нар. тематично насочени реклами, които може да повлияят на резултата от избори или референдум, на законодателен или сходен процес или на поведение при гласуване, пояснява комисията.
Предлага се тези реклами да са на видно място:
- ясно обозначение, че става въпрос за политическо съобщение;
- името на платеца или спонсора, както и крайната организация, която контролира спонсора;
- информация за платената сума;
- източниците на използваните средства;
- връзката между рекламата и съответните избори или референдуми.
Новите правила са насочени преди всичко към интернет платформите и социалните мрежи като отзвук на големия скандал с “Кеймбридж аналитика”, посочват медии в Брюксел.
“Изборите не трябва да бъдат състезание с неясни и непрозрачни методи. Хората трябва да знаят защо виждат дадена реклама, кой е платил за нея и каква сума и какви критерии за микротаргетиране са били използвани. Новите технологии следва да бъдат инструменти за еманципация, а не за манипулиране. Това амбициозно предложение ще доведе до безпрецедентна прозрачност на политическите кампании и ще ограничи непрозрачните техники за целево насочване”, заяви при представянето на предложението Вера Йоурова, зам.-председателката на комисията, натоварена с ценностите и прозрачността.
Скандалът с “Кеймбридж аналитика” през 2018 г. показа как тази британска компания е
използвала личните
данни на десетки
хиляди потребители
на фейсбук
без тяхно знание,
за да води масивни кампании за въздействие върху британските избиратели по времето на Брекзит и върху американските на президентските избори, които донесоха победата на Доналд Тръмп. В случая, когато на платформите е разрешено такова целево насочване, реализирано често пъти с помощта на изкуствен интелект, те ще са длъжни да предоставят информация за използваните техники и публиката, която е техен обект.
“Или компании като “Фейсбук” ще обявят публично към каква аудитория се прицелват, защо и как, или няма да им бъде разрешено да го правят”, посочи Йоурова. Според зам.-шефката на ЕК правилата за прозрачност на политическата реклама засягат “цялата верига на производство на рекламите: политически партии, агенции за връзки с обществеността, цифрови платформи, компании за управление на данни и инфлуенсъри”.
Личните послания, които самите политици публикуват в профилите си, остават извън обхвата на регламента. Но и в тези случаи трябва да се има предвид съдържанието, използваният език, контекстът и целта на съобщението.
От Европейската изпълнителна власт обясняват още, че новият регламент е предизвикан от факта, че политическата реклама е станала трансгранична. В момента тя е регулирана на национално ниво с определени изисквания, които традиционните медии като вестници, телевизии и радиостанции спазват.
В законодателството
на европейско
ниво обаче има
сериозни пропуски
От тях се възползват големи техногиганти като “Фейсбук” и “Гугъл”, които в последните години бяха обвинявани, че алгоритмите им за таргетиране са непрозрачни, а волята им да прилагат мерки е доста слаба. Европейски медийни асоциации са на мнение, че това създава големи дисбаланси между онлайн посредниците и услугите на традиционните медии, посочва “Юроактив”.
Като резултат невинаги гражданите са наясно в случаите на появата на дадено съобщение онлайн дали става дума за политическа реклама, или не. Еврокомисията се позовава на скорошно социологическо проучване, според което 4 от 10 граждани на ЕС не са способни да различат политическата реклама.
Освен това, в основата на тази система лежат личните данни на хората, които платформите събират и използват. Социални мрежи като
“Туитър” и “Тик-Ток”
решиха проблема,
като напълно
забраниха
политически
послания
Европейската комисия обаче не настоява за такава забрана, а за максимална откритост.
С новия регламент се изисква също доставчици на политическа реклама, които функционират в държави извън ЕС, да определят свой представител в някоя от държавите членки, който да носи отговорност за отправяните политически послания. Това също е отговор на печалния опит с чуждестранната намеса на изборите в различни страни в Европа, за която вината бе отправяна основно към Русия и Китай.
По силата на регламента под по-настойчив контрол ще бъдат поставени и партиите в Европейския парламент, които са транснационални. Ще се наблюдава внимателно как те използват и насочват политическата реклама.
Техниките за целево насочване и подсилване на въздействието от политическата реклама трябва да бъдат обяснени открито и подробно, а използването на лични данни без изричното съгласие на засегнатия ще бъде забранено, ако предложението бъде прието. Целеви подход може да бъде позволен при законната дейност на фондации, сдружения или организации с нестопанска цел с политическа, философска, верска или синдикална насоченост, когато посланието е към собствените им членове.
За първи път ще бъде задължително в рекламите да се включва ясна информация за това на какво основание лицето е станало обект на целево насочване и да се посочва кои групи лица са били обект на такова насочване и какви критерии и инструменти или методи за подсилване са били използвани.
Организациите, които използват политическо целево насочване и подсилване, ще трябва да приемат, прилагат и публикуват вътрешна политика за използването на такива техники. Ако не могат да бъдат изпълнени всички изисквания за прозрачност, политическата реклама не може да бъде публикувана.
Комисията предлага осъвременяване и на действащия ред за правото на гласуване на гражданите, които живеят извън своята родина, при избора на евродепутати и общинска власт.
Предложението предвижда европейците, които живеят в чужда държава от ЕС (около 13,5 милиона души), да бъдат
задължително
информирани
за правата им
за участие в избори
за евродепутати и общински власти.
Контролът над изпълнението на регламента ще се осъществява от националните власти за защита на данните или други посочени от държавите членки институции. Санкциите също ще бъдат определени на национално ниво, като те трябва да бъдат ефективни и възпиращи, подчертава Европейската комисия.
Предложението, което трябва да получи одобрението на Европейския парламент и държавите членки, допълва регламента за цифровите услуги - проект за европейско законодателство, който в момента се дискутира.
Комисията се надява промените да бъдат приети до пролетта на 2023 г., около една година преди изборите за Европейски парламент през 2024 г. Битката обаче тепърва предстои и няма да е лесна. Държави като Унгария и Полша, които вече са в тежък конфликт с Брюксел заради намесата във вътрешната им политика, е малко вероятно да приемат формулировките на ЕК какво представлява политическата реклама на вътрешния пазар, коментира изданието “Политико”.
