Русия обяви вчера провеждането на военноморски учения, ден след като президентът на САЩ Джо Байдън предупреди, че при евентуална руска инвазия на Украйна би се стигнало до сериозни човешки загуби, пише френският в. "Паризиен". В същото време ЕС заяви, че е готов да наложи тежки санкции в случай на руска инвазия, предава БТА.
Ситуацията между американците и руснаците обаче става все по-напрегната и рискът от инвазия нараства.
С военните маневри и дипломатическите игри руският президент Владимир Путин засилва несигурността на фона на предстоящата днес среща между руския външен министър Сергей Лавров и американския му колега Антъни Блинкън, гласи заглавие на френския в. "Кроа".
САЩ демонстрират сила на фона на руската заплаха, пише френският в. "Поан", като отбелязва, че Блинкън показа вчера твърдост, като предупреди, че евентуална руска инвазия на Украйна ще върне Европа към времето на Студената война, характеризиращо се "със заплахата от тотална война, надвиснала над главите на всички".
На фона на украинската криза Испания изпраща войски на изток, за да придобие влияние в НАТО, пише испанският в. "Мундо", като съобщава, че министерството на отбраната в Мадрид ускорява изпращането на два кораба в Черно море и обмисля разполагането на бойни самолети в България.
"Не можем да изключим избухването на война с висока интензивност", смята Жан-Силвестр Монгрение, доктор по геополитически науки и преподавател във Френския институт по геополитика, в интервю за френския в. "Фигаро".
Евентуална руска офанзива би създала шокова вълна, която ще се усети из целия европейски континент - във военен, стратегически, геополитически план, като ще засегне и икономиката и енергетиката, предупреждава експертът.
Той оценява като правдоподобни американските обвинения, че Москва е изпратила в Украйна агенти, които да предизвикат инцидент, служещ за оправдание за инвазия. "Има една ключова дума в руския военен речник: "маскировка", подчертава Монгрение, според който "хибридните войни, за които толкова се говори днес, никога не са били нещо повече от вариант на "прикритите" и нередовни действия, които познаваме от вчерашния ден".
"Нека спрем да се питаме за целите, които преследват Владимир Путин и руското ръководство, все едно не искаме да ги разберем", подчертава той, като припомня доктрината за "близките чужди страни", обявена в началото на 90-те години на миналия век и фактът, че Путин определя разпадането на СССР като най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век. Можем да си припомним и речта на руския президент за "руския свят", с която той обявява, че Москва има право да се намеси с военна сила навсякъде, където има рускоезично население.
"Москва се опитва да наложи една нова Ялта, за да възстанови изцяло или отчасти СССР, като гледа и към Централна Европа", пише френският експерт, като подчертава, че Москва вече навлезе в Украйна с анексията на Крим. Освен това Русия контролира част от Донбас, изтъква Монгрение. "Въпросът е да разберем докъде е готова да стигне Русия, военно и териториално. Очевидно, Москва би предпочела да подчини, без да се бие", отбелязва той.
Путин знае много добре, че поради липсата на единодушие между съюзниците, политиката на НАТО за "отворени врати" е на практика спряна, така че на практика Русия е в настъпление, а не се защитава.
Предстоящата днес среща между Лавров и Блинкън в Женева изглежда решаваща. До момента двата лагера само засилват позициите си, отбелязва швейцарският в. "Там". От руска страна имаше поддържане на натиска - кибератака в Украйна, войски и потенциални маневри за дестабилизация. САЩ от своя страна направиха всичко възможно за сплотяване на редиците с европейските партньори - и посланието стана по-ясно: западният лагер е готов да отвърне на удара.
Русия и Китай се опитват да изнасят диктатура по света и не са били толкова дръзки от края на Студената война, заяви британската външна министърка Елизабет Тръс в реч в Сидни вчера, цитирана от британския в. "Телеграф".
"Затова режими като Беларус, Северна Корея и Мианма намират най-близките си съюзници в Москва и Пекин", подчерта тя на фона на кризата около Украйна, при която Русия струпа военни сили, чиято численост се оценява на 127 000, на границата със съседната държава.
"Заплахите за свободата, демокрацията и върховенството на закона не са само регионални - те са глобални", добави британската външна министърка.
Малко по-рано британският премиер Борис Джонсън предупреди, че евентуална руска инвазия в Украйна би била трагедия не само за Русия, а за целия свят и подчерта, че Лондон подкрепя твърдо суверенитета и териториалната цялост на Украйна, припомня британското издание.
Докъде ще стигнат САЩ в подкрепата си за Украйна, пита в. "Вашингтон пост". Байдън вече изключи изпращането на американски войски. Вместо това ответните мерки се фокусират върху икономически санкции, но предвид зависимостта на Европа от руския газ, има съмнение докъде са готови да стигнат ключови партньори, особено Германия.
И дори и при налагане на тежки санкции, те обикновено не нанасят непоносими рани. Питайте венецуелския президент Николас Мадуро, отбелязва американското издание.
Все повече се говори за евентуален комбиниран отговор на възможната инвазия, при която към икономическите санкции би се добавило повишаване на цената, която Путин ще трябва да плати на бойното поле, чрез подкрепяна от САЩ, прозападна украинска съпротива. Това може да превърне руска инвазия в катастрофа, подобна на тази в Афганистан.
Москва обаче също заплаши с агресивни действия в подобен случай. Освен това исторически, подкрепяните от САЩ бунтове рядко постигат значими резултати - вижте Никарагуа, Сирия и много други, отбелязва в. "Вашингтон пост".
