Военният министър има 24 часа да каже как да се укрепи войската. Но успокоява: Русия няма да ни напада, спрете да четете чужди медии, НАТО не ни праща сухопътни сили
Петков: В момента не дрънчи на война
Няма да свикват КСНС при президента, парламентът ще гласува позицията на България
План как да бъде спасена икономиката на страната, ако конфликтът между НАТО и Русия ескалира, ще пише правителството. Това се разбра от съобщение на правителствената пресслужба до медиите след вчерашното заседание на съвета по сигурност.
Заседанието на съвета във вторник бе първо за годината. То бе свикано, след като миналия петък Русия поиска силите на НАТО да се изтеглят от България и Румъния, а алиансът заговори, че може да изпрати американски войници в двете страни, които да реагират бързо, в случай че руската страна нападне Украйна.
Всички решения, които правителството ще вземе, ще са съобразени с развитието на ситуацията и евентуалното ескалиране на конфликта, включително мерки за избягване на негативни икономически ефекти, обявил пред участниците в заседанието премиерът Кирил Петков, става ясно от съобщението до медиите. България е лоялен съюзник в НАТО и единството е най-силният отговор, подчертал той.
В съвета за сигурност участват министърът на отбраната Стефан Янев, на вътрешните работи Бойко Рашков, на външните Теодора Генчовска и шефовете на службите за сигурност. Пред Петков те представили анализ на геополитическата ситуация, както и евентуалните мерки, обсъждани в рамките на НАТО за
демонстриране на солидарността на алианса на югоизточния му фланг
“Съветът по сигурността към МС ще продължи да следи развитието на ситуацията и ще подготви план за действие при различни сценарии”, подчертават от правителството.
Проект за одобрение на национална позиция и мерки за укрепване на системата за сигурност на България, боеспособността на българската армия и техническото ѝ обезпечаване трябва да изготви за днешното заседание на Министерския съвет военният министър Стефан Янев.
На правителственото заседание се очаква да се вземе решение за конкретни мерки от страна на България, които Петков ще трябва да представи пред депутатите. Извънредното заседание на парламента по темата е насрочено за 15,30 ч днес.
От думите на Петков стана ясно, че заседание на Консултативния съвет по национална сигурност към президента няма да се свиква. При всички случаи решението на кабинета, което ще се гледа днес, ще мине през гласуване в Народното събрание и така България ще има единна позиция, обясниха управляващите.
Напрежението се вдига, всички го виждаме, но не бих казал, че в момента дрънчи на война, успокои Петков по-рано вчера. Той подчерта, че
корабите и изтребителите, които България ще приеме от Испания и Нидерландия, не идват у нас извънредно,
а по линия на общата въздушна отбрана на НАТО, за която има споразумение още от 2016 г. Искаме деескалация, ще бъдем конструктивен партньор на НАТО и ЕС, увери на няколко пъти вчера премиерът. Според него най-важното в този момент било да се вземе национално отговорно решение, а
политиците да си
мерят приказките
и да не се упражняват по темата. Трябва да се вземат решения върху анализи, а не пиар кампании, настоя Петков.
Струпване и разполагане на войски на НАТО или на която и да е друга държава в България няма, успокои и военният министър в парламентарната комисия по отбрана вчера.
“Решение на българското правителство за такъв тип движение, струпване или разполагане на войски на НАТО на българска територия няма”, обясни Янев.
В понеделник алиансът съобщи, че съюзниците от НАТО имат готовност да пращат повече кораби и изтребители в подкрепа на силите за възпиране и отбрана в Източна Европа заради напрежението в Украйна. От своя страна Кремъл обвини Съединените щати и НАТО, че засилват това напрежение.
Решението дали да се разполагат допълнителни сили на НАТО, включително в България, тепърва предстои и ще се вземе през февруари на среща на министрите на отбраната, като се зачете националният интерес на всяка от страните членки, обясни пред ресорната комисия военният министър.
Нито Русия, нито друга държава се кани да напада България и не очакваме да има инвазия на българска територия, настоя той. “Спрете да четете чужди медии”, призова Янев към успокояване.
Неговият прочит на ситуацията в момента е, че става дума за мерки, които са за демонстрация на единството на НАТО и за търсене и даване преди всичко на шанс на дипломацията.
“Нека не бъдем българофоби и да разсъждаваме спрямо българския национален интерес”, призова министърът.
Кутев: Действия срещу Русия ще доведат до падане на кабинета
Да няма пукнатини в позицията на управляващите и президентът да свика КСНС, препоръчват експерти
“За съжаление, огромната част от българите са русофили, затова властта се измъква от позиция по казуса Русия - НАТО. Българинът няма да приеме участие на България в някакви действия срещу Русия, това ще доведе до падане на правителството и до трайни проблеми у нас.” Това предупреди бившият говорител на двете служебни правителства на Стефан Янев Антон Кутев. Има сериозен проблем, който изисква политически решения. Ясно е, че сме членове на ЕС и НАТО и няма как да се правим на две и половина, няма как да не участваме. Властта се опитва да го пропусне и да не говори за това, тъй като българският народ не иска военни действия с Русия, коментира социалистът пред Нова тв.
Според него Радев е единственият адекватен външнополитически играч. Той лидира правилно ситуацията и не е влязъл в противоречия - нито с евро-атлантическите сътрудници, нито с ЕК, нито с Русия, допълни Кутев.
Наложително е провеждането на КСНС при президента за отношенията НАТО - Русия, за да се вземат дългосрочни решения, призова бившият началник на отбраната и ексдепутат от ГЕРБ ген. Константин Попов.
“Очевидно е, че тези сили и средства, които се предоставят за “Еър полисинг”, няма да бъдат използвани, ако се стигне до военно противопоставяне между НАТО и Русия. Ако има провокации и полети близо до българската територия, трябва да се вземат мерки своевременно и много решително. България трябва да има ясна политическа позиция”, заяви той пред БНТ.
Политиците трябва да вземат решенията и всяко едно забавяне е голяма игра със сигурността на държавата, коментира още бившият шеф на парламентарната комисия по отбрана. Според него България трябва да се превъоръжава не само в сферата на Военновъздушните сили, а и сухопътните ѝ войски, Военноморските сили, да купува нова съвременна техника.
Пряка заплаха за националната ни сигурност няма в близките дни или седмици, но в следващите няколко месеца се очаква степен на застрашеност, затова започва надграждане на нашата отбрана, смята бившият зам.-министър и дипломат Милен Керемедчиев. Пукнатина е разминаването в позициите на премиера Кирил Петков и военния министър Стефан Янев, тя трябва да се изглади, предупреди той. Трябва да излезем с единно становище, никакво разногласие, защото това ще се използва от всички наши противници, коментира Керемедчиев пред Нова тв.
Съгласието трябва да бъде постигнато и на ниво коалиция, да има експертни разговори, защото всяка пукнатина в тази коалиция ще бъде използвана от службите на Русия. А слаба България означава слаб източен фланг на НАТО, каза пък бившият военен министър и експерт по сигурността Велизар Шаламанов. Очаквали се много сериозни решения от страната на пакта, съгласувани с ЕС. Силите на НАТО не са чужди войски, след като парламентът е ратифицирал Северноатлантическия договор, цитира той решение на Конституционния съд. Разрешението за пребиваване на войски и техника на алианса можело да се даде от МС. Според експерта трябва да заработи временен институционален център за оценяване на всички хибридни заплахи към България.
Украйна прати войски да пазят Чернобил, Путин говори с наследника на Фидел за партньорство с Куба
През заразената зона минава най-краткият път към Киев
Украйна изпрати войски в Чернобил, за да се пази от руско нахлуване. Въпреки че зоната в северната част на страната все още е радиоактивна и в нея се намират предимно градове призраци, се смята, че тя е потенциална входна точка за агресори от Кремъл, пише в. “Ню Йорк Таймс”. Това е най-краткият път, по който войските на Путин може да стигнат от Русия до украинската столица Киев.
В подготовка за потенциално руско нахлуване в “зоната на изключване”, която бе създадена след аварията през 1986 г., украински войски в момента патрулират в заснежените гори и изоставените улици на Чернобил, оборудвани с автомати “Калашников” и апарати за измерване на радиацията.
“Няма значение, че е заразена и никой не живее тук. Това е наша територия, нашата страна, и ние трябва да я защитаваме”, заяви подполковник Юрий Шахрайчук от украинската гранична служба.
Същевременно Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че е разбита действаща по заповед на Русия група, която подготвяла атаки, за да дестабилизира региони в страната. “Организаторите на бандата подготвяха поредица от въоръжени атаки срещу инфраструктура в градовете ни”, съобщава СБУ. В комюникето пише, че групата “била координирана от руските служби”. Двамата организатори, включително един руснак, са арестувани, съобщи СБУ, чиито агенти иззели “взривно устройство, леки стрелкови оръжия и боеприпаси”. Групата действала в Харков и в Житомир, Централна Украйна, на по-малко от 150 км от Киев. Двамата организатори са бивши командоси, каза източник от полицията пред АФП. Той добави, че под претекст, че търсят охранители, те “започнали да вербуват” помощници главно сред руснаци, извършили тежки криминални престъпления.
Русия пък се похвали, че е разбила канал за трафик на муниции за “Калашников”, предназначени за американския пазар. Това се случило в град Минералние води в Кавказ. Митничарите извършили обиски в няколко пощенски офиса в Ставрополския край, при които били иззети 11 пратки с 46 пълнителя за автомати и картечници.
Междувременно Кремъл обяви, че руският президент обсъждал “стратегическо партньорство” с Куба в телефонен разговор с кубинския си колега Мигел Диас-Канел. Двамата лидери потвърдили отново своя “ангажимент за укрепване на двустранните отношения”, само дни след като се появиха опасения, че Русия ще разположи свои военни в Куба и Венецуела, ако напрежението със САЩ заради Украйна ескалира.
Руският зам. външен министър Сергей Рябков, който бе и водещият руски представител на скорошните преговори Москва-Вашингтон, каза, че не може “нито да потвърди, нито да изключи” възможността Русия да изпрати военни активи в Латинска Америка, ако САЩ и техните съюзници не ограничат военните си дейности на прага на Русия. “Всичко зависи от действията на нашите американски колеги”, каза министърът.
Американският съветник по националната сигурност Джейк Съливан коментира, че “ако Русия тръгне в тази посока, ние ще се справим решително с нея”.
По-нататъшната позиция на Русия ще бъде определена, след като САЩ отговорят на нейните предложения относно гаранции за сигурност от страна на САЩ и НАТО, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. “Засега не искам нищо да формулирам, а и няма смисъл, докато не получим отговор. Нека първо да получим отговор. Той ще бъде анализиран и тогава ще бъде формулирана позиция въз основа на концептуалните установки на държавния глава Владимир Путин”, каза още Песков.
Руските искания включват отказ от разширяването на НАТО в източна посока и изтегляне на силите на алианса до нивата им от 90-те години. След преговори между първите дипломати на Русия и на САЩ, Сергей Лавров и Антъни Блинкън, в Женева миналата седмица Вашингтон се съгласи да представи на Москва писмени отговори на предложенията ѝ, след което Лавров и Блинкън да разговарят отново.
Междувременно Байдън проведе 80-минутен видеоразговор за украинската криза с лидерите на Франция, Германия, Италия, Полша, Великобритания, НАТО и ЕС. Президентът на САЩ определи срещата като “много, много, много добра” и каза, че на нея е имало “пълно единодушие”.
Още 50 000 US войници ще вдъхват увереност на съюзниците в Европа
Близо 64 000 американски войници вече са разположени в Европа и може да бъдат изпратени на източния фланг на континента, ако Джо Байдън нареди. Американският президент обяви, че допълнителни 8500 базирани в САЩ войници са в бойна готовност за разполагане в Източна Европа заради нарастващата руска агресия на границата с Украйна.
Военните му съветници пък по-рано му представиха план за изпращане на още 50 000, ако ситуацията със сигурността се влоши и Русия започне инвазия в Украйна. Джо Байдън подчерта, че окончателно решение още не е взето и това ще стане само ако НАТО реши да задейства своите сили за бързо реагиране или ако “възникне друга ситуация”.
“Целта е да се вдъхне увереност на нашите съюзници от НАТО”, каза говорителят на Пентагона Джон Кърби и повтори, че САЩ нямат намерение да разполагат войници в Украйна.
Ядреният самолетоносач “Хари Труман” вече бе поставен под командването на НАТО за първи път от края на студената война, докато 40 военни кораба, 175 самолета и 90 танка, разположени в цяла Европа, също може да бъдат подготвени в случай на конфликт.
Шефът на НАТО Йенс Столтенберг директно заяви, че вече се проучва възможността за изпращане на бойни групи в Черноморския регион.
Испанската министърка на отбраната Маргарита Роблес уточни, че страната е разположила кораби и самолети в Източна Европа не с цел нападение, а за стабилизиране и възпиране. Мадрид прати два военни кораба в Средиземно и Черно море и обмисля да разположи бойни самолети в България. “Това са постоянни мисии за стабилизиране и възпиране, които по никакъв начин не са нападателни”, посочи министърката.
Хърватия от своя страна обяви, че в случай на възникване на конфликт между Русия и Украйна Загреб ще изтегли всички свои военнослужещи от силите на НАТО в Източна Европа. “Аз, като главнокомандващ на хърватската армия, забелязвам изявления, според които НАТО - не отделна страна, не САЩ - увеличава своето присъствие и изпраща някакви разузнавателни кораби. Ние нямаме никакво отношение към това и няма да имаме, гарантирам това”, заяви президентът Зоран Миланович.
“Хърватия не само няма да изпрати, но и в случай на ескалация ще отзове всички, до последния хърватски войник. До последния!”, подчерта той.
