Имало възможност за внос от Турция, фирми предлагали втечнен
Дали със спирането на доставките “Газпром” не изстреля българския бизнес с години напред - към газов пазар с повече играчи и краткосрочни цени?
Дали решението на българското правителство, през енергийното министерство и “Булгаргаз”, не направи голямата стъпка към свободния пазар на газ?
Мислено ли е това, или просто би било резултат от отказа да се отворят сметки в Газпромбанк за превалутиране, което доведе до завъртане на кранчето на руския газ за България?
И означава ли, че сегашното българско правителство се отказва изобщо от доставки на руския газ?
Това са ключови въпроси, които граждани и бизнес си задават от сряда вечерта, когато бе оповестено намерението на “Газпром” да спре доставките за България и Полша.
“Не сме ястреби”, реагират хора с власт в енергетиката в отговор на “24 часа”. Твърдят, че отказът на страната ни да се подчини на руската схема за плащане не е своеволие на българските управляващи. Разликата с останалите държави е, че времето за плащане по договора за България и за Полша е дошло преди това на другите. Например Гърция ще трябва да плаща след няколко седмици, не е дошъл платежният период също за Германия и Австрия.
Дали категоричната българска позиция ще бъде опакована в обща за целия Европейски съюз и ще я спазят ли всички държави, засега не е категорично ясно. На думи има добри пожелания - Брюксел говори за общ и категоричен отговор на Москва.
Експерти допускат и друга версия - руската компания е спряла газа за България, за да окаже натиск за преговори предвид изтичащия в края на годината договор. Излизането на “Газпром” от нашия пазар с потребление от 3,5 млрд. куб. м ще доведе други търговци или както някои политици като Делян Добрев и индустриалци като Васил Велев открито ги наричат - посредници.
Енергийният гуру на “Има такъв народ” Иван Хиновски обясни, че голяма американска фирма е изразила пред него готовност да внася втечнен природен газ. Според друг газов експерт - Христо Казанджиев, има 10% свободен капацитет в тръбата на “Балкански поток”, който е 1,5 млрд. куб. м на година, а за България това не е малко. Хиновски смята, че газът от Турция би бил ако не по-евтин, то поне на цена, близка до тази на руския.
Напълно е възможно у нас да продължи да влиза руски газ, но вече предлаган от търговци. Което обаче неминуемо би го оскъпило.
Ако фирми са купили руски газ и го предлагат на пазара, а той има необходимост от него, те посредници ли са, или търговци, попита обаче високопоставен източник от управляващите. И добави: “Не бих лепил етикети”.
Самият министър на енергетиката Александър Николов заяви, че “Булгаргаз” ще трябва да използва всички канали за доставка - от Турция, Гърция, LNG (втечнен природен газ). И че компанията ще обявява търгове.
За месец напред потреблението е осигурено с доставки от гръцката държавна компания ДЕПА, с газ от Азербайджан, както и с резервите от Чирен, които в момента са 18% от капацитета.
Да, инфраструктура има, газ има. Въпросът обаче е в цените, коментират и газовите експерти, и бизнесът. По прогнози и от организации на работодатели, а и от властта - доставките на различен газ от руския по договора с “Газпром” ще са с цена 20 до 40% по-висока от сегашния микс. Цената на “Булгаргаз” за април, определена от КЕВР, е 142,59 лв. за мегаватчас, което бе поскъпване от 25,3% спрямо март. А заявлението на компанията за цена за май беше 150,11 лв. за мегаватчас, което бе увеличение с 5,27%. Колко ще струва синьото гориво през идващия месец, ще стане ясно вероятно на 1 май, когато “Булгаргаз” внесе ново заявление. Министърът на енергетиката каза в отговор на “24 часа”, че заявлението ще зависи от цените по сделките, които компанията е сключила.
Източник от енергетиката коментира, че един от фокусите в момента е да се обединят поръчки за общи доставки в ЕС на газ. Да се търсят възможности да се купи втечнен природен газ, а обединените по-големи поръчки да са на по-добри цени и с по-добра ритмичност.
Другата възможност е договорът за 1 млрд. куб. м на година с азербайджанския консорциум. Той обаче ще се активира 100%, когато е готова газовата връзка с Гърция. Към момента, но до 1 юли, когато изтича анексът към него, “Булгаргаз” получава 1/3 от договореното гориво. То се пренася от Трансадриатическия газопровод през гръцката газопреносна мрежа до Сидерокастро-Кулата, откъдето влиза в България. Разчита се за новия отоплителен сезон газовата връзка с Гърция да бъде в търговска експлоатация и по нея да се транспортира цялото количество.
Според Иван Хиновски обаче не трябва да се разчита априори, че той ще е на ниска цена. Очаква тя да е от 60-65 евро за мегаватчас.
Разбираемо бизнесът е гневен от отказа от руски газ и от евентуалното поскъпване на горивото с 20 до 40%. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев заяви, че това ще направи българските стоки неконкурентни и ще трябва да затварят предприятия, защото другите държави ще получават газ по дългосрочни договори на добри цени.
“Ние да се отказваме от добри цени по дългосрочен договор, да внасяме от други, които увеличават вноса си от Русия и ни го продават с надценка на нас, е пълно безумие. Той пак е руски, само е по-скъп”, обясни индустриалецът. По повод спирането на газа от “Газпром” той уточни, че сме го платили газа в друга банка и са ни върнали парите. “От един месец са ни предупредили за банката, в която трябва да се плаща. Просто е трябвало да отворим сметки в Газпромбанк в долари и в рубли и да платим доларите, колкото са по договор. Това е всичко, което е трябвало да се направи, но не сме го направили и се бием в гърдите какви мъже сме. Срещу което ще потребяваме с 30% по-скъп газ от същия доставчик, но минал през друга държава”, бесен е Васил Велев.
