Надеждата, че ще се открият огромни залежи в българската зона в Черно море поне засега е напразна
Едва пет са действащите разрешения за търсене и проучване за нефт и газ от български находища към 14 март 2022 г. в регистъра на енергийното министерство.
През 2014 г. те бяха 20, като 7 бяха за търсене в морето и включваха блоковете Галата, Шабла, Силистар, който сега се казва Хан Кубрат, Свети Атанас, Хан Аспарух, Терес и Св. Марина.
От морските разрешителни за търсене сега е останал само Хан Аспарух. Отбелязан за евентуално обявяване на конкурс е блок 1-26 Тервел, бивш Терес. Изчезнал е от картата бившият Силистар, преименуван на Хан Кубрат. Разчиташе се в тези три блока да се открият супернаходища, милиарди и милиарди кубически метра газ, и така да спасят България от зависимости от външни доставки и най-вече от “Газпром”. Поне към момента това не става.
Бумът на търсене на газ в дълбоките води на Черно море беше при първия кабинет на Бойко Борисов,
Това беше фикс - идея на тогавашния министър на енергетиката Делян Добрев
Голямата надежда беше, че щом в северната част на Черно море Румъния откри голямо находище, а Турция обяви огромни запаси в западната част на морето, то и при нас ще се открият.
В блок Нептун, който се разработва от румънската OMV Petrom, австрийската OMV и американската ExxonMobil, бяха открити няколко находища. Според оценки общите запаси надвишават 170 млрд. куб м. Но от този блок още не се добива. Експерти казват, че разработките в Румъния са от края на 60-те години на миналия век.
На 28 април румънският премиер Николае Чука съобщи, че първият газ от Черно море ще бъде добит в средата на тази година, като добивът е около един милиард куб. м годишно, което е 10 процента от потреблението на Румъния. Оператор е компанията “Блек Сий Ойл енд Газ” (Black Sea Oil and Gas). В периметъра на Караджеле има надежди и се обсъжда, че първият газ ще бъде добит през 2024 г., а в периметъра на Нептун Дийп не можем да се надяваме по-рано от края на 2026-2027 г., е заявил Чука.
В събота пък бившият турски премиер Бинали Йълдъръм заяви, че в Черно море има залежи от газ, които са достатъчни за покриване на световното търсене за 45 години. Оценяват се на 540 млрд. куб. м, но това било само началото. През 2020 г. Турция обяви откриване на над 320 млрд. куб. м в находището Туна-1, преименувано на Сакария. Експлоатацията му се планира за 2023 г. с 40 млн. куб. м добив на ден. То е на 100 км от румънския блок Нептун. Експерти обаче коментират, че
трябват милиардни инвестиции,
защото добивът от дълбокото Черно море е труден. По-реалистичен бил добивът от находището SASB, което се разработва от Trillion Energy. Името на тази канадска фирма съвсем скоро се появи и у нас с намерението да разработва находище в Източна България – “Вранино”. Турският блок е в плитките води, на сайта си компанията обявява, че ще започне разработването на 17 плитки газови кладенеца с изключителна рентабилност през 2022 г.
При положение, че сме заобиколени в Черно море от обявени от съседите ни находища, логично би било и в българските блокове да бъде открит газ. Нормално беше да бъдат проучени.
Първи беше “Блок 1-21 Хан Аспарух” в близост до румънските находища. Кабинетът “Борисов 1” обяви конкурс и през 2012 г. беше подписан договор за търсене и проучване с Тотал Е&П България, “ОМВ офшор България” и “Репсол”. Последната компания се оттегли от проучванията и продаде дела си на партньорите. Площта за проучване е 1384,1 кв. км. През 2016 г. “Тотал” обяви във финансовия си отчет за третото тримесечие, че е открит нефт. През 2018 г. правителството удължи с две години срока за търсене и проучване, в средата на 2020 г. компаниите получиха още две години. През 2019 г. приключи третият проучвателен сондаж в блока. Повече новини за открит газ и нефт на този етап няма. През април тази година разрешението за търсене и проучване бе удължено с още две години, споразумението бе подписано от енергийния министър Александър Николов след решение на правителството. Двете компании са мотивирали искането си с идентифицирана перспективна площ, която
дава възможност за допълнително тестване
на блока за потенциални залежи.
През септември 2015 г. бе избрана и компанията, която да проучва един от перспективните блокове - Блок 1-14 Хан Кубрат (с предишно име “Силистар”) в Черно море. Победител в търга беше Shell. Проучвателната площ е 6893 кв. км, с водна дълбочина между 40 и 2000 метра, като досегашните опити за проучвания са били само в плитководните части.
Северният край на блока граничи с Хан Аспарух, а южният – с турските териториални води и блок, проучван пак от Shell в съвместно предприятие с Turkish Petroleum (TPAO). Договорът за търсене и проучване е подписан на 23 февруари 2016 г.
През април 2017 г. правителството даде съгласие правата и задълженията по предоставеното разрешение до бъдат прехвърлени изцяло от “Шел Експлорейшън енд прадакшън (LIX) Б.В.” на “Шел Интернешънъл Експлорейшън енд Дивелъпмънт Италия С.П.А”. Тогава е променено и наименованието на проучвателната площ и тя вече е Блок 1-14 Хан Кубрат.
През юли 2019 г. след проучвателен сондаж компанията съобщи в отчета си, че
не са открити достатъчни количества нефт и газ,
за дa oпpaвдaят пo-нaтъшнo paзработване и тъpгoвcкa дeйнocт. Така Хан Кубрат отпадна от регистъра и от картата на находищата за търсене и проучване.
Третият блок в дълбоко Черно море - бивш Терес, сега Тервел, дори няма късмета да привлече фирми, които да го проучват. През 2015 г. за него беше обявен конкурс. Интерес проявиха 8 компании, сред тях пет от големите в Европа, но не подадоха документи за търга и през 2017 г. той беше прекратен. Блокът не е проучван сериозно и вероятно това е отказало кандидатите, както и високите критерии при конкурса. Нова процедура за този блок бе обявена през август 2019 г., но отново не се появиха кандидати.
Така че в двата блока в дълбоко Черно море няма проучвания, продължават само в Хан Аспарух и на този етап откриването на газ в българската част на морето остава само като надежда и мечта.
Какво се случва на сушата?
В регистъра за търсене и проучване има само четири разрешения. Едното - за Блок 1-20 Никопол, е от май 2012 г. и е дадено на “Ню Проджект Мениджмънт”. В Търговския регистър се открива само една фирма с това име и тя е заличена след ликвидация.
От 2014 г. е решението на Министерския съвет за търсене и проучване за нефт и газ на блок Провадия, то е дадено на “Овергаз Инк.”. Прогнозите са за 3 млрд. куб. м газ. През 2016 г. правителството го удължава с 426 дни заради заявление от компанията, че има потенциал в него.
За Блок 1-11 Вранино има разрешение за търсене и проучване от 2010 г., то е дадено на “Парк Плейс енерджи корп.”. Опит находището да бъде разработено има от 2000 г. Оценява се на 7 млрд. куб. м. От блока ще се извлича газ от въглищни пластове. През 2014 г. има вълнения сред населението да не би да бъде замърсен водоносният слой в Добруджа. Фирмата е изместила вниманието си към проучванията в турската икономическа зона на Черно море, към находището SASB. Сега отново се връща към блока, за който има разрешение за търсене и проучване.
Блок 1-25 Враца-Запад ще се проучва от СПМ България - клон България, която има разрешение от 26 март 2019 г. , което е за 5 години. Компанията е регистрирана в Денвър, Колорадо, САЩ. Управлява се от американския гражданин Пол Д. Кравело.
На картата е отбелязан и Блок 6 Омуртаг, което означава, че е възможно за него да бъде обявен конкурс. Но пък хора от Търговище от 2014 г. протестират срещу възможностите за разработването му.
И на сушата към момента няма не само открития на находища, но
не се правят и сериозни проучвания
Сондирането на земята обаче в немалко случаи е съпроводено с притеснения на хората. През 2012 г. се надигна вълна срещу хидрофракинга и проучването за шистов газ в Добруджа. Парламентът наложи мораториум върху подобни проекти, който е в сила и досега. Така беше стопирано намерението на американската компания “Шеврон” да проучва Блок 1 Нови пазар, който включва територии на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен, Варна. Не беше допуснато и проучване на находището Етрополе, от “Дайрект Петролеум България”, която има концесия за находището при Девенци, но за добив по конвенционален начин.
Вероятно сега със спирането на руските доставки отново ще се чуят гласове за падане на мораториума за хидрофракинг и че това ще осигури газовата независимост на България.
Високопоставени източници от енергетиката обаче заявиха, че докато е този екип на Министерството на енергетиката, това няма да се случи, тъй като експерти гарантирали с името и познанията си, че може да се наруши водният слой в Добруджа.
