След 2 г. ковид мерки: Ибряма свири 6 часа в Богомилово, площадът на Златоград тесен за хорото

https://www.24plovdiv.bg/novini/article/11663120 След 2 г. ковид мерки: Ибряма свири 6 часа в Богомилово, площадът на Златоград тесен за хорото След 2 г. ковид мерки: Ибряма свири 6 часа в Богомилово, площадът на Златоград тесен за хорото www.24plovdiv.bg
Прочутият кларинетист Иво Папазов - Ибряма

Народът е зажаднял за музика, казва прочутият ни кларинетист

По време на пандемията кавалджии и акордеонисти станали охранители и хлебари заради пропадналите им концерти

Странно, но факт: най-добрите гъдулари сред учениците в Котел били софиянци, в Широка лъка учили всички от “Родопа”

“Народът е зажаднял за музика. На 5 май в старозагорското село Богомилово направихме голям концерт на открито - моят оркестър “Тракия” и оркестър “Бисери” на Младен Малаков, участва и певицата Надя Петрова от “Гласът на България”.

Свирихме почти 6 часа - до късно през нощта.

По-важното е, че дойдоха над 2000 души
Имаше зрители чак от Пловдивско. Радвам се, че концертите ни се завръщат - дано сме живи и здрави, за да радваме хората с музиката си.”

Това казва известният кларинетист Иво Папазов - Ибряма. Два дни преди да навърши 70 години - на 14 февруари, свирили в същия формат в читалището на първомайското село Татарево. Но на закрито не било същото.

“Има съживяване, но не е както преди пандемията. След почти 2-годишно прекъсване започна войната и инфлацията, а това възпира хората”, казва Емил Узунски, ръководител на една от емблематичните групи за Родопите - Виевската.

Тя е създадена през 1997 г. - има издадени 34 албума със 700 песни, както и концерти в Англия, Австрия, Чехия, Русия, Гърция, Италия, Сърбия, Турция, Испания. В момента е от 9 души. Името идва от родното село на основателя - Виево, община Смолян.  

“Понякога вземам акордеона и свиря сам,
но чувството не е същото, когато не сме всички заедно - музикантите и нашите зрители. Чувствам се като в затвор, когато не съм на сцената, но вярвам, че полека-лека нещата ще потръгнат.

При последните ни участия по Гергьовден площадите в Златоград и Баните се оказаха тесни за стотиците, които искаха да играят хоро”, казва Узунски.

“Общо 44 сватби, записани и уговорени, отпаднаха през пандемичния период заради забрани у нас и в чужбина. Част от тях са отпаднали напълно, има двойки, които вече са се развели”, добавя той.  

Лично познава музиканти, които по неволя станали охранители, хлебари, строители, продавачи, за да оцелеят.

Самият Узунски започнал работа като секретар на читалище. Пише отчети, заявки, но в никакъв случай не е изоставил акордеона си. Нотира нови хора и ръченици, мисли песни, издирва стари и все още незаписани песни от най-възрастните хора в района.

Всички членове на групата са с музикално образование, предимно възпитаници на училището в Широка лъка. Някои от тях са завършили и музикална академия.

Националното училище за фолклорни изкуства е открито на 1 септември 1971 г., за да се изучава и съхранява българският фолклор. От 2000 г. в училището се изучават и танци.

От това училище тръгват десетки талантливи певци и инструменталисти.

Сега се учат специалностите “Народно пеене”, “Гайда”, “Тамбура”, “Гъдулка”, “Кавал” и “Народни танци”. Някога при откриването му лично е присъствал Тодор Живков.  

“Реализират се до 95% от завършилите училището

за фолклорни изкуства в Широка лъка”, казва директорката му Стоянка Тенова. Една част от тях продължават да учат висше образование в сферата на музикалните изкуства или педагогика, други постъпват като изпълнители в ансамбли.

От откриването си досега училището са завършили 1342-ма ученици от всички краища на страната. От 10-ина години се дават и свидетелства за професионална квалификация.

От Широка лъка са тръгнали диригентът на ансамбъл “Филип Кутев” Георги Андреев, Нели Андреева, Недялко Недялков, който е кавалджия в оркестъра на БНР, Костадин Атанасов от ансамбъл “Филип Кутев”, Петьо Кръстев - диригент на оркестъра на ансамбъл “Пирин”.

Както и хабилитирани преподаватели като проф. Костадин Бураджиев, Стоян Пауров, Донка и Николай Колеви, Васко Бебелеков и Мария Бебелекова в САЩ и много други.

Певицата Златина Узунова и всички в ансамбъл “Родопа” са възпитаници на училището. Тази година в него има 80 ученици на възраст от 14 до 18 г.

Сегашната сграда е правена специално за училище по изкуствата.

“Туристите идват да я разглеждат и се впечатляват, препълват залата на всеки наш концерт. Всяко пано, ъгъл и стена е произведение на изкуството от знакови автори, които заедно са създали уникална атмосфера с респект към фолклора ни. За сградата арх. Лилия Граматикова е получила Димитровска награда”, казва Тенова.

“Гъдулката е част от моя род
Дядо ми, макар и самоук музикант, беше част от Капанския ансамбъл в Разград. След време се виждам на неговото място в оркестъра. 

И да, убеден съм, че българският фолклор има бъдеще, защото много хора искат да се занимават с него”, каза Стамен Станчев от Разград, ученик в IX клас на Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" в Котел, който учи гъдулка в класа на Величка Тодорова.

“Всичко е субективно, но според мен гъдулката е сред най-трудните народни инструменти”, смята директорката на училището Мария Градешлиева.

Може да прозвучи като парадокс, но най-добрите им гъдулари в момента са от София. Сред тях е дванайсетокласникът Симеон Илиев, име, за което тепърва ще се говори в музикалните среди, убедени са учителите в Котел.

Започнал с гъдулката още от предучилищна възраст, когато с баба си прочели на афиш в читалище “Николай Хайтов”. После продължил в столичното музикално училище, но се прехвърлил в Котел.

Последвал го първият му братовчед Асен, който сега е абитуриент. След това дошъл и братът на Асен - Милен, днес гъдулар от VIII клас. Но това далеч не е всичко. При тримата си внуци от София в Котел се преместила и баба им Василка Панайотова.

И сега тя буквално е близо до внуците си - купила се апартамент в балканския град и вече живее тук, дори я назначили за начален учител в тяхното училище. 

Симеон мечтае, като завърши Музикалната академия в София, да работи в оркестъра за народна музика на БНР.  

“Концертирал съм вече няколко пъти с тях, познавам се с диригента Димитър Христов, сам възпитаник на училището в Котел”, казва Симеон.

“На абитуриентския бал на 25 май ще сме с официални костюми, достатъчно сме били с народни носии по сцените”, казва абитуриентът Красимир Недев от ямболското село Симеоново.

Той е гайдар и мечтае да продължи образованието си в музикалната академия в Пловдив.

“Баща ми каза да избера между гайда, акордеон и тъпан. В село имаше един гайдар и се увлякох по този инструмент от него. В Котел съм от V клас”, разказва Краси.

В училището всеки свири на собствен инструмент, който си е купил

Гъдулката на Симеон например е дело на покойния вече майстор от Шумен Васил Стойков. А добър инструмент може да струва и 800 лева.

Тези момчета скоро ще станат част от статистиката на училището в Котел - за 55 години то е създало над 2000 прекрасни музиканти, певци и танцьори.

Сред тях са и кавалджията Теодосий Спасов, народната певица Бинка Добрева, главният диригент на Българската армия полковник Ради Василев, по специалност също гъдулар, много от водещите на музикални предавания за фолклор в БНР и районните радиостанции.

“Всъщност при нас се учат професионално кавал, гайда, гъдулка, тамбура, народно пеене, български танци и акордеон. Акордеонът не е народен инструмент, но го въведохме преди 8 г., защото усетихме, че в България има нужда от такива кадри - корепетитори на нароилите се самодейни състави, аз ги наричам бодифолк клубовете, в които хората играят народни танци вместо фитнес”, казва директорката.

В училището в Котел нямат ученици само от Смолян и Кърджали,

но то е обяснимо с наличието на сродно училище в близката за тях Широка лъка.

“90% от нашите възпитаници намират реализация като преподаватели в детските музикални школи, ансамблите или едни от най-известните ни оркестри.

Имат смелостта да формират и собствени формации, особено танцьорите”, допълва Градешлиева.

Тя смята за голяма грешка, че кметовете навремето закрили детските музикални школи към читалища и общини. Сега техни бивши ученици се опитват да ги възраждат - например в София, в Дулово, в Силистра.

В момента в училището учат 280 ученици от I до XII клас. На 24 май в Котел мина прощалният концерт на абитуриентите. Вероятно зрелостниците ще се включат и в концерта на 13 юни в града за 119 г. от рождението на Филип Кутев.

През юли е традиционният празник на котленския килим, в който ще участват и абитуриентите.

“Преди пандемията наши ученици взеха гранд при на фестивал в Истанбул. Надиграха танцьори от Грузия, а знаете, че те буквално летят на сцената. Сега ще ходят на фестивал в Одрин”, горда е директорката.

Проф. Даниела Дженева: Подготовката е тежка,
а парите - малко

РАДКО ПАУНОВ

“Поговорката “Музикант къща не храни” в известна степен продължава да е валидна и днес”, казва проф. Даниела Дженева, декан на факултета “Музикален фолклор и хореография” в Пловдивската академия за музикално, танцово и изобразително изкуство.

По думите й тези специалисти нямат адекватно заплащане. Парите им били малко над минималната работна заплата и стигали 900 лева. Мъчели се да наваксат с участия в сватби, празници и фестивали по градовете. Но и това не било достатъчно.  

Около 100 студенти се обучават в момента в направление “Фолклорни инструменти” в академията в Пловдив. Те са добре школувани, знаят солфеж, четат отлично ноти, тъй като идват от музикални училища - в Широка лъка, Котел, както и от специализираните паралелки на пловдивското СУ “Любен Каравелов”.

В самото музикално училище “Добрин Петков” в Пловдив също има обучение по народни инструменти.

“Изключително трудна професия. Много тежко се усвоява свирене на дървен духов инструмент като кавал. Гъдулките също не са никак лесни, подобно е и при гайдите, тамбурите и т.н.

Трябва от деца да тръгнат по школи, да продължат в музикални училища и най-накрая да завършат академията. Това е учене и свирене през целия живот”, казва проф. Дженева, която ръководи и ансамбъл “Тракия”.

Реализация намират предимно в оркестрите на ансамблите, а много от тях стават и учители по музика.

“Гледат да вземат педагогическа специалност, за да преподават. Така си докарват по-добри заплати, тъй като в образованието възнагражденията нараснаха”, допълва проф. Дженева.

След ограниченията заради пандемията сега се наблюдавал “взрив” от участия на народни изпълнители.

“Канят ги по празници. 2 години бяха отлагани концерти, вече започват да се случват. Хората ги искат сега и веднага. Музикант е призвание”, обобщава проф. Дженева.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Новини

Кирил Петков

Кирил Петков назначи свой в регионалното министерство, махна хората на Слави

Бойко Борисов почете паметта на Николай Грозев в Нова Загора

Бойко Борисов почете паметта на Николай Грозев в Нова Загора

Пловдивските десетокласници са четвърти в страната по български език и девети по математика.

Пловдивските 10-класници след връстниците си от София, Смолян и Варна по български

Надраскана сграда.

Заличиха отново драсканици по сгради в центъра на Пловдив

СНИМКИ: Радио Китай

Овощната градина на България посреща гости от Китай

Археологическия комплекс "Татул" е едно от най- популярните туристически обекти в Източните Родопи. СНИМКА: НЕНКО СТАНЕВ

Археолози ще правят нови разкопки край тракийското светилище Татул

Последно от 24 здраве лого

Мнения

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от 168 часа лого

Последно от

Още от Новини

Къщата на ул. "Ламартин" 22, към която апетит проявявал зам.-кметът Георги Титюков.

Натопиха зам.-кмет, че хвърлил око на общинска съборетина

Първоначално комисията прие да се увеличи акцизът на цигарите и тютюна, като не беше постигнато съгласие от кога това да се случи. СНИМКА: АРХИВ

Комисията за бюджет и финанси засега не променя акциза на цигарите и тютюна

В Гърция и тази пролет маските на открихо бяха задължителни. СНИМКА: РОЙТЕРС

Гърция не изключва връщането на някои противоепидемични мерки през есента

Новият паркинг пред най-високите блокове на ул. "Преспа" в Пловдив.

Нов безплатен паркинг пред най-високите блокове в Пловдив

НАТО
Снмика: Пиксабей

България повишава разходите за отбрана със 7,49 на сто

Движението по улицата ще бъде преустановено от 9 до 17 ч., което налага промяна в маршрута на автобуса

Променят маршрута на автобус 37 заради ремонт на водопровод по ул. "Даме Груев"

Последно от

Последно от

Най-важното