Звънят и настояват да ги приемем. Но не можем всички. Всеки ден настаняваме хора, трябва обаче да става постепенно, защото тръбите на сградата няма да издържат.
Така Наталия Еллис, основният двигател по преобразуването на бившата Белодробна болница във временен център, обясни интереса на бежанци от Елхово към Пловдив. Те настоявали да бъдат преместени във втория град. И има защо.
В някогашното здравно заведение, чието преустройство продължава, вече има 5 жени с 9 деца. "Чакаме още, правим каквото можем", допълни Наталия. Приспособени за обитаване са около 20 стаи. Те са далеч по-привлекателни, отколкото контейнерите в Елхово. А и храната е по-добра. Доставя се от социалните трапезарии. Закуската например беше шунка, чай, сирене, масло, а не баница в найлон, каквато получаваха бежанците в елховския лагер.
Най-малкият обитател е 5-месечния Сани от Одеса. Пристигнал с майка си Оксана в Пловдив, когато бил едва на два месеца. Сега двамата са настанени в самостоятелна стая, в която има легло, гардероб и креватче за бебето. Оксана проявява дух и не се предава. Подрежда дрешките на малкия, пуснала е музика, макар ъглошлайфове да я заглушават. Работници ремонтират съседни стаи, слагат бойлери, печки, перални.
Сградата все още е строителна площадка. Всичко се прави предимно с дарения.
Работници от "Градини и паркове" събират окосената трева, за да напръскат срещу кърлежи. Служители на "Жилфонд" боядисват стени.
Очаква се в четвъртък кметът Здравко Димитров да посети временния център и да го открие символично.
Дворът е задръстен от бусове, които непрекъснато доставят матраци, завивки и всякакви пособия. "Нямаше топла вода, вече дойде, след като монтираха бойлери", обясни 23-годишната София Ефиненко.
Във фоайето на първия етаж са струпани нови перални, сушилни, готварски печки.
Светлана Григориевна, бивша учителка от Полтава, е настанена с дъщеря си и внук си Коля в съседно помещение. Разполагат със спалня и детско легло. Багажът им е в торби на земята. Но не губят дух. "Много сме благодарни за гостоприемството", казва Светлана, която доскоро обитавала хотел в града.
И 13-годишната София Артюх, и брат й Максим са доволни от условията в бившата болница. Те са от Запорожие. "Дойдохме вчера. Тримата сме в една стая, но това ни е достатъчно", казват те.
Хората ползват обща кухня, оборудвана с котлон, микровълнова печка, хладилник.
"Имам матраци, но нямам рамки за тях. Бързо измислих. Ще ги поставя върху дървени палети", казва Наталия Еллис.
Мнозина смятат, че Пловдив е пример за гостоприемство. И това се дължи на опита, който има през вековете с оказването на помощ на бежанци от Беломорието, Одринска Тракия, както и с арменците.
