Налице са две площадки и два проекта в различен стадий, има обществена подкрепа, няма политически решения, казват специалистите на втория дебат за развитието на атомната енергетика
Индустрията иска нови мощности, тъй като потреблението на електроенергия ще расте
Поради политическата нестабилност в последната година не се предполага, че в скоро време ще има решение на парламента за развитие на ядрената енергетика до 2050 г. и то да бъде задължение за правителствата. Трудно ще развиваме ядрената енергетиката. С тези думи председателят на „Булатом“ Богомил Манчев направи въведението във втората от четирите дискусии за развитието на ядрената енергетика. Този път темата беше как тя допринася за енергийната сигурност на страната.
Янко Янев от Виенския център за ядрена компетентност заяви, че атомната енергетика зависи от политическата стабилност и дългосрочните решения, облечени в законова форма. Той даде за пример Франция, която след решението на Шарл дьо Гол за развитието й, е последвала стабилна и дългосрочна политика в ядрената енергетика, незивисимо от правителствата, които се сменят. Янев заяви, че Франция е начертала строителство на нови 14 блока.
Бившият енергиен министър в кабинета на Сакскобургготски Милко Ковачев заяви, че в последните години и след Парижкото споразумение за климата доминираща е била темата за зеления приход и нисковъглеродната енергетика, в която ядрената енергия се класира силно. В контекста на развиващата се криза и на войната в Украйна енергийната сигурност е излязла като първи приоритет. България е заложила на хидроенергийния потенциал, на местните въглища и на ядрената енергетика, които да осигурят стабилните доставки на електроенергия.
Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България съобщи, че българската индустрия консумира 18 млн. мегаватчаса електроенергия, при производство от 42-45 млн., приносът за АЕЦ „Козлодуй“ е 15,5-15,7 млн. мегаватчаса, което е сериозен дял. Радев се спря на увеличената квота електроенергията на атомната централа за домакинствата, почти 1/3 от производството, това се случвало за първи път и било за сметка на индустрията, заяви индустриалецът. Той съобщи и разчетите за бъдещето – при различни допускания за БВП, енергоинтензивността на различните сектори, както и на енергийната ефективност. Според изчисленията към 2050 г. индустрията ще потребява между 25 и 27 млн. мегавачаса електроенергия. И колкото предприятията стават енергоефективни, толкова повече електроенергия ще им трябва, защото ще стават по-конкурентоспособни и ще продават повече.
Радев заяви, че им трябва стабилна базова енергия и даде пример с опита на индустриалците да си помогнат с високите цени на тока с изграждане в последните две години на собствени възобновяеми източници. Това обаче няма да реши проблемите за сигурността на доставките, тъй като ефективната работа на зелените централи е до 1500 часа, а годината има 8760 часа. „Трябват ни базови мощности, категорично сме в подкрепата си на нови мощности, а не само на поддържане на старите“, заяви той.
Венцислав Захов от Електроенергийния системен оператор съобщи, че при тях има заявления за 18 600 мегавата възобновяеми мощности, преобладаващо фотоволтаици. „Не знаем кои ще се случат и кои не и как да се развива мрежата“, заяви той. Експертно се спря на значението на големите мощности за регулиране на мрежата и заяви, без атомни централи, ако затворят въглищните, системата не може да се справи.
АЕЦ се приема като даденост, има я, работи, ще се разчита на нея още 29 години, заяви Славин Лачев от Българския енергиен холдинг. Той разказа за системата за определяне и откриване на рисковете, която от три години работи в „Козлодуй“ и дава плодовете си – все по-малко изключвания в централата. Държавният специалист обаче припомни, че централата е руски проект, а турбината е украинска. Във времето на войната в Украйна стои въпросът за надеждността на доставките на части за централата. „Като не можем да ги доставим от руския пазар, да си ги купим от Европа“, реагира той и припомни, че за горивото текат анализи дали е безопасно да се ползват касети на американската „Уестингхаус“ .
Янко Янев се съгласи, че атомната централа в последните 20 г. се разглежда като нещо стабилно, хубаво, но напомни за безхаберието на редица правителства, които са разглеждали централата като производител на пари, но без решения за развитието на ядрената енергетика в бъдеще. „Искам да видя къде е програмата за развитието й“, реагира той.
Станислав Георгиев от „Булатом“ заяви, че за изграждането на нова мощност трябват минимум 15 години, и напомни, че времето е съвсем малко, за да се постигне това, което индустрията планира, а именно увеличено потребление на електроенергия.
Развитието на икономиката на страната неминуемо води до увеличаване на необходимостта от енергия. България до 2050 г. ще увеличи потреблението си от 47 млн. мегаватчаса до 53 милиона, заяви ядреният експерт Събин Събинов. За да я има енергийната сигурност в плана енергетика-климат се предвиждат нови 2000 мегавата ядрени мощности до 2040 г. и заедно с пети и шести блок това прави 4000 мегавата. В плана обаче не се коментира какво се случва след 2040 г., заяви експертът и припомни, че пети блок може да работи до 2047 г., а шести – до 2051 г. Трябват мощности, които да ги заменят, за да има дългосрочно сигурна и беземисионна енергия, заяви той.
България в уникалната ситуация в ЕС да има две одобрени площадки за изграждане на ядрени блокове. Площадка „Белене“ е одобрена за 2000 мегавата, има ОВОС . Втората – на територията на „Козлодуй“, е одобрена за 1200 мегавата , с предпоставки за изграждане на не по-малко от 2000 мегавата.
Така страната ни има два проекта в различна степен на развитие, смята Събинов и добавя, че от 1977 г. сме в непрекъснат процес на изграждане на ядрени съоръжения. В България при всичките усилия за 30 г. не е въведена ядрена мощност, реагира експертът.
Той подчерта, че ги има площадките, проектите, има общественото съгласие, експертния потенциал.
Ивайло Найденов от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, заяви че безспорно е, че ядрената енергетика е стълб в енергетиката, че трябва да я запазим и я развием, но без догматизъм. Той смята, че развитието на енергетиката да върви ръка за ръка с развитието на индустрията. Той заяви, че дори сценариите, които предвиждат прекомерно навлизане на възобновяеми източници разчитат на атомна енергия. Но настоя тези теми да влизат в полето на изпълнителната власт, да се постигне консенсус между правителство и парламент. Крайно време е да видим общоенергийна стратегия, иначе няма как да направим каквото и да било, колкото и да ги ръчкаме, заяви Найденов.
