Росен Иванов и Татяна Шкода признаха вината си и получиха условни наказания
Собствениците на хотелите не знаели, че се събират пари
Български туроператор от Пловдив и украинка, събирали такса от по 150 евро на украински бежанци, бяха осъдени от районния съд в Царево. Сумите те прибирали в пика на кризата през март, когато у нас пристигаха десетки хиляди украинци.
Росен Иванов от Пловдив и 66-годишната Татяна Шкода от Украйна бяха признати за виновни в извършване на предварително сговорена измама за 21 426 лв. Те получиха 6-месечни условни присъди с 3 г. изпитателен срок, макар за това престъпление законът да предвижда от 1 до 8 г. лишаване от свобода. Двамата обаче се признаха за виновни, сключиха споразумения с прокуратурата и върнаха парите до стотинка. Така си гарантираха наказания под предвидения минимум.
Повечето от измамените бежанци са били настанявани в хотелски бази в Китен. И въпреки че хотелиерите, отворили преди сезона заради бягащите от войната, получаваха по 40 лв. на ден за човек, Иванов и Шкода събирали такси по различни поводи - за екстри или като благотворителна вноска.
Парите били прибирани още в автобусите,
преди пристигането на бежанците, но имало и случаи, в които са давани вече на българска територия.
Украинката Шкода имала участие в транспортна фирма и била човекът, който събирал вноските, твърдят осведомени. Според държавното обвинение българските хотелиери нямали представа, че украинците, които настанявали, са плащали някакви суми за престоя си.
Схемата започнала да се разплита след групова жалба от украинки в полицията в Приморско. Жените, настанени под един покрив в местен хотел, започнали да си споделят как са напуснали родината и как са стигнали до България. Така разбрали, че са им били искани определени суми за настаняване и по други поводи. Усъмнили се, че са станали жертва на измама и споделили с рецепционистката на хотела.
Всички измамени са жени с по няколко малки деца и възрастни хора. На някои им било обяснявано, че за да отвори хотелът през март, което било “разконсервация”, трябва да платят еднократна такса от 150 евро на човек, на други - че парите били конкретно за персонала в кухнята, на трети - че е за настаняване. В някои случаи тандемът Иванов-Шкода казвал, че се събират средства за благотворителен фонд в Китен, а в други - че парите са за наемане на аниматори, които да забавляват децата.
Една от най-нагло ужилените била украинка от Днепър, избягала с двете си деца и домашния любимец. За себе си и децата тя платила по 150 евро “такса настаняване”, а за кучето още повече - 200 долара. Така само от нея са прибрани 1235 лв. Друга бежанка, родом от Бахмут, олекнала с 1173 лв., плащайки за настаняване и престой в хотел в Китен по 150 евро за себе си, майка си и двете си деца.
Майка на три деца от Днепър пък била
принудена да плати 1173 лв., за да бъде отоплен хотелът,
в който е настанена. А нейна сънародничка и дъщеря ѝ трябвало да броят 300 евро за преживяването и добрите условия в хотела.
Общо 28 са случаите, разследвани от прокуратурата. Сред веществените доказателства по делото са два договора за сътрудничество, сключени между подсъдимите и хотел “Китен Бийч” и детски лагер “Вместе”, който се води фестивален творчески комплекс. Именно там са настанявени част от украинките, от които са събирани такси по всевъзможни поводи.
Управителят на детския лагер Александър Лишански не знае дали са взимали пари за “безплатно” настаняване от негови сънародници. 800 украинци са намерили подслон в лагера от началото на войната до 31 май, когато го напуснаха и бяха разселени в държавни бази. От 1 юни комплексът откри летния сезон с промоционални цени за туристи от Украйна - деца и възрастни ще плащат 50% от редовната тарифа за почивка.
Наемателката на втората база, която се споменава в материалите по делото - Петя Добрева, каза пред “24 часа”, че
от полицията разбрала за схемата
Тя не познавала лично пловдивчанина и твърди, че пари до нея или друг от персонала на хотела не са стигали.
“Ние отворихме хотела в средата на март и все още имаме да вземаме пари по програмата. При нас имаше около 270 бежанци от Украйна, на които съдействахме с абсолютно всичко. Те се хранеха на блок маса, бяха много доволни от условията, но не можехме да продължим престоя им след 31 май, тъй като имаме резервации за лятото. А и с тези 15 лв. почти нищо не може да се покрие като разход. Те и 40-те лева не стигаха”, коментира Добрева.
Пловдивският туроператор Иванов е известен в Китен, а репутацията му никак не е лоша, напротив. Местни разказват, че той от години развива дейност в градчето и винаги е бил коректен. Водел украинчета в детския лагер. В началото на бежанската криза дори платил от джоба си като гаранция пред хотелиер, който не бил сигурен, че държавата ще плаща за украинците, разказват запознати.
“24 часа” се свърза с Росен Иванов, но той категорично отказа коментар. Спомена само, че случаят бил твърде отдавна и за него е приключен.
Настаниха бременни и болни в станцията на Министерския съвет в Слънчев бряг
Около 14 000 бежанци от Украйна са настанени по държавната програма в държавни бази и в частни хотели в Бургаска област след 31 май, съобщиха за “24 часа” от Националния кризисен щаб.
Една от базите е почивната станция на Министерството на отбраната край Сарафово, която е с капцитет за около 170 души. В нея бяха разпънати и 20 военни палатки, но до настаняването на хора в тях не се стигна. Към момента базата не е заета изцяло с бежанци, а от 22 юни в нея ще започнат да пристигат почиващи военнослужещи.
В станцията на Министерския съвет в Слънчев бряг, където в близкото минало отмаряха предимно депутати, са настанени около 500 бежанци. Това е най-уязвимата група бягащи от войната в Украйна - бременни жени и хора с хронични заболявания.
Бежанци по програмата 15 лв. на човек на ден има в нискокатегорийни хотели в Слънчев бряг и Свети Влас, както и по Южното Черноморие, предимно Китен и Приморско. Техните собственици предпочетоха да напълнят базите си гарантирано, макар и сумата, осигурена от държавата, да падна от 40 на 15 лв. за човек.
В пика на бежанската криза в Бургаско бяха приютени над 50 000 украинци и бе създаден първият в страната Единен кризисен център, в който на едно място бягащите от войната получаваха храна, дрехи и информация за работа и образование на децата си. Малко по-късно в него бяха разкрити и гишета за получаване на статут за временна закрила, припомнят от Областния кризисен щаб.
