Юлия Толова описа преживяванията си с бързия влак до Свиленград
Мръсотия, пресъхнали чешми, вонящи кошчета за смет, ръждясали пейки. Това видя пловдивчанката Юлия Толова, която отиде на Централна гара.
"Тридесет години не бях пътувала с влак в България, а сега ми се налага. Много обичам да пътувам с влак. Но... ето пловдивската Централна гара", написа тя. И онагледи ситуацията на перона със снимки. Около отблъскващите кошчета за смет се виждат следи от урина. Очевидно някой се е облекчавал в тъмното, докато чака влака.
"Има три пейки, спомен за бай Тошо, три сухи чешми и няколко кошчета за боклук", констатира Толова. Гледката е, меко казано, отблъскваща.
"Такава мизерия на възлов инфраструктурен обект отдавна не бях виждала", казва пловдивчанката.
Не по-малко изпитание е минаването в подлеза на гарата. Десетки павилиончета са затворили, а зад стъклата се виждат оръфани изолации и мръсотия.
"Е, как хората да пътуват с влак", питат минувачи.
Толова обаче описа и преживяванията при пътуването си. "Бързият влак за Свиленград се движеше с 30 км/ч до Крумово. След това като драсна, такава турбуленция направи, че умрях от ужас да не изхвърчим от релсите. Като слязох, една минута си правих терапия срещу стрес и шок", разказа тя.
Но видяното на пловдивската гара още я държи. "Взимаш Ориент експрес от Европа и пътуваш към Пловдив, културната столица на България. Слизаш на гарата, облечена с шапка и воалетка като Кейти и се озоваваш в центъра на културната махала", не пести критики тя. А други коментират, че гарата в Пловдив става за декор за посткомунистически филм. Поне да я дават под наем на филмовата борса, за да спечелят и да я модернизират, предлага пловдивчанка.
