- Защо в българския парламент агресията е в обидни думи, а не в юмруци - въпреки че стълкновенията напоследък зачестиха
“Не можехме и един свестен бой да си хвърлим. Нашата народопсихология не ни позволява да се сбием качествено, ние само имитираме бой.” Така покойният депутат от левицата проф. Чавдар Добрев отговаря пред журналисти за спречкване между депутати в пленарната зала в 37-ото народно събрание. Такива сцени се видяха и в последните няколко седмици преди вота на недоверие към кабинета “Петков”
За краткия живот на 47-ото НС на няколко пъти избраниците щяха да прескочат прага на добрия тон, но не и да се стига до “горещ” бой. Най-пресен е сблъсъкът между депутатите от ПП и ДПС - Настимир Ананиев и Хамид Хамид, Първият пада върху депутатските столове, след като бе избутан. “Той се обърна към мен и с две ръце ме изблъска много арогантно”, казва Ананиев пред журналисти. От своя страна обаче Хамид Хамид твърди, че леко е бутнал Настимир Ананиев и той
“театрално залитна и падна върху колегите си”
Няколко седмици преди това на опасно близко разстояние застанаха пък Искрен Митев от ПП и лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов. Точно на Деня на детето Костадинов отправи словесна заплаха за агресия към Митев и го нарече “тъпак”. Репликата му е в отговор на изказването на Митев, който нарече лидера на “Възраждане” “г-н Копейкин”. След което Костадинов го доближи, а Митев го дръпна за вратовръзката. Така в пленарната зала се стигна до сбутване между двамата и членове на парламентарните им групи.
До напрежение се стигна по време на дебатите за актуализацията на бюджета на НЗОК между социалиста Георги Михайлов и последвала реплика от Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС.
Когато общественият градус се надига, естествено, се прехвърля и в сградата на най-висшия орган у нас - парламента, чийто девиз гласи “Съединението прави силата”. Мине се време обаче и този девиз отстъпва пред крилатата фраза на поета Ювенал “Хляб и зрелища”, а депутатите вместо класическото право започват да прилагат юмручното. В повечето случаи вместо като на тепих поборниците от враждуващите страни само се хващат за гушите, вратовръзките и реверите, а понякога пожелават майките на опонентите си или се обвиняват в нетрадиционна сексуална ориентация.
Парламентарните спречквания и дори физическата агресия не са новост в българската история. След началото на XX в. тенденцията е напрежението да се реализира само в полето на вербалната агресия.
Един от големите парламентарни скандалджии например от новата ни политическа история е Волен Сидеров. Още при дебюта си в парламента лидерът на “Атака” предизвиква напрежение. На 17 август 2005 г., когато се заклева правителството на БСП-НДСВ-ДПС, Сидеров застава на трибуната с черна лента на ръкава и заявява: “Погребваме националното достойнство, връчването на мандата на ДПС е национално предателство”. A след обиди към президента Първанов шефът на парламента Георги Пирински му изключва микрофона. Сидеров отказва да напусне трибуната - към него идва квестор, а в този момент цялата група на “Атака” скача и се приближава към трибуната. До бой обаче не се стига.
Друг скандал с депутат от националистите е този между Димитър Стоянов и народния представител от НДСВ Олимпи Кътев. На 13 януари 2006 г. Стела Банкова от “Атака” съобщава от трибуната, че депутатите са взели 13-а заплата под формата на добавка от икономии. Кътев избухва и я нарича болна, която “трябва да се лекува”. В този момент Стоянов
скача срещу него с викове и се налага квестори да го озаптяват
Според атакиста Кътев го нарекъл “пикльо”, но жълтият депутат отрича.
През 2008 г. “Атака” скача срещу вътрешния министър Румен Петков на парламентарната трибуна и едва не се стигна до ръкопашен бой с квесторите и с други депутати. Вместо да изложи питането си, Волен Сидеров заявява: “Този индивид не е министър, трябва да бъде разкаран оттук и пратен където му е мястото”. През това време Петков се усмихва от банките на правителството, но щом заема мястото си на трибуната, от едната страна го обгражда Волен Сидеров, от другата - Павел Шопов. Само квесторите, които бързо застават на ръка разстояние между министъра и депутатите, спират ескалацията на напрежението. Въпреки това отново се чуват обиди и ругатни, а заради суматохата председателстващият тогава Любен Корнезов прекратява заседанието.
През 2015 г. пред очите на десетки ученици, дошли за откриването на изложба в парламента, посветена на 3 март, словесните престрелки между Волен Сидеров и Валери Симеонов от “Патриотичния фронт” едва не стигат до бой.
“Вие в голям парламентарист се превърнахте от провинциален олигарх и разпространител на гей порно”, обръща се Сидеров към Симеонов. За да защити шефа си, към трибуната изхвърча Валентин Касабов от патриотите. Започва да вдига нагоре микрофоните, подчертавайки, че преди него е говорил “човек с нисък ръст”, “перхидролено човече, което си избелва косата”. Това взривява депутатите на Сидеров, които заедно с него се скупчват пред трибуната, заплашвайки Касабов със саморазправа. За да успокои залата, председателят Цецка Цачева обявява десетминутна почивка.
През 2009 г. в друг скандал депутатът от НДСВ Олимпи Кътев се оплаква, че независимият Георги Георгиев го е “шляпнал по главата”. Началото на скандала поставя лидерът на РЗС Яне Янев, който заявява, че
“още в следващия мандат червеният цар трябва да получи заслуженото”
Независимият депутат Георги Георгиев пък твърди, че Кътев дори замахнал към него и го напсувал “грозно на майка”.
Признание, че е отнесъл шамар от Емил Василев от РЗС, изненадващо прави от парламентарната трибуна Красимир Велчев от ГЕРБ през октомври 2009 г. Велчев бил в Клуба на народния представител, когато “Емил Василев, изравнявайки се с мен, се опита да ме удари в лицето с дясната си ръка”. По думите на Велчев колегата му от РЗС само закачил бузата му, но просъскал: “Ще те смачкам”. От своя страна Емил Василев нито потвърждава, нито отрича твърденията.
Същият Василев лисва с вода бившия си колега от РЗС Тодор Великов, докато чете от трибуната критично писмо срещу Яне Янев.
Високият градус на напрежение обаче съпътства целия период от началото на прехода през 90-те години.
Още в бурните времена на 7-ото ВНС първи в боя пада депутатът от коалицията СДС - Стоян Ганев. Докато Александър Йорданов прочита декларация срещу СССР, соцдепутатът Христо Ходжов му измъква лист с предварително написани мисли. Междувременно Венцеслав Димитров (СДС)
се засилва към него с намерението да го срита,
но в този момент се спъва в един от столовете на стенографите и пада на земята. А Елка Константинова (СДС) обявява от парламентарния микрофон, че “комунистите пак ни бият”. И след като Димитров влиза в ръкопашна схватка с Ходжов, в настъпилото меле на земята ударен пада Стоян Ганев. Впоследствие депутатът показва, че го боли лявата част на корема, пък после си вади медицинско, че е пострадал черният му дроб.
Именно икономистът Венцеслав Димитров оставя едни от най-ярките отпечатъци в отбора на по-емоционалните и агресивни политици в годините на прехода.
На 9 април 1992 г. Венци Димитров обявява от трибуната, че 200 пияници го нападнали пред парламента, защото били подкокоросвани от “плешиви социалисти”. Като такъв се припознава соцдепутатът Велко Вълканов и тръгва да брани честта си, а на помощ му се притичва Вълкан Вергиев, който събаря синия икономист на земята.
За него се носят легенди и как изхвърля бюджета на Жан Виденов през прозореца на парламента
А преди това удря бившия премиер Филип Димитров и му чупи очилата през 1994 г.
Друг депутат “с юнашки нрави” е червеният Илия Баташки. Един от най-паметните мигове за него е при дебатите за предоставяне на въздушното ни пространство на НАТО по време на войната с Югославия. След като сини и червени се обиждат на предатели, родоотстъпници и убийци, Баташки превзема парламентарната трибуна, минава мощно през квесторите и провисва черно знаме с надпис “Погребаха България”.
По времето на ОДС грамадният Баташки се заканва да набие и Йордан Цонев (тогава депутат от сините) заради негово изказване. Квесторите обаче предотвратяват саморазправата. Пак по същото време Баташки се наежи и срещу Иван Куртев (ОДС), като се заканваше да счупи телефона си в главата му, но квесторите спират и този опит за бой.
За покойния вече лидер на Българския бизнес блок Жорж Ганчев се знае, че се е спречкал със съпартиеца си Христо Петров. Петров обявява от парламентарната трибуна, че Ганчев го е набил.
“Жорж Ганчев ме нападна, хвърли ме на земята и взе да ме рита”, обявява от трибуната Христо Петров.
Веселин Бончев (БББ) заявява, че Жорж не е набил Петров, а само ядосано тръшнал телефона.
Почти ме удуши с вратовръзката, ето, вижда се малкото възелче, оправдава се Ганчев. Според друга версия секретарката на Ганчев - Николета, го извикала от залата, за да говори по телефона с индийския посланик. Петров пък обучавал на компютъра новата си секретарка. Жорж ги помолил да замълчат. “Стига си плямпал”, отвърнал му Петров и тогава Жорж скочил, грабнал първия стол и се нахвърлил върху Петров.
Историята сочи, че тези нрави от новата ни парламентарна история имат дълбоки корени. Практиките на побоища в парламента се развиват още в първите години след Освобождението.
На 28 ноември 1880 г. по време на заседание на Второто народно събрание депутатът от Консервативната партия Петко Горбанов заплюва в лицето народния представител от Народнолибералната партия Георги Живков. Следва тежка плесница и свадата прераства в общ бой.
Сред наблюдателите е Константин Иречек, който
записва случката като “клане”
По-късно - на 7 декември1884 г., в НС дебатират по законопроекта за железните пътища. Думата взема Никола Шивачев, според когото докладът към законопроекта е съмнително лаконичен и подозира, че властта заблуждава депутатите.
В този момент премиерът Петко Каравелов се ядосва, провиква се и напуска залата. Въпреки това се връща и пита политическите си приятели: “Що го търпите още? Бийте го, свалете го оттам!”. И от агитката се откъсва депутатът Атанас Насалевски, който се спуска към Шивачев, удря го в гърдите и го поваля. Впоследствие няколко депутати се хвърлят върху падналия и удрят отново.
Родният парламент е бил свидетел и на изваждането на оръжие. Такъв е случаят малко след балканските войни - към 1914 г. България се управлява от коалиционен кабинет начело с Васил Радославов. Страната е в тежко финансово състояние и има неотложна нужда от външен заем. Започват преговори с най-мощния германски банков консорциум “Дисконто гезелшафт” и договаряме 500 000 000 златни лева при сравнително тежки условия - 5% лихва и концесия за жп линията Хасково - Михайлово - Порто Лагос и пристанището в Порто Лагос (на Бяло море, тогава в България), както и концесия за каменовъглените мини в Перник и Бобов дол.
Това предизвиква тежък скандал и опозицията се надига. Когато заемът се обсъжда в парламента, Найчо Цанов от радикалите казва, че опозицията счита уговорения от правителството заем за “позорен и гибелен за страната”. Депутатите не спират да скандират “долу” и да удрят по банките.
Председателят дава 5 минути почивка, но градусите се вдигат още. Депутати плашат, че ще блокират работата на парламента.
Премиерът Радославов се опитва да говори на трибуната, но никой не го слуша. В този момент в какофонията Радославов е ударен от дебела купчина листа с твърда подвързия, след което вади револвер. Малко след това е изкаран от залата, но сбиването между депутатите се засилва.
Един от най-паметните моменти е този при управлението на Александър Стамболийски. “Ето ви конституция!” изрича премиерът, размахвайки тояга от трибуната на Народното събрание в отговор на обвиненията на опозицията, че не спазва основния закон.
