Златната фасада на хонконгския Музей за културата на Забранения град, намиращ се в културната зона "Уест Коулун", блести на слънцето. Интериорът му също е почти готов, за да приеме колекцията от експонати, които ще бъдат представени за първи път пред местна публика.
В една от залите ръководителят на реставраторския екип към музея Лю Джъчао и помощничката му Лян Дзяфан проверяват със специални апарати климатичните параметри на средата за съхранение на артефактите и виждат, че всички те за момента са в норма и мястото е готово да приеме експозицията.
"Опитваме се да създадем оптимални условия за съхранението на културните реликви. Температурата и влажността в залите трябва да е постоянна и да не се влияе от промените във външната среда", обяснява Лян Дзяфан, добавяйки, че експонатите от Забранения град трябва да дойдат, да бъдат съхранявани и върнати в Пекин при спазване на всички мерки за безопасност.
Това лято около 900 предмета от колекцията на императорския дворец в Пекин ще бъдат изложени в новия Музей за културата на Забранения град в Хонконг. И въпреки че всички те са в отлично състояние преди да поемат на път, подготвителната работа за приемането им започна още миналата година и оттогава насам музейният екип наблюдава ежедневно условията в сградата като температура, влажност, светлина, проиграва сценарии за предотвратяването на възможни повреди от насекоми и т.н.
По думите на Лян Дзяфан в процеса на подготовка за приемане на експозицията екипът му е срещнал немалко трудности и предизвикателства, давайки най-доброто от себе си за справяне с тях.
"Някои от експонатите са много чувствителни и се нуждаят от допълнителни грижи. Всеки от тях ще се съхранява при подходяща за него температура, влажност и осветление. Например, ако влажността в залите за древни книги и калиграфски свитъци е по-висока, има опасност от тяхното деформиране или появата на мухъл, ако пък средата е твърде суха, може да се начупят“, обяснява Лю Джъчао.
През лято няма голяма разлика в температурата между Хонконг и Пекин, но влажността в южния град е значително по-висока. Това е наложило музеят да заложи на най-доброто.
"След многократни дискусии и сравнения най-накрая решихме да закупим повече от 200 от най-добрите в света професионални витрини за съхранение и излагане на музейни експонати", казва Лян Дзяфан. Горната част на витрините е от стъкло със защита срещу ултравиолетово лъчение, а в долната е инсталирана система за автоматично регулиране на температурата и влажността, според промените в средата и нуждите на съответния експонат.
По думите на Лян Дзяфан, през лятото – заради влажния климат в Хонконг – има много комари, затова екипът на музея се е погрижил да направи така, че те да не могат да влизат в залите и да имат достъп до предметите от изложбата.
"Скоро предстои откриването на музея и не смеем да се отпуснем и за миг. Най-голямото ни желание е колекцията от Забранения град да пристигне безпроблемно и също така безпроблемно да я изпратим. Във всеки случай се вълнуваме и очакваме да представим пред тукашната публика тези безценни исторически реликви", посочва тя.
Ръководителят на реставраторския екип Лю Джъчао е специалист по възстановяването на творби от традиционната китайска живопис и калиграфия. Занимавал се е с изкуство още от детските си години, и се учил от едно от най-големите специалисти в тази сфера – Гу Сянмей и Сун Дзиен, работил е в САЩ по реставрацията на множество творби на китайската живопис и калиграфия, включително шедьовъра „Две овце“ на Джао Мънфу от династия Юан.
"Това, което най-много ми харесва в музея, е неговото уникално предимство да представи част от нашето национално богатство пред света“, казва Лю Джъчао, добавяйки, че откритостта, инклузивността и културното многообразие на района са онова, което му позволява да показва и популяризира китайската история и култура в света.
"Надяваме се да превърнем музея в отворена културна институция, разпознаваема в международен план, като в същото време популяризираме китайската култура“, обяснява Лян Дзяфан, добавяйки, че би се радвала да покаже на по-широк кръг хора традиционните китайски техники за реставрация на археологически и художествени предмети и насърчи съхраняването и предаването им.
Лян Дзяфан споделя, че многократно е посещавала Забранения град и има особено отношение към доста реликви там. „С нетърпение очаквам да видя експонатите, този път в Хонконг“, казва тя, добавяйки, че се надява повече хора да посетят изложбата и почувстват очарованието на някогашното изкуство и култура.
С напредъка на технологиите за реставрация на културни реликви, хората занимаващи се с тази дейност също трябва да повишават своите знания и умения.
"Сега при възстановяването на културни реликви се придава голямо значение на комбинацията от наука и технологии, затова трябва непрекъснато да се актуализират знанията и да се прилагат в практиката“, обяснява Лян Дзяфан. Нужно е също огромно постоянство и внимание към детайлите, защото "всяка стъпка се извършва под микроскоп, повърхността върху която работим е много малка и ежедневният напредък е изключително бавен", добавя той.
Възстановяването на културни реликви изисква фокусиране и постоянство, но Лян Дзяфан казва, че това ѝ харесва. И си спомня, как е прекарал цяла година, реставрирайки един предмет, тъй като е трябвало всяка от стъпките са бъде вършена под микроскоп, напредвайки много бавно. Въпреки това, за нея е неповторимо удоволствие.
Лю Джъчао вече е демонстрирал реставраторските си умения пред публика. „Много хора идваха да видят как работим, интересуваха се докъде сме стигнали, някои следяха усилията ни ежедневно, за да станат част от целия процес“, казва той.
В една от изложбените зали има две лакирани червени маси, поръчани специално за музея от майстор в град Янджоу. Лю Джъчао обяснява, че този вид маси са типични за реставрирането на китайска живопис и калиграфия, тъй като – по думите му – на тях може по-ясно да се разграничат различните слоеве на една картина или калиграфски свитък, дупки в хартията, хомогенността на основата и други характеристики.
След откриването на музея на 2 юли са планирани демонстрации и дори ще бъде позволено на хората от публиката да се включат в реставраторски дейности, за да изживеят очарованието на тази трудна и красива професия.
