Съдебното решение за находище “Спасово” може да е прецедент, но големите компании избягват България заради мораториума
Съдебната сага за разработване на газовото находище “Спасово”, част от блок “Добруджа”, приключи, поне засега. С окончателно решение трима върховни съдии отхвърлят отказа на РИОСВ във Варна от 2018 г. да одобри инвестиционното предложение на “Русгеоком БГ” за разработване на находището.
“Русгеоком БГ” е собственост на “Ди Ди Мениджмънт” АД, чийто мажоритарен собственик е Сашо Дончев. Находището се проучва от 2003 г., има геоложки доклади и удостоверения за геоложки открития, издадени от Министерството на енергетиката.
За да получи удостоверение за търговско откритие и оттам - концесия за добив, компанията прави инвестиционно предложение, за което трябва положителна Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) от МОСВ.
В решението си ВАС връща преписката
в РИОСВ - Варна, за ново произнасяне. Ще трябва и нов ОВОС.
Проучването на находището от първия сондаж и извървяването на стъпките до инвестиционното предложение си е одисея – дори с референдум в община Генерал Тошево срещу добива на газ. Въпреки че е заявено, че добивът ще е конвенционален, хората се притесняват, че разработването ще засегне водоносни пластове.
Хрониката на проучването в блок “Добруджа”
През 2003 г., след конкурс на МОСВ за избор на титуляр на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в блока, на 22 декември е сключен договор между ведомството и “Башкиргеология”, а със споразумение от 12 март 2007 г. правата и задълженията по издаденото разрешение са прехвърлени на “Русгеоком БГ”. Те са последвани от 6 допълнителни споразумения, като срокът за разрешението е удължен до 6 май 2014 г.
Правени са два сондажа. След представени геоложки доклади министърът на енергетиката е издал през 2012 и 2013 г. две удостоверения за геоложки открития.
На 25 февруари 2014 г. дружеството “Русгеоком БГ” е подало заявление в енергийното министерство за регистриране на търговско откритие “Находище на природен газ “Спасово”, блок “Добрич”. И следват процедурите по ОВОС.
Какво предстои?
Ако има решение по ОВОС, с което се одобрява инвестиционното предложение за добив, министърът на енергетиката издава удостоверение за търговско откритие. Ако вариантът е неодобрение, министърът го отказва.
Дали това съдебно решение отваря възможности за търсене и проучване на нефт и газ? Енергийният експерт Иван Хиновски смята, че то е пробив и ще отвори възможностите за нови проучвания и за евентуален бъдещ добив.
Според друг газов специалист – Васко Начев, всеки случай е сам за себе си и няма отношение към други проучвания. Начев смята, че
в България няма нефт и газ,
в Северна България са правени над 2000 сондажа, тя е надупчена, а откритията са нищожни. В конкретния случая съдебното решение отваря вратите да започне подготовка за добив, но преди това трябвало да се направят няколко сондажа.
Експертът е категоричен - отменено решението на МОСВ не означава, че в България всеки може да прави, каквото си иска - става въпрос за конкретен блок. Начев припомня, че има прогнози за 15 млрд. куб. м в това находище, но колко са, се разбира, когато то бъде изчерпано. Има някакъв потенциал, който е добре да бъде използван. Това ще стане минимум след 3 до 5 г., обясни Начев.
Красимир Манов, който е опитен в сондажите и е работил за предприятието “Проучване и добив на нефт и газ”, също смята, че е възможно
това съдебно решение да отвори вратите за нови проучвания
и за добив на въглеводороди. По думите му в Североизточна България, в така наречената Етрополска формация, има 400 млрд. куб. м газ. Позовава се на доклад на “Дайрек Петролиум”, американска компания, която има концесия за находище при Девенци, но оттам не се получи нещо особено.
“Дайрект Петролиум” имаха концесия, изкараха един добив по нормалния способ, изтеглиха едни запаси и приключиха”, казва той.
Етрополската формация се простира в северната част на Стара планина, находищата са огромни, има ги в Монтана, Враца, Ловеч, Плевен. И понеже на голяма дълбочина газът е в плътен глинест слой, не може да се извлече по конвенционален начин,
това можело да стане с хидравлично разбиване,
тоест с фракинг, който стана забранен у нас с приемането на мораториума.
“Имахме сондажи при Мъркачево и при Търнак преди време, сондажът дава нефт ли, газ ли, работи 15 дни, един месец, два месеца и спира. Затова газът трябва да се освободи с хидравлично разбиване. Иначе сме правили такива сондажи с фракинг, вдигали сме голямо налягане, разкъсвали сме пласта и сме добивали”, обяснява специалистът по сондирането.
Но всичко е спряло с мораториума. Той не вижда никакви опасности при тази технология, тъй като пластовете са на голяма дълбочина – 2000 до 4000 метра.
Темата за добив на шистов газ беше особено актуална през 2010-2011 г. В Министерството на енергетиката
тогава са подадени седем заявления
за търсене и проучване на нефт и газ от две чуждестранни компании: “Шеврон България Холдинг”, със заявен интерес за две площи в Североизточна България, и “Интегрити Тауърс Инк”, със заявление за общо пет площи, четири от които отново са в Североизточна България.
През юни 2011 г. тогавашният енергиен министър Трайчо Трайков съобщава, че за площта на Нови пазар фирмите, закупили конкурсни книжа, са шест, от които последващо решение за участие са взели две компании – “Шеврон” и “Би Ен Кей Петролеум”. В съответствие със задължителните изисквания по конкурсните книжа спечелилата компания “Шеврон” предоставя работна програма, която е неразделна част от конкурсното предложение на всеки кандидат.
Година по-късно, през 2012 -а с решение на парламента обаче се налага мораториум върху добива на шистов газ. Оттогава няма особен интерес от компании, които искат да проучват за добив и по конвенционален начин.
“Докато е този мораториум, нито една западна компания няма да дойде да прави проучвания в България”, смята Васко Начев. “България
има черен печат с изгонването на “Шеврон”
и оттогава нито една компания не е проявила интерес”, казва той.
А Манов смята, че “цялата тази работа се създаде против така наречената шистова революция в Америка. Благодарение на нея САЩ станаха първи износител на газ и забогатяват хората, а ние, понеже сме много умни, стоим бедни”, убеден е той.
Гласове на привържениците на добива на шистов газ станаха особено силни с развихрянето на газовата криза, която дойде с високи цени и несигурност на доставките. Сред управляващите енергетиката обаче
не се забелязва никакво намерение за отказ от мораториума
въпреки твърденията, че технологията вече е напреднала и не създава опасност.
И другите големи надежди, че може да се открие газ дълбоко в Черно море, останаха поне към днешна дата неоправдани. За тях също по време на първия кабинет на Бойко Борисов се говореше как ще изнасяме газ. Според Васко Начев обаче е излишно такива проекти да се товарят с очаквания.
“Какво от това, че във водите на Румъния и Турция е открит газ. При блок “Хан Аспарух” дълбоко в Черно море сеизмиката очерта формация с много надежди, но се оказа суха”, казва той.
Сондажът на “Шел” в блок “Хан Кубрат”, бивш “Силистар”, също се оказал сух. “Тотал” и OMV, които държат правата за проучване на блок “Хан Аспарух”, ще правят четвърти сондаж. Начев припомня, че в Северно море, преди да започне добив и да бъде направен първият продуктивен сондаж, са направени 74 сухи. Процентът на вероятността да се намери газ или нефт е между 20 и 25.
Красимир Манов пък смята, че при нас е въпрос на време да се направи откритие: “Това че един, втори, трети сондаж са неуспешни, не означава, че и другите ще са неуспешни, но трябва да се работи”.
