При всеки по-обилен дъжд от дограмите тече вода, каменните стълбища, по които са се качвали Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, са полуразрушени от времето
Дограми на 137 години, които са изгнили и при всеки по-обилен валеж през тях шурти вода. Иначе са украсени с дърворезби. Каменни стълбища, по които като ученици са се изкачвали Пейо Яворов, Димчо Дебелянов и Пенчо Славейков, в по-ново време и Кристо Явашев, са полуразрушени от времето и откровено опасни.
Има и тесни вити дървени стълби, които всички наричат Дяволските. Течове, мухъл и изронена мазилка по фасадата.
Така изглежда сградата на хуманитарната гимназия “Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив, наследник на първото средно училище у нас, основано през 1850 г. Учебното заведение е дало на страната ни шестима премиери - Петко Каравелов и Андрей Тошев, които са били учители в него, и Константин Стоилов, Иван Евстатиев Гешов, Андрей Ляпчев и Георги Кьосеиванов, получили средното си образование там.
В училището, макар и вече на 26, е учил и самият Васил Левски.
А в списъка на именитите българи, които са негови възпитаници, фигурират и Иван Вазов, Панайот Пипков и проф. Асен Златаров. Основател на някогашното Епархийско училище е Найден Геров, а преподаватели там са били и Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Петко Каравелов, Иван Мърквичка и Антон Безеншек.
Сградата на гимназията е построена през 1885 г. и никога не е ремонтирана
основно, правено е само частично обновление. Родители недоволстват от години, но напливът към гимназията не спира и при последната кампания беше сред най-желаните училища от седмокласниците.
“Трябва да се направи цялостен ремонт, повече не може да се кърпи, дограмите буквално се разпадат”, казва директорът на учебното заведение Емил Начев.
И с колегите му се молят нещо да не се обърка и този път работата наистина да стартира.
За пълната реконструкция на сградата, която е паметник на културата, са необходими около 12 млн. лева и 1/4 от тях вече са осигурени. Проектът е готов и съгласуван с института за недвижимо културно наследство.
“Документацията за избор на изпълнител е готова, ще я пратим за предварителен контрол на Агенцията за обществени поръчки и след това ще обявим конкурса”, обясни кметът на пловдивския район “Централен” Георги Стаменов. (Виж блица с него.)
Проблемът е наболял от години и през 2019-а общинският съвет отпусна пари за проектиране.
Съгласуването с института за недвижимото културно
наследство и пожарната отне 2 години
След това бяха направени количествено-стойностните сметки, които показаха, че ще са необходими около 8 млн. лева.
В началото на годината кметът на “Централен” Георги Стаменов покани на среща всички депутати от Пловдив, за да им покаже важните за района проекти.
Сред тях е и ремонтът на Хуманитарната гимназия. Народните представители от “Продължаваме промяната” се заеха да търсят пари, но заподозряха, че сумата е много голяма.
По тяхно настояване администрацията на “Централен” направи
пазарно проучване, което посочи стойност от 12 млн. лева
Росен Костурков от “Продължаваме промяната” обяви, че такова проучване лесно може да бъде нагласено. Но все пак уреждането на пари продължи и в сметките на училището вече са постъпили около 400 хил. лева за авариен ремонт на покрива.
Бившият министър на културата Атанас Атанасов дойде в Пловдив в края на юли и обяви, че ще отпусне още 2,8 млн. лева. Костурков пък обвини кмета на “Централен”, че отказва да раздели поръчката на части и да я обяви само за наличните средства.
Стаменов отвърна, че това не е възможно, защото одобреният от института за културно наследство проект не може да се реализира на парче.
В крайна сметка беше намерен компромис и поръчката ще бъде обявена под условие, че финансирането е осигурено само частично.
Кметът на район “Централен” Георги Стаменов: Зданието е емблема на България
- Г-н Стаменов, кога ще бъде обявена обществената поръчка за ремонта на хуманитарната гимназия?
- Първо ще я изпратим за предварителен контрол в Агенцията за обществени поръчки и когато получим становището оттам, веднага ще стартираме процедурата.
- Каква ще бъде лимитната стойност?
- Около 12 млн. лева, колкото посочи пазарното проучване. Надявам се да се явят много кандидати и при конкуренцията цената да падне.
- Депутатите от “Продължаваме промяната” заподозряха, че и предишната стойност от 8 млн. лева е висока. Как ще го коментирате?
- Висока е, ако става дума за ново строителство, но за ремонта и реставрацията на сграда, единичен паметник на културата от национално значение, не е.
Всички материали, които ще се използват, трябва да отговарят на специални критерии.
- Защо проектирането се забави близо 2 години?
- Трябваше да съгласуваме проекта с пожарната и с института. А техните изисквания в някои части буквално са диаметрално различни. Направихме 5 срещи с тези институции в София и намерихме баланса – проектът да отговаря както на правилата за безопасност, така и на нормативите за опазване на културното наследство.
- Там има едни тесни дървени стълби, как пожарната допуска това?
- Първоначално имахме идеята да ги заменим с метални, но от института за културно наследство казаха, че това няма как да се случи. В крайна сметка от пожарната се съгласиха дървесината да се третира с импрегнатори, за да стане негорима.
Основното каменно стълбище, което води към актовата зала, също не отговаря на съвременните изисквания, но това е сграда на 137 години. Стъпалата няма как да бъдат подменени, може само да бъдат реставрирани.
- В какъв срок очаквате да приключи ремонтът?
- Ако няма обжалване, се надявам до началото на учебната 2023-2024 г. да е готова. Ще работим поетапно – първо ще поръчаме дограмите, защото прозорците не са стандартни, има и дърворезби и изработването им ще отнеме време.
След това ще въведем работа на 3 смени, но в училището учат 2000 деца, които няма как да преместим, и ремонтът ще трябва тече едновременно с учебния процес.
- На този етап разполагате с около една четвърт от необходимата сума. От новото Министерство на културата ли ще търсите останалите пари?
- Вярвам, че нито държавата, нито община Пловдив биха загърбили този въпрос. Това е емблематична за България сграда, тя е важна част от историята на образованието у нас.
