- 310 хил. ще получат по 623,55 лв. за зимата, но над 2-ма българи не могат да отопляват жилищата си
- Най-често ги вземат за дърва и въглища в Пловдив и Благоевград
Самотен възрастен над 70 г., който има някакво увреждане и е от Пловдив или Благоевград. Това е профилът на човек, който получава помощи за отопление от държавата.
Веднага след това се нареждат самотни майки и хора с увреждания, които имат ниски доходи, както и трайно безработните. Най-много помощи се дават на хората, които се греят с твърдо гориво - дърва и въглища. През миналата зима това са били 225 389 души, като 2250 са получили помощта си в натура.
30 006 бедни пък са взели помощ за отопление с ток, а 5166 души - за парно
Целева помощ за отопление са получили и 440 лица и семейства, които се отопляват на природен газ, показват данните на Агенцията за социално подпомагане.
През миналата зима подкрепените семейства са били 288 350. Най-голям брой са получилите целева помощ за отопление в областите Пловдив - 20 772, Благоевград - 20 739, и Враца - 12 669.От днес (15 август) ще започне изплащането на помощите за отопление. През тази зима хората ще получат 623,55 лв. за пет месеца. Това е с 20% повече в сравнение с миналата година. Очаква се 310 хил. души да получат подкрепа през зимата.
До този момент заявления са подали 196 хил. лица и семейства, а 108 хил. вече са одобрени. Те могат да се подават до 31 октомври.
Право на нея имат бедни възрастни, хора с увреждания, самотни майки и др., които отговарят на куп условия. Индивидуално за всеки се изчислява средномесечен доход за предходните 6 месеца. Той се съобразява с възрастта, семейното положение, здравословното състояние, наличието/липсата на съжителство и др. Сред условията е хората да нямат фирми. Освен това не трябва да притежават вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за всеки един от членовете на семейството да надхвърля 500 лв. Да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление. Да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот, идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 г. Същото се отнася и за договорите за дарение.
Около
2,1 млн. са българите, които не могат да отопляват жилищата си
по стандартите според данни на Евростат, които преди време представи КНСБ. Според експертите в синдиката това се дължи на ниски доходи, ниска енергийна ефективност на сградите и високи цени на електроенергията. Достъпът до алтернативни енергийни варианти също е недоразвит.
В плана за възстановяване е поет ангажимент да се регламентира определението за енергийна бедност и да се установят критерии за определяне на домакинствата и уязвимите потребители, които ще отговарят на това определение. Предишното правителство направи работна група, която трябваше да определи кои хора са енергийно бедни. В нея имаше експерти от три министерства - на енергетика, на регионално развитие и на труда. Така служебното правителство ще трябва да продължи и тази реформа.
Жена над 65 г. пък най-често получава помощи от политиките за хората с увреждания. Държавата отделя и най-много пари за тях, като през тази година са предвидени над 985 млн. лв.
Около 650 хил. души с увреждания получават месечна подкрепа. Размерът на помощта е процент от линията на бедност според степента на увреждането.
Най-висок размер получават хората с над 90% увреждане и с право на чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност. На месец те взимат 235,41 лв. Тези с над 90 на сто степен на увреждане, с чужда помощ и пенсия за инвалидност взимат - 123,90 лв. Хората с над 90% увреждания получават - 103,25 лв. А тези с от 71 до 90% - 61,95 лв. Най-ниска е помощта за хората с ТЕЛК от 50 до 70,99% - 28,91 лв.
Хората с увреждания имат право и на личен асистент от държавата. Така през миналата година помощник са имали 49 505 души. Малко над 29 хил. от тях са били хора над 65 г.
Близо 50 100 българи получават социална пенсия за инвалидност, от тях 15 308 души взимат добавка за чужда помощ.
Следващата група с най-голяма подкрепа от държавата са семействата с деца. За тях през тази година са предвидени 665 млн. лв. от бюджета на Агенцията за социално подпомагане. От 1 април детските се вдигнаха, като за едно дете помощта е 50 лв. Сумата за две деца се увеличи от 90 на 110 лв., за три деца - от 135 на 165 лв., за четири деца - от 145 на 165 лв., като за всяко следващо дете помощта за семейството расте с 20 лв. Помощта за близнаци е 75 лв. на дете. Заедно с това се разшири и кръгът от семейства, които имат право на семейни помощи. Прагът за получаването им е 510 лв. на човек. Хората с доход от 510,01 до 610 лв. получават 80% от размера на надбавката. За да се получават обаче, децата трябва да ходят на училище и да нямат повече от 5 неизвинени отсъствия.
През миналата година детски са получвали 321 678 семейства за 509 008 деца средно на месец. За тях държавата е изплатила 261 млн. лв.
Според анализ на Института за пазарна икономика
размерът на детските не е адекватен
за преодоляването на бедността и материалните лишения и неравенството във възможностите. 28,3% от децата живеят в домакинства в риск от бедност, а 38,5% изпитват поне един тип основни материални лишения. Близо 22% от децата живеят без достъп до книги, подходящи за възрастта, а близо 30% нямат възможност да участват в извънкласни занимания. Над 84% от децата в семейства с по-ниско образовани родители са в риск от бедност.
С доходи под линията на бедност у нас живеят над 1,5 млн. души. Според данните на НСИ най-висок е относителният дял на бедните сред самотните възрастни над 65 г. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13,9 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете.
Според ИПИ огромната част от социалните плащания се насочват към широки групи получатели – семейства с деца, хора с увреждания и други, като често обхващат значителен брой хора, които не са сред най-нуждаещите се. В същото време размерите на подкрепата са недостатъчни за тези в най-тежко положение. Класическите програми за социално подпомагане остават недофинансирани и с малко покритие. В момента около 63 хил. души получават социални помощи.
Законът за социално подпомагане, в който са залегнали основните програми за подкрепа на най-нуждаещите се, носи най-малък разход – около 10% от средствата, в бюджета на социалното министерство. В развитите държави около 10-15% от населението получават различни видове грижа, основно в дома, докато в България покритието е едва 2-3%, обясни преди дни Петър Ганев. Според експертите от ИПИ системата за социално осигуряване и подпомагане не гарантира насочена и адекватна подкрепа. Това пък води до ниска ефективност на трансферите за намаляване на бедността и неравенствата.
От 1 януари догодина социалните помощи трябва да се обвържат с линията на бедност, а предложението е догодина тя да е 504 лв. Промените в социалните помощи бяха внесени за разглеждане в 47-ото народно събрание, но не стигнаха доникъде. Сегашният вицепремиер и служебен социален министър Лазар Лазаров обеща да внесе проекта отново в момента, в който се формира нов парламент. Още повече че обвързването на социалните помощи с линията на бедност е едно от изискванията за получаване на пари по плана за възстановяване.
Над 100 хил. семейства с деца от I и VIII клас ще получат по 300 лв.
Всички семейства с деца от I и VIII клас ще получат по 300 лв. за новата учебна година. Според предварителните разчети помощта ще получат над 100 хил. ученици.
От няколко години парите се отпускат независимо от доходите на родителите. Условията са децата да са записани в държавно или общинско училище, да живеят постоянно в страната и да не са настанени за отглеждане извън семейството.
Финансовата подкрепа се отпуска след подаване на заявление декларация. То трябва да се подаде до 15 октомври. Ако дирекция “Социално подпомагане” (ДСП) не може да получи информация по служебен път, родителите трябва да предоставят удостоверение, че детето е записано в първи или осми клас в държавно или общинско училище.
Заявлението може да бъде подадено в дирекция по настоящия адрес, по пощата, чрез системата за сигурно електронно връчване.
Помощта се изплаща на два транша. Първите 150 лв. ще се отпуснат след одобрение на заявлението. Другата половина ще се платят в началото на втория срок, но само ако детето продължава да посещава училище.
Родителите ще трябва да върнат помощта, ако детето не тръгне на училище или натрупа над 5 неизвинени отсъствия на месец.
