Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България да изплати общо 118 000 евро на роми от пловдивското село Войводиново, на които властите са нарушили правото на личен и семеен живот и на недискриминация – както за вреди, така и за разноски по делото.
Със свое решение, публикувано днес, ЕСПЧ установи, че българските власти са нарушили правото на личен и семеен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека) и на недискриминация (чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията) на ромите, които в началото на 2019 г. бяха прогонени от пловдивското село Войводиново.
Тогава 56 български граждани бяха принудени да напуснат единствените си домове и селото заради ромския си произход, припомнят от Българския хелзинкски комитет (БХК). Местните власти и представители на тогавашното правителство не просто не опитаха да предотвратят това гонение, а го организираха и поощряваха. Прогонването бе провокирано от сбиване на 6 януари 2019 г. следобед между двама роми и 33-годишен командос от специалните сили. В резултат командосът бе хоспитализиран за няколко дни. Извършителите бяха незабавно арестувани, обвинени и в началото на април 2019 г. осъдени.
Инцидентът предизвика протест, подкрепен и от радикални расистки групи от Пловдив. На тяхна страна застана и кметът на селото, който предупреждава живеещите там роми да напуснат, припомня правозащитната организация. Общо около 100 роми, сред които бременни жени, деца, възрастни хора и хора с увреждания, напуснаха Войводиново. Те намериха временен подслон при роднини, приятели, в бараки и изоставени постройки в Пловдив, в населени места в близост до Пловдив, а някои бяха принудени да отпътуват до населени места, които са на 300 и повече километра от града.
Два дни след инцидента, на 8 януари, тогавашният зам.-премиер Красимир Каракачанов от партия ВМРО-БНД посети селото и разпореди незабавно “разчистване” на незаконните постройки във Войводиново, което доведе до събарянето на част от тях, а след намеса на кмета водата и токът бяха спрени към цялата махала. В отговор между 200 и 300 роми се събраха на протест и поискаха оставката на Каракачанов.
Събарянето на постройките направи връщането на хората по домовете им практически невъзможно, а дори тези, които искаха да се върнат въпреки лошите условия и риска, бяха спрени от полиция по искане на местните власти. Опитите тези действия на властите да бъдат оспорени пред Административен съд – Пловдив и пред Върховния административен съд останаха без уважение.
На 1 април 2019 г. прогонени роми подадоха искане до ЕСПЧ за привременни мерки във връзка с тежката ситуация, в която се намират. На 24 април 2019 г. съдът разпореди такива мерки относно 16 жалбоподатели, повечето малолетни деца, с което изиска да им бъде осигурено подходящо настаняване. Българското правителство обаче отказа да изпълни привременните мерки. ЕСПЧ подчертава, че ромите от селото са били подложени на ситуация, която да предизвика страх у тях, както и че на по-късен етап не са могли да се завърнат в техните единствени домове, независимо от статута им на незаконни.
В решението си съдът обръща и внимание на обстоятелството, че вицепремиерът Каракачанов е направил силно стигматизиращи и широко разпространени от медиите изявления колективно за ромския етнос. Става дума за репликата “Циганите станаха много нагли” от 2019 г., за която през юни 2021 г. Върховният административен съд намери основание да се търси реч на омразата.
Европейският съд по правата на човека отбелязва и изявленията на кметовете на село Войводиново (Димитър Тосков) и на община Марица (Димитър Иванов), че “общественото мнение е едно – връщане назад няма”, “ще има много неприятности в бъдеще, ако се върнат ромите в селото”, “сега е време да се отърси България и да тръгнат”, “ще им платя транспорта от България, до където решат”. ЕСПЧ установява, че подобна публична демонстрация на неприемане на ромите представлява реална пречка за тяхното мирно завръщане предвид факта, че подобни публични изявления на държавни органи дават основание за страха на жалбоподателите, предаде bg-voice.
Съдът обръща внимание, че кметът на селото не е потърсил съдействието на полицията, за да осигури връщането на прогонените в домовете им, нито пък им е предоставил информация за социални услуги или друго съдействие за осигуряване на подслон. Въз основа на всичко това ЕСПЧ констатира, че кумулативният ефект от бездействието на различните компетентни органи – кметовете, полицията и прокуратурата – е довел до ситуация, в която всички жалбоподатели са били прогонени от дома си, като това бездействие не е било санкционирано в националните производства.
На жалбоподателите са присъдени общо 109 000 евро като обезщетения за неимуществени вреди, както и 9000 евро за разноски по делото. Пред съда жалбоподателите са представлявани от БХК.
