Кои политици лъгаха най-често в телевизионните си изяви преди изборите на 2 октомври 2022 г.? От кои партии/коалиции са съсредоточени? И кои от тях получиха най-много ефирно време от националните телевизии? За да отговори на тези въпроси платформата Лъжеш ли анализира участията на 18 кандидати за народни представители - лидери и знакови фигури от партиите и коалициите в предишния парламент - в национален ефир в периода 2-30 септември 2022 г.
Те, според платформата, са Костадин Костадинов (Възраждане), Стефан Янев (Български възход), Кирил Петков (Продължаваме промяната), Корнелия Нинова (БСП за България), Атанас Атанасов (Демократична България), Асен Василев (Продължаваме промяната), Георги Свиленски (БСП за България), Цончо Ганев (Възраждане), Тошко Йорданов (Има такъв народ), Томислав Дончев (ГЕРБ-СДС), Гроздан Караджов (ИТН), Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС), Станислав Балабанов (ИТН), Радостин Василев (Продължаваме промяната), Христо Иванов (Демократична България), Рамадан Аталай (ДПС), Йордан Цонев (ДПС) и Халил Летифов (ДПС). Наред с броя платформата публикува всяко от твърденията и изяснява истината, като я подкрепя с доказателство.
Топ 7
Според данните най-много неверни твърдения в ефир от проверените политици е изрекъл лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов: 17. Веднага след него е съпартиецът му Цончо Ганев също с двуцифрено число - 14, следван от Атанас Атанасов (5), Кирил Петков (4), Георги Свиленски, Тошко Йорданов и Асен Василев - по 3. Рамадан Аталай е с две, по една са изрекли Томислав Дончев, Гроздан Караджов, Корнелия Нинова, Десислава Атанасова и Радостин Василев.
Делът на "Възраждане" сред седемте включени партии и коалиции е и с най-голяма тежест. 31 неверни твърдения от общо 63, или 55.4%. На второ място е "Продължаваме промяната" с 8 бр. (14,3%) Трети с 5 са "Демократична България" (8,9%). По четири имат ИТН и БСП, по две - ГЕРБ и ДПС.
Топ 10 по минути ефирно време
Изненадващо, но с най-много ефирно време не е разполагал бившият премиер, вицепремиер или някой от участниците в предишното управление. №1 отново е Костадин Костадинов със 164 минути в национален ефир. На второ място е Стефан Янев със 147 минути. Приблизително двойно по-малко са те за Кирил Петков - 74. Минута по-малко е имала Корнелия Нинова. Атанас Атанасов е разполагал с 69 минути, Асен Василев - с 68. Повече от час ефирно време е било дадено и на Георги Свиленски (62) и Цончо Ганев (61). Тошко Йорданов е имал 51 минути, а Томислав Дончев - 44.
За какво лъгаха политиците?
Платформата публикува и конкретни твърдения, които разобличава.
Кой има заслуги за помощта ни за Украйна; бежанците; социологически проучвания; интерконекторът с Гърция; процентът на инфлацията у нас; Лукойл; че дори и покойната кралица Елизабет Втора са станали обект на неверни твърдения от български политици в родния ефир.
Председателят на ПГ на ГЕРБ в предишния парламент Десислава Атанасова например приписала на ГЕРБ заслугата, че първи са предложили военна помощ за Украйна. Всъщност това правят от "Демократична България".
Костадин Костадинов твърдял, че Русия не е искала от България да плаща за газа в рубли (което ѝ даде повод да го спре), а просто е поискала да се плаща в друга сметка. Нарича противното твърдение на Асен Василев, с когото са в студиото, "лъжа". Фактите не говорят в негова полза - на 31.03.2022 г. руският президент Владимир Путин подписва указ, съгласно който от 1 април 2022 г. на "участниците във външноикономически дейности, имащи изключително право на износ на природен газ в газообразно състояние" трябва да бъде заплащано в рубли за доставките на газ, ако съответният търговски договор е сключен с лице от неприятелска държава. България е в списъка с неприятелските държави, следователно изискването важи за "Булгаргаз", която има договор за доставка на газ с "Газпром".
Костадинов се оплакал също, че социолозите винаги давали на "Възраждане" двойно по-малък процент от реалния им резултат на избори - всъщност разликата при цитираните от платформата проучвания е между процент и два, отбелязват от платформата.
Твърди също, че на Парижкия мирен конгрес САЩ подкрепят искането на Гърция за промяна на българо-гръцката граница в ущърб на България. Костадинов говори за конгреса от 1946 г., на който се определят границите на България. САЩ гласуват "против" гръцкото искане, а не "за".
Лидерът на "Възраждане" заявява в национален ефир също, че България е дала военните си бази безплатно на САЩ. Собствеността обаче е българска, не американска.
Съпартиецът му Цончо Ганев заявил, че конфликтът между Русия и Украйна започнал, когато новата власт забранила руския език на хората в Донбас и Крим и почнала да избива хората, ако говорят или пишат на руски език. Украинската конституция гарантира свободното развитие и употреба на езиците на малцинствата и забрана на руския би била противоконституционна - отбелязват авторите на анализа.
Невярно се оказва и твърдението на Ганев, че допреди 14 години България е внасяла 40% от стоките, които използвала, а сега процентите били внушителните 80. През 2021 г. вносът на България като дял от БВП е 61,95%. За 2006 г. (преди присъединяването на страната ни към ЕС, вероятно периодът, който Ганев визира) процентът е 64,07%. През 2007 г. е 71,22 на сто.
Ганев заявил също, че „Нефтохим“ може да преработва само нефт тип „Урал“, който идва от Русия. „Не е вярно, че „Нефтохим“ може да преработва само нефт тип „Уралс“. По данни на компанията за първите три месеца на годината 63% от преработвания нефт идва от Русия, останалите до 100% - от близкоизточни държави. В момента пък се преработва 100% „Уралс“ заради ограничено предлагане на други сортове на нашия пазар" - отбелязват от "Лъжеш ли".
Георги Свиленски заявил в тв ефир, че 80-90% от българите не подкрепят Истанбулската конвенция. Срещу ратифицирането ѝ обаче са се обявили не 80-90%, а 58%.
Асен Василев се похвалил, че за първи път под коалиционното управление с премиер Кирил Петков "Лукойл" са платили данъци. Първият път обаче е бил през 2007 г.
Атанас Атанасов пък казал, че по предложение на ДБ в управленската програма на последното редовно правителство е записано 35-процентно съкращение на администрацията. Такова нещо в нея няма. Пише, че до юни 2022 г. трябва да се направи анализ на възможностите за оптимизация на щатната численост на държавната администрация с цел 15%.
