Кметът Генчо Генчев: Тенденцията се обръща, детски градини пред закриване вече са пълни
Смъртността по време на пандемията бе двойно по-висока
Данните от преброяването на населението на НСИ показаха, че всички общини в България намаляват като население за периода 2011-2021 г. с изключение на 5.
За тези, които увеличават жителите си, разказахме в очерк в последния съботен брой.
Какви са обаче причините някои общини да загубят значителна част от населението си
Дистанционното обучение, реформите във висшето образование и ковидът доведоха до стряскащите данни, че Свищов е загубил 35,4% от населението си между двете преброявания.
С над 15 хил. души е намаляла общината за 10 г. и от над 42 хил. жители сега там са посочили местожителство 27 595 души. И това не е заради миграция, а защото хилядите студенти, които пълнеха Стопанската академия, изчезнаха от града, показва динамиката на цифрите.
“При преброяването през 2011 г. всички студенти се преброяваха по настоящ адрес, където учеха. Там са били около 10 000 души повече. След това започнахме да дерегистрираме, само за м.г. и началото на тази - 1700 човека, включително и 70 младежи от Социалния учебно-професионален център в Овча могила, които са разселени”, обяснява кметът Генчо Генчев.
Навремето правили кампания академията да регистрира бъдещите висшисти в града, за да може, когато определяли категориите на общините във връзка с европейските пари, Свищов да има достъп до средствата по ОП “Региони в растеж”.
“В общината имаше 5 маси във фоайето и студентите ходеха там да се регистрират.
Който не отиде, не си взема изпитите
След това пък - всички студенти гласуваха със студентските книжки и така се печелеха избори”, спомнят си по-старите чиновници в местната администрация.
Сега студентите, които пребивават реално в Свищов, са много малко.
“Икономиката и гръбнакът на града бяха студентите. Той е единственият необластен, който има висше учебно заведение и то даваше изключително много добавена стойност. Имаме студентски град, който в момента е призрачен.
Предлагаха се услуги, търговия, развлечения. Имаше даже отделен пощенски клон там.
Огромен стол за 300 души да се хранят едновременно. Отдаваха се квартири за студентите. С реформите на висшето образование учебното ни заведение прави прием по 2500 човека, но те с това дистанционно, задочно и онлайн обучение реално не пребивават.
Усеща се, когато дойдат за изпити. Няма къде да се паркира и след 3 часа градът се изпразва”, разказва кметът.
“Отливът на студенти - това е най-голямата болка на Свищов. Имах приятелки, които даваха квартири, сега всичко пустее. И това онлайн учене заради ковид съвсем удари теслата”, казва Деляна Славева, една от малкото завърнали се от чужбина в родния град. (Виж карето.)
Смъртността е следващата причина за високия процент изчезнало население на Свищов. Умрелите за периода от 2011 до 2021 г. са 7595-има.
“Най-големия процент на смъртност имаме през тези две години на пандемията. Ако в предишните периоди са били средно по 400 годишно, за тези години са двойно. Млади хора и много на средна възраст загубиха битката с ковид”, анализира Генчо Генчев.
Намира и положителното - въпреки намаляването населението не е застаряващо. Най- голям процент от свищовци са
между 35-50 г. - в работоспособна възраст
Третата причина е икономическата - хората заминават да устройват живота си в по-големи градове, основно в София, заради по-високо заплащане.
Показателно е, че най-големите работодатели в Свищов, които осигуряват възнаграждение, са общината с всичките звена и Стопанската академия.
Четейки данните на ГРАО, кметът акцентира, че само 388 души са се изселили официално.
“Като ги разделим на семейства, това са около 150 семейства.
Имаме много малка миграция
на населението”, казва кметът.
По пладне в слънчевия октомврийски ден площадът на Свищов е пуст. В кокетната градска градина пият кафе приятелки в обедна почивка.
“Хората напускат Свищов, защото няма работа. Комбинат “Свилоза” е сериозен работодател, има митница в града, Стопанската академия също е сериозно учреждение, но младите хора бягат, защото градът е откъснат, а и заплатите са ниски”, обобщава Сашка Георгиева, която работи в Центъра за професионална квалификация на Стопанската академия.
Десислава Иванова, която е в парка с едногодишната си дъщеричка, казва, че е останала, защото тук е успяла да открие работа по специалността си - магистър по финансов мениджмънт.
“Това все още ме задържа. Пък и за отглеждане на малки деца градът е изключително приятен.
Населението застарява, отливът на студенти много се отрази икономически. Няма нови предприятия.
Хората напускат или към по-голям град, или в чужбина. Всичко е в създаването на нови работни места, с възнаграждения, които да ги задоволяват”, разсъждава младата майка.
Около 1000 лв. е средната заплата в Свищов, потвърждава кметът. Той обаче има друга социология, в която вижда обръщане на низходящата демографска крива.
“Като минеш край блок вечерта и видиш колко лампи светват, си прави сметка. Другият ориентир са детските градини. Когато започнах през 2015 г. като кмет, две градини бяха през затваряне. В момента те са пълни.
Много млади хора се завърнаха, с по едно и две деца от чужбина, за да се устроят в родния си град, защото усещат, че за тях вече става трудно там”, казва Генчев. В селата са запазили 8 детски градини, като ги дофинансират от общинския бюджет.
“Налагат се условия, които дават още по-голяма сила населените места да се обезлюдяват. Примерно не може да кандидатства населено място с еквивалент 2000 жители за канализация. Какво е едно населено място без канализация в XXI век? Още ли, като дойдат, чужденците ще питат:
Каква е тази колибка в двора,
визирайки външния клозет”, пита с упрек към държавата кметът.
Транспортната свързаност на граничната община, отдалечена на близо 100 км от областния център, си остава голям проблем. Разумни инвестиции и добра икономическа среда обаче могат да дадат перспектива на Свищов.
“Дунавската индустриална зона ни е приоритет на управлението. Около 30 млн. лв. очаква Свищов от плана за възстановяване и устойчивост.
С инвестицията индустриалният парк трябва да бъде самостоятелно газифициран и да стане първият в България, който сам ще бъде оператор на газоразпределението към бъдещите инвеститори”, допълва кметът Генчев.
Деляна и Свилен се върнаха от Англия: Тук е перфектно за деца
Деляна Славева е на 36, а мъжът Свилен - на 38 г. И двамата са завършили Стопанската академия.
13 години са живели в Честър, Англия. Тя е работила като рецепционистка в хотел. Там се родили и двамата им синове, които сега са на 9 и 4 г. От две години и половина семейството се е прибрало в Свищов.
“Точно преди ковид пандемията се прибрахме. Там стана много трудно с две деца. Няма кой да помага, бабите ги няма. В Свищов за отглеждане на деца е перфектно. Всичко е близо, ако решиш някъде да ги водиш на уроци, на футбол - всичко е на 3 минути, няма трафик”, обяснява Деляна.
Успели са да подредят живота си в Свищов. Имат апартамент. Със съпруга Свилен се занимават с онлайн търговия. Двете момчета ходят на училище и в детска градина.
“Децата тук са по-спокойни, може би защото там постоянно пътувахме, бързо се адаптират”, казва Деляна. Според нея намаляването на хората в града е осезаемо, но пък сега е по-спокойно.
“Не знам какви очаквания имат съгражданите ми. Преди година търсихме човек да помага при нас и това, което питаха първо, бе “Кога ще почивам и колко пари ще вземам?”. Не знам дали наистина няма работа, или просто не им се работи.
На нас всички ни се чудят как може да се върнем, и то в Свищов. Ние ще сме тук в следващите 10 г. - да си изучим децата, да ги видим те накъде ще поемат. Надявам се някое да се запише в нашата академия”, завършва Деляна.
