Неотдавнашното стартиране от страна на Русия на отворен фонд, деноминиран в юани и хонконгски долари, е най-новият пример за ускореното темпо на интернализация на китайската валута, до голяма степен поради нарастващия интерес на чуждестранните инвеститори към притежаването на китайски финансови активи, смятат експерти, предаде Радио Китай.
Фондът от отворен тип е стартиран от „Росбанк кепитъл“ (Rosbank Capital), регистрирана в централната банка на Русия, съобщи „Российская газета“. Той ще се използва за инвестиране в китайски акции, регистрирани на борсата в Хонконг, и ще се търгува на фондовия пазар в Санкт Петербург, се казва в материала. Фондът е създаден, за да разшири инвестиционния портфейл на „Росбанк“ и да отговори на нарастващите нужди на клиентите в страната, предвид ограничените възможности за закупуване на чуждестранни активи там, цитира изданието думите на Олег Галкин, генерален мениджър.
Ходът на „Росбанк“ идва, след като РУСАЛ (RUSAL), най-големият производител на алуминий в Русия, възнамерява да издаде борсово търгувани облигации за 5 милиарда юана. Целевият купонен процент на облигациите е определен на приблизително 3,8%, според материала на „Российская газета“. РУСАЛ обяви първата партида пласиране на облигации, деноминирани в юани, през юли, като нейният купонен процент е фиксиран на 3,9% с обща стойност от 4 милиарда юана. Пазарното търсене на облигациите надвишава предлагането с повече от 100 процента, съобщиха от компанията. „Изглежда естествено за нас да изберем пласиране на облигации, деноминирани в юани, като се има предвид текущата ситуация на финансовите пазари. Виждаме значително търсене на облигациите, както от руски банки, така и от частни инвеститори“, посочва Алексей Гренков, ръководител на корпоративните финанси в РУСАЛ.
Тези операции ще засилят икономическите връзки между Китай и Русия чрез задълбочаване на финансовото сътрудничество и интернационализацията на юана, смята независимият анализатор Чън Дзя. Инвестирането в китайски финансови активи също може да изиграе положителна роля за стимулиране на дългосрочния икономически растеж на Русия и освобождаване от прекомерната зависимост на финансовия пазар от системата на щатския долар, добавя той.
Русия засилва финансовото сътрудничество с Китай на фона на икономическа и финансова блокада в чужбина от страна на САЩ и техните съюзници, посочва Дун Дънсин, директор на Института за финанси и ценни книжа към Университета за наука и технологии в Ухан, добавяйки, че юанът може да се използва в повече сценарии в Русия. Тъй като Москва намалява резервите си от щатски долари и евро, тя трябва да увеличава тези в юани, като същевременно разшири използването на китайската валута в международната търговия, отбелязва Дун. Според него, Русия и Индия, които имат относително ниски валутни резерви, биха могли да изберат юана като взаимно приемлива валута за транзакции, което също би ускорило неговата интернационализация, добавя Дун Дънсин.
