Родителите ѝ пътуват от Ямбол до Стара Загора и Търговище за рехабилитация
Ненавършила три годинки, Симона Спирова от Ямбол губи слуха си. Но не изведнъж, а постепенно, а за проблема се разбира, когато преди 4 г. детето тръгва на ясли. Логопеди установяват, че малката Мони не чува и родителите хукват по доктори. Първо в Ямбол, после в Стара Загора, във Варна, а накрая в София.
Лекарите поставят диагнозата двустранна невросензорна загуба на слуха, разказва майката Димитринка Косева. Когато станало ясно какво му е на детето, то било на 2 г. и 9 месеца. Четири месеца по-рано Мони прекарва тежка бронхопневмония.
“Първоначално лекарите смятаха, че е нещо генетично, но ние нямаме роднини с подобен проблем. Мони има малка сестричка на 3 г., тя чува идеално, развива се нормално. Накрая ни казаха, че загубата на слуха най-вероятно е вследствие на антибиотици и ваксина”, казва майката.
През 2019 г. е поставен имплант на лявото ухо на детето и оттогава то е на рехабилитация.
Нуждае се от средства и за поддържане на импланта, и за работата с логопед
и психолог, тъй като след загубата на слуха детето спира да говори.
“Преди да се разболее от бронхопневмонията, дъщеря ни си говореше нормално за възрастта . Казваше “мама”, “баба” и в един момент спря. В началото аз сякаш не исках да приема, че има някакъв проблем”, признава Димитринка.
Днес 7-годишната Симона се учи да говори отново. Макар че семейството ѝ живее в Ямбол, всеки две седмици от месеца майка ѝ я води в Търговище, където има специализирано училище. От тази година Симона е първокласничка там. През другите две седмици семейството пътува всеки ден от Ямбол до Стара Загора, където е Центърът за рехабилитация, в който се грижат за малката Мони.
“Там се чувства много добре. Има и групови уроци, които ѝ се отразяват положително. Мони е много слънчево дете, бързо се привързва. И с малки, и с големи. И много обича да рисува”, разказва майка ѝ.
Младата жена признава, че семейството се задъхва от липсата на достатъчно средства. “Нуждаем се от помощ, за да не спира рехабилитацията. За да можем да чуваме гласа на дъщеря си, тя да води пълноценен живот”, казват родителите. Те са изключително благодарни на всяка помощ за лъчезарната първокласничка, която
напук на болестта винаги е усмихната
Освен че е включена в тазгодишното издание на “Българската Коледа”, за Симона има и дарителска кампания в няколко хипермаркета в Ямбол и в Търговище, откъдето е майка ѝ.
Жената обяснява, че на всеки 3-4 месеца са нужни по 360 лв. за нови говорители на импланта. Здравната каса им отпускала едва 70 лв. годишно за батерии на апаратчето и 140 лв. за рехабилитация. А в момента семейството дава по 300 лв. за 10 часа рехабилитация, убедено, че трябва да направи всичко възможно детето отново да говори нормално и да е щастливо.
Бащата на Симона работи като монтажник в частна фирма и взема 1200 лв. заплата, а майката е личен асистент на детето.
Според медици е много важно лечението да започне навреме, за да се избегне социална изолация в бъдеще. Когато глухотата настъпи в напреднала възраст, пациентът е имал възможност преди това по естествен път да се научи да говори, но ако увредата на слуха настъпи преди завършване на развитието на говора до 4-ата или 5-ата година на детето, това води до нарушено развитие на говорните способности. Затова е важно лечението да започне още при поставяне на диагнозата, обясняват специалисти.
