48 млрд. лева влизат в българската икономика до 2027 г. Евросредствата са по Националния план за възстановяване и устойчивост и по вече одобрените оперативни програми за периода 2021-2027 г. Време, определено от вицепремиера по управление на европейското финансиране Атанас Пеканов като уникално за България.

Какъв ще е пътят на парите до бизнеса и може ли той да се ускори - за да търси отговор на тези въпроси, “24 часа” и най-голямата работодателска организация у нас - КРИБ, срещнаха компаниите и управляващите.

На форума в НДК във вторник лице в лице с бизнеса застанаха вицепремиерът Атанас Пеканов, министърът на иновациите и развитието Александър Пулев, зам.-министърката на регионалното развитие Десислава Георгиева, зам.-министърката на труда и социалната политика Наталия Ефремова и Мартин Георгиев, ръководител на Управляващия орган на ОП “Транспортна свързаност”. В ролята на модератор влезе Стоян Ставрев, член на ръководството на КРИБ.

В очакваните общо 48 млрд. лв. вицепремиерът Пеканов видя огромен шанс за придвижване на икономиката и развитието на регионите, особено за преодоляване на разликите между Северна и Южна България.

Какво каза Пеканов на бизнеса:

- Успокои, че предоговарянето на реформите в енергетиката и на проектите в нея (по решението на парламента) не означава спиране на плана. Всички реформи и проекти извън енергетиката продължават.

- За да стигнат парите до фирмите, е задължително те да са придружени с реформи. Това е различното в плана за възстановяване - при оперативните програми пътят е отъпкан и има опит в кандидатстването. Вицепремиерът критикува депутатите, които не приемат важни закони с реформи по плана, като даде пример този за етажната собственост и закона за ВЕИ-тата.

- При изпълнение на проектите се иска резултат. Затова преди обявяването на процедурите те са консултирани с европейските институции. Когато бъдат реализирани след 3 г., ще е факт и резултатът.

- През последните няколко месеца по програмите и по плана са обявени процедури за 3,6 млрд. лв., от които 2,8 млрд. по плана и 0,8 млрд. по оперативните програми.

- В следващите 3 до 4 месеца в подкрепа на бизнеса ще стартират

4 процедури за 710 млн. лв.

по плана. Те обхващат фирми с печат за високо постижение (това са най-иновативните фирми, получили печат от ЕК), програма за ВЕИ с батерии за локално съхранение на енергия за малки и средни предприятия, която отваря през февруари, програмата за индустриалните зони и др.

В отговор на въпроси от бизнеса (виж долу) Пеканов поясни, че всъщност парите по плана са наддоговорени с 1 млрд. - първоначално са планирани 12,6 млрд. лв., а са намалени на 11,7 млрд. А 5 млрд. лв. са планираните средства за тази година от структурните фондове. Очаква се още оперативни програми да представят плановете си за 2023 г., така че сумата ще нарасне.

Показахме, че служебното правителство работи в екип и че е кабинет на действието и на ускорението. Дадохме глътка въздух на бизнеса и на хората в условията на кризи, подчерта и Александър Пулев и добави:

Когато стъпихме в министерството на иновациите, наследихме 0 одобрени програми за 0 лева, но успяхме да одобрим и двете ни европейски програми – за иновациите и конкурентоспособност с бюджет от 3 млрд. лв. и за научни изследвания и иновации за 2 млрд. лв.

А по плана е била отворена само една процедура - тази за технологична модернизация, но с много нисък интерес. След като Пулев лично се срещна с всички областни управители в страната и местния бизнес с посланието, че пари има и те са за всички, процедурата е завършила с над 2500 кандидатури. Първите одобрени 953 фирми вече са факт. Тези, които не са успели да се класират, могат да кандидатстват по почти същата процедура за внедряване на иновации. През февруари ще станат ясни и бенефициентите по втората приключила процедура по плана - за киберсигурност и ИКТ решения.

Индексация за строителите - да, но с национално финансиране

Индексация по договорите със средства от плана за възстановяване и устойчивост не е предвидена, тя трябва да се случи с национално финансиране. Това отговори вицепремиерът Атанас Пеканов на въпрос на зам.-председателя на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. Любомир Качамаков по време на конференцията “Парите по плана за възстановяване и европейските структурни фондове”.

Качамаков попита с какви средства ще се обезпечи бъдеща индексация на договорите по плана за възстановяване и устойчивост и дали такава е предвидена, както и кога ще е готов единният механизъм за всички възложители по прилагане на методиката, приета от МС.

Пеканов увери строителите, че индексация категорично трябва да има и че той подкрепя по-голямото участие на национален ресурс, като разговори се водят с финансовото министерство. То трябвало да изработи и методиката.

Вицепремиерът подчерта, че

към процес на индексация гледат много държави,

тъй като високата инфлация навсякъде затруднява реализацията на проектите.

Какво може да се добави към жилищните фондове, за да се ускори и увеличи обемът и в програмите за декарбонизация да се включат сградите, попита Иван Велков от строителната асоциация към Българската стопанска камара.

Енергийната ефективност е много важен приоритет на Европа. В плана има над 1,5 млрд. лв. за нея, това е сериозен ресурс. Кандидатстването е отворено до май. Надявам се във втория етап да подобрим проектите там, където е имало проблеми, отвърна Пеканов.

Вицепремиерът обаче обясни на бизнеса, че към момента планът ни е наддоговорен с около 1 млрд. лв. поради преизчисляването на ресурса - вместо 12,6 млрд. лв. България ще вземе общо 11,7 млрд. лв. по двата транша.

Според Пеканов

включване на нови проекти е трудно, защото и текущите ще изискват национално дофинансиране

“Регламентът ясно казва, че евентуални промени в плана са само по линия на невъзможност нещо да се случи”, поясни той и даде пример с промените заради невъзможността ни да затворим въглищните централи в договорения срок.

“Други промени в секторни политики трудно могат да се правят, защото не можем да обосновем нуждата. Европа се опитва така да фиксира публични инвестиции, че залагането на нови проекти ще постави под въпрос реализацията им, защото няма време”, каза вицепремиерът.

Разбрахме, че две фирми са избрани да управляват фонда за декарбонизация, но не е ясно дали той ще бъде структуриран като останалите фондове, или ще се управлява от едно място, попита Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонд за устойчиво градско развитие на София (ФУГРС). 

Тези детайли тепърва ще се доработват. Преди няколко седмици имаше решение на МС, което не дефинира ясно функциите, а възложи на МРРБ и Министерството на иновациите да разработят предложение, отвърна Пулев.

Най-големите фондове - регионалните, са останали накрая, ние апелираме да се започне работа и по предоговарянето на този фонд, каза Стоян Ставрев, член на УС на КРИБ.

Четири европейски цифрови хъба в ключови сектори са одобрени от комисията. Ние работим от 1 октомври, но все още няма правила по националната програма. Видяхме, че предвиждате за март да има процедура, но все още нямаме насоки, правила, категории, разходи. Това каза Мария Накова от “Клийнтех България”, която e и ръководител на Цифров европейски хъб в сектор “Строителство”.

Тя припомни, че има 3 г., а при тях 1500 малки и средни предприятия ще бъдат дигитализирани в сектор “Строителство”.

Министър Пулев отговори, че се опитват с бързи темпове да отварят всички мерки. Програмата за научни изследвания е нова: “Ние се образоваме за структурирането и прогнозирането на тези мерки. Не искаме по никакъв начин да неглижираме тази тема, срокът е март”.

На форума Пеканов получи и писмо от Националния борд по туризъм за включване на проекти от сектор “Туризъм” в плана за възстановяване.

Над 1470 проекта останали в резервните списъци на процедурата по технологична модернизация, заяви пък Теодора Овчарова, съпредседател на Съвета по европейски програми в КРИБ.

От името на Асоциацията на организациите на българските работодатели написахме да се предложат допълнителни средства, да се наддоговорят пропорционално компаниите в списъците с резерви, за да могат тези фирми максимално бързо да реализират проектите си, каза още тя.

По очакваната процедура за фотоволтаици средствата ще стигнат за още по-малко предприятия, защото максималният размер на гранта е 1 млн. лв. От кандидатстващи 6-7 хил. проекта ще има пари за 550, добави Овчарова.

Подкрепям да търсим финансиране за тези програми, към които има интерес. За тези за ВЕИ трябва увеличаване на ресурса, отвърна Пеканов.

Лимитът за ВЕИ бе увеличен на 200 млн. лв., защото преди бяха заложени 20 млн. Представете си какъв щеше да е разговорът сега, ако още бе така, добави Пулев.

Овчарова поиска да се изясни какво означава партньорство между малки и големи компании за процедурата за технологична модернизация към министерството на иновациите. Илияна Илиева, главен директор на дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност”, разясни, че на този етап не се мисли за ограничения кое да е водещото предприятие - малкото или голямото. Тя каза още, че по отношение на мерките за кръгова икономика, които до дни ще се пуснат за обществено обсъждане, не всички сектори от хранително-вкусовата индустрия ще бъдат допустими. Причината е, че повечето от тях са включени в програми на Министерството на земеделието.

Кредит до 15 000 лв. от ББР за солари на покрива за граждани, докато Брюксел им възстанови парите

Освен с близо 7 млрд. лв., които ще бъдат на разположение за бизнеса по линия на Министерството на иновациите и растежа, то ще помогне и на домакинствата да се възползват от европейски средства. Временен кредит за хората, които искат да си поставят фотоволтаици на покрива, ще дава Българската банка за развитие, докато инвестицията им бъде възстановена от Европа по плана за възстановяване.

Това съобщи министърът на иновациите и растежа Александър Пулев. Мярката за ВЕИ за домакинства е към Министерството на енергетиката и предвижда финансиране до 15 хил. лв. То обаче се дава постфактум, след като инвестицията вече е изпълнена, затова чрез ББР ще се направи мостово финансиране.

Именно по процедурата за ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия за бизнеса Министерството на иновациите отчита най-голям интерес. Тя ще бъде отворена в началото на февруари и ще е с бюджет 200 млн. лв., като срокът за кандидатстване ще бъде удължен от 2 на 3 месеца.

Освен малки и средни предприятия по нея ще могат да кандидатстват и такива с до 500 служители. Общо 700 млн. лв. по линия на министерството са предвидени за тези компании, а други 500 млн. лв. – за още по-големи фирми с до 3 хил. души персонал. По този начин ще достигнем до 99,9% от работодателите в страната, подчерта Пулев.

В следващите 6 месеца ще бъдат отворени още 6 процедури за 1,072 млрд. лв.

по плана и двете оперативни програми - за кръгова икономика, където могат да кандидатстват преработващи предприятия, за индустриалните зони, за иновативни МСП, вече получили “Печат за високи постижения” от ЕК, за разработване на иновации и за внедряване на иновации, както и за изграждане на 12 цифрови иновационни хъба. На конференцията в детайли ги представи шефката на Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” Илияна Илиева.

Мярката за саниране на бизнес сгради стартира тази седмица

Тази седмица министерството на регионалното развитие ще отвори процедурата за енергийна ефективност за предприятията с ресурс от 235 млн. лв. по плана за възстановяване, като срокът за кандидатстване е до юни.

Това обяви зам.-министърът на регионалното развитие Десислава Георгиева. Тя акцентира основно върху санирането, което представлява сериозен интерес не само за бизнеса, но и за домакинствата и публичния сектор. Затова и първата обявена процедура от МРРБ беше за енергийна ефективност в жилищните сгради, като паралелно започна и тази за публичните.

След разговори с ЕК са променени изискванията за санирането и вече почти за всички сгради ще се цели постигане на енергийна ефективност клас В, подчерта Георгиева. Конкретно производствените сгради пък вече са в отделен компонент, така че да не се взимат предвид енергийните разходи от машинните съоръжения и оборудването, а само тези на самата сграда, обясни зам.-министърката в отговор на въпрос на Теодора Овчарова, съпредседател на Съвета по европейски програми в КРИБ.

Регионалното министерство работи и по оперативните програми. По стария програмен период на ОП “Региони в растеж” ресурсът не е напълно изчерпан, като има нови 70 млн. лв. за финансови инструменти за градско развитие, ще има нови средства и за зоните за икономическо развитие и енергийна ефективност, поясни Георгиева.

Скоро ще стартира и новата европейска програма, която се основава на реформата за интегрирано развитие в градовете и на ниво региони и изграждането на партньорства между тях. През първото шестмесечие ще се обявят проектните концепции по мерките за интегрирани инвестиции за 1,4 млрд. лв.

Възможности за малкия и средния бизнес има и по програмите за трансгранично сътрудничество – макар те да са с по-малки бюджети, има интересни мерки за партньорства с предприятия от съседните ни държави за енергийна ефективност, кръгова икономика и модернизация.

Обучават 100 000 души в дигитални умения до края на годината

Минимум 100 хил. души ще преминат през обучение в дигитални умения до края на годината като част от един от големите инвестиционни проекти по програма от плана за възстановяване и устойчивост.

Това стана ясно от думите на зам.-министърката по труда и социалната политика Наталия Ефремова.

До края на изпълнението на проекта е предвидено бройката преминали през обучението, независимо дали са заети, или безработни лица, да достигне половин милион българи.

А до края на изпълнението на плана за възстановяване пък министерството планира да бъде създадена цяла виртуална платформа за обучения в тази насока.

Ефремова увери, че министерството вече е стартирало процедурите и инвестициите по плана.

През настоящата година предстои да започнат редица програми, като през юни ще бъде обявена свързана с подкрепа на хора в неравностойно положение.

Друга процедура, насочена към работодателите и техните възможности да разработват проектни предложения, е свързана с придобиване на нови умения от работещите според спецификата на дадено производство и типа предприятие. Работодателите ще могат да разработят проекти на обща стойност 50 млн. лв. за специфични и нестандартни обучения на служителите си, квалификации и менторства, предвиждат част от проектите, представени от Министерството на труда и социалната политика.

Отварят проект за 160 зарядни станции

В програмата “Транспортна свързаност” ще се направи възможното до 2021-2027 г. да има финансиране и към частните оператори, до момента то е отивало основно към държавните. Това увери Мартин Георгиев, ръководител на Управляващия орган на програмата.

Подготвя се схема за изграждане на 160 зарядни станции по приоритетната трансевропейска мрежа на наша територия. Тя трябва да е готова в началото на есента, каза Георгиев.

В първата програма 2007-2013 г. е било подпомогнато изграждането на интермодалния терминал на гара Тодор Каблешков при Пловдив. Той се оказал повече от успешен, успява да свали от пътищата 40 000 тира от Турция и да ги качи на влак. Затова ще има схема за терминали и за частните оператори по пристанищата. На първия етап се предвиждат 30-40 млн. лв., като грантовото финансиране е 50% от проекта.

В новата програма голямата задача е да се завършат проектите, останали от предишния период. Георгиев спомена коридора от турската до сръбската граница, по който основно минава транзитният трафик.

И в пътните проекти акцентът пада върху довършването: “Да завършим това, което мъчим толкова година – магистрала “Струма”, каза той.

В Северна България фокусът е развитието на жп възлите Русе, Горна Оряховица и Варна. В новия програмен период се предвиждат инвестиции за развитие на вътрешните водни пътища и пристанища и най-вече на плавателния път по Дунав, за да бъде реката плавателна целогодишно.

Вижте как да кандидатствате за пари по Плана за възстановяване

Как бизнесът да кандидатства за проекти по обявените процедури по Националния план за възстановяване и устойчивост - вижте в Пътната карта, изготвена от "24 часа" със съдействието на вицепремиера Атанас Пеканов и министерствата на регионалното развитие, на енергетиката, на образованието и на иновациите и растежа.

Предлагаме ви обобщена информация, от която става ясно какви са очакваните евросредства, кои процедури са отворени, кои предстоя, в какви срокове и кои са допустими за участие.

Пътната карта първи получиха участниците в бизнес форума "Парите по Плана за възстановяване и европейските структурни фондове", който събра бизнесът и властта във вторник в зала 6 на НДК. Срещата организира "24 часа" в партньорство с най-голямата организация у нас - КРИБ.