Днес старобългарският от епохата на Симеон I за нас би бил напълно неразбираем, коментира проф. Тотоманова
927 година. Преслав.
Цар Симеон Велики извиква гневно към синовете си: “Вие сте позор! Изчезвайте!” Минути по-късно престолонаследникът Петър се обръща към брат си Баян: “Ти си бил голям смешник”, а в друг момент князът казва на млечната си сестра: “Ти луда ли си?”
Именно подобни фрази, разменени между героите в първия епизод от сериала на БНТ “Войната на буквите”, провокираха основната критика на зрителите, които негодуваха, че по време на Златния век не се е говорело така.
Действително в онази епоха тези изрази са били невъзможни, защото повечето думи, които използваме днес, изобщо не са съществували или са имали напълно различно значение. Всъщност обаче е мисия невъзможна да се възпроизведе старобългарският език в тв продукция.
Първо, днес нямаме представа как точно е звучал и второ, би бил напълно неразбираем за съвременния човек. По този въпрос “24 часа-168 истории” потърси експертното мнение на д.ф.н. Анна-Мария Костова Тотоманова, професор в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, един от основателите на Катедрата по кирилометодиевистика и специалист по история на българския език. Защо и как се говори във “Войната на буквите” разяснява и Георги Иванов, който е сценарист на сериала заедно с Теодора Маркова и Невена Кертова.
“Езикът тогава е бил много различен от сегашния. Ние не можем да възпроизведем старобългарския. Не знаем точното произношение - обяснява проф. Тотоманова. - Вероятно е бил по-звучен, защото сричките още са отворени. Тоест всяка сричка завършва на гласна Днес имаме шест гласни, а към края на старобългарската епоха са 11. Може би по Симеоново време са били повече. Поне 12-13, между тях носовки и така нататък.
За нас старобългарският би бил неразбираем. Защото е език с падежи. Шест. С много сложно склонение. Общо взето, може да бъде описан като по-звучен език, който може би наподобява италианския, но с носовки. Няма думи, които да завършват на съгласни. На всичкото отгоре има и разни екзотични звуци, които вече не съществуват.
Речникът е бил доста по-беден, а думи, които и днес съществуват - почти пълни омоними са в езика, означават нещо съвсем друго. Например “позор” е означавало “зрелище” тогава и дълго време след това. Мисля, че Софроний Врачански говори за “театрално позорище”.”
Сценаристът Георги Иванов изтъква, че още щом са започнали работа по продукцията с неговите колеги, са знаели, че да се пише за Златния век на България е деликатно и отговорно заради натрупаните шаблони и обожествената представа.
“Ние си поставихме задача, осъзнавайки целия риск, да очовечим тези герои, да ги направим плътни, да звучат истински - коментира Иванов. - Абсурдно е да си мислим, че може да се доближим до старобългарския, защото той би бил почти неразпознаваем за съвремения човек. От малкото запазени произведения от онова време, като “Шестоднев” на Йоан Екзарх например, е трудно да се прочете дори едно изречение. Решихме, че езикът не трябва да ни звучи чуждо и дистанцирано, а напротив, трябва да звучи достатъчно актуално, за да се направи лесно тази аналогия от днешния човек към миналото.”
Според професор Тотоманова е неизбежно в един такъв сериал да се използва съвременният език. Тя наблюдава тенденция - обикновено днешният език се архаизира от български автори не към старобългарската норма, а към църковнославянската. Тоест използват се църковнославянизми с порусено произношение, защото през Възраждането нашите прадеди са смятали църковнославянския език за истинския език на Кирил и Методий. Така се залага на изрази като: “Самодержец”, “Господи помилуй”, “Господи, Царя пази”.
“Това, което дразни публиката на сериала, вероятно е, че в много случаи се използват фрази, които са характерни не само за съвременния език, но и за съвременния сленг. Например, когато цар Симеон се кара на синовете си и им казва: “Изчезвайте!” Това можеше да бъде заменено с “Не искам да ви виждам”, “Да не те видят повече очите ми” или нещо подобно. От друга страна, ако погледнем на този сериал като на една приказка, тогава всичко е наред и можем да простим. Иначе някак да налагаме съвременното стилистично разслоение върху онази епоха е прекалено.
Трябва да се има предвид, че лексиката е била архаична и разбира се, че става дума за 927 година. Тоест само 42 години след идването на Кирило-Методиевите ученици в България.
Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.
