- Областният управител обаче атакува решението - по процедура се губели едни 7 гласа
- Няма доказателства, че е предател на Левски, но има по-заслужили, чиито имена са потънали в забрава, казва историкът Младен Стоянов
20 г. продължава сагата да има ли площад на името на набедения за предател на Левски поп Кръстю в Ловеч. На 26 януари 14 съветници за пореден път гласуваха мястото пред Художествената галерия “Проф. Теофан Сокеров” в кв. “Вароша” да носи името на свещеноиконом Кръстю Никифоров, 10 се въздържаха и нито един не беше против. Преди 2 дни обаче областният управител Светослав Славчев ги атакува за процесуални нарушения, защото излиза, че има едни 7 съветници, които хем са се регистрирали, хем не са гласували.
Спорът дали духовникът да бъде посмъртно реабилитиран съществува повече от век. Мненията бяха полярни - някои яростно го заклеймяваха, други също така яростно го защитаваха. В него участваха историци, изследователи на живота на Апостола, учени, писатели и обикновени граждани.
В Ловеч страстите се разгарят през 2003 г., когато Ловчанският владика митрополит Гавриил, Васил Колев - председател на фондация “Граждани срещу насилието”, и културно общество “Поп Кръстю” за първи път
внасят предложение в местния парламент за площад
на името на поп Кръстю. То обаче било отхвърлено.
Мотивите за отказа тогава бяха, че теренът е по-скоро площадче и освен това трябва да се произнесат историците.
“До 2013 г. изискванията бяха изпълнени. Проведена бе научна конференция с участието на множество научни светила, писатели, общественици и висши духовници. Всички доклади от нея обединих в книгата “Поп Кръстю - живот и дейност”, разказва Васил Колев, основен и неуморен двигател в битката за изчистването на паметта на съратника на Левски.
В научната конференция тогава участват вече покойният акад. Константин Косев, зам.-председател на БАН, проф. Георги Бакалов - зам.-ректор на Софийския университет, проф. Пламен Дойнов - ректор на Нов български университет, проф. Христо Темелски - директор на института към Българската патриаршия, настоящият патриарх Неофит, Врачанският и Варненският митрополит и много други авторитетни учени и историци.
Главният архитект на Ловеч подписва документ, че пространството пред Художествената галерия, макар и малко, все пак е площад. И отново е внесено предложение в общинския съвет, за да бъде пак отхвърлено със същия мотив - да се произнесат историците.
Следва ново предложение през 2021 г., но съветниците отново искат научна конференция, този път организирана от община Ловеч. Кметът Корнелия Маринова отговаря, че
такива форуми се правят за “известни личности с национален принос, а случаят със свещеноиконом Кръстю Никифоров не е такъв”
“Въпреки това от името на фондацията, която председателствам, внесох поредното предложение за именуването на площада. И то най-сетне бе прието”, обяснява Васил Колев.
И когато въпросът изглежда приключен, кметът на Ловеч Корнелия Маринова внася казуса в Административния съд с мотива, че не е спазена процедурата. Съдът се произнася, че единственото нарушение е в това, че предложението за именуване на площада не е публично оповестено и не е подложено на предварително обществено обсъждане
Междувременно към идеята на Васил Колев се присъединяват още институции и научни организации. А след като се провежда и публично обсъждане, е внесено алтернативно предложение на Инициативен комитет с искане площадът да се нарече "Привременното правителство в България - I-во отд. от Б.Р.Ц.К."
“Не съм против личността на поп Кръстю. Обаче
никъде в нашия град не е нагледно обяснено, че Ловеч е бил обявен за привременно българско правителство на БРЦК
Става дума за една табела, която да посочва пътя към домовете на тези над 30 мъже и 2 жени, които са били съратници, сподвижници на Апостола. И Левски не би създал този център на революционната дейност, ако зад гърба си не е чувствал подкрепата на тези многобройни наши предци”, казва пък Юлияна Цанева, директор на регионалната библиотека “Проф. Беню Цонев”, аргументирайки алтернативното предложение за наименование на площада. Допълва, че идеята е била табела на площада да е отправна точка и да показва пътя към домовете на съратниците. Но общинските съветници отхвърлят това предложение и се произнасят в полза на първото.
Свое мнение по въпроса има и историкът Младен Стоянов, автор на няколко книги за живота и делото на Левски. Той казва: “Да,
няма доказателства, че поп Кръстю е предател на Левски. Но има далеч по-заслужили люде
и поборници за свобода от него, чиито имена са потънали в забрава - например Христо Иванов Големия. Смятам, че точно това пространство обаче трябваше да носи името на художника проф. Теофан Сокеров”.
И в тази дългогодишна битка с ловешките общинари и институции Васил Колев обяснява защо така търпеливо се е борил свещеникът да има достойно място в паметта на нацията и съгражданите си. “Това дело не е само мое, в него участват Българската православна църква, интелектуалци, именити учени и публицисти, като казват, че той е един от най-значимите ни възрожденци. Написани са десетки томове за истината по залавянето на Васил Левски. Издадени са книги и за живота и делото на свещеника. Така истината най-сетне възтържествува - вече в одобрените от МОН учебници по история не пише, че Левски е предаден от поп Кръстю.
Писателят Георги Мишев също е един от радетелите вековната несправедливост да бъде поправена. Той не крие огорчението си от апатията на гражданското общество в Ловеч. “Тази 20-годишна безсмислена сага целеше да отклонява вниманието на ловчалии от сериозните проблеми на града и неговото минало”, казва той. Казва още, че за съжаление, новите поколения не знаят миналото на родния си град. Подчертава, че в исторически аспект Ловеч е бил сериозен културен център и неслучайно Левски го прави център на революционната си мрежа. Припомня отразеното от Феликс Каниц в пътеписа му от 70-те години на XIX в.:
“Намерих буден град, в който най-интересна личност беше поп Кръстю”
Ето защо Георги Мишев е убеден, че без да се познава миналото, не може да се гради бъдещето.
А Васил Колев го допълва, че измислицата, че свещеноикономът е предал Левски на турската власт е най-широко разпространената черна легенда в най-новата история на българите, просъществувала 120 години.
“Именуването на площада в родния град на поп Кръстю е израз на покаяние не само пред неговата памет, но и пред паметта на всички жертви и мъченици със сходни на неговата съдби, което е необходимо за духовното пречистване на нацията”, казва накрая Васил Колев.
И когато всички смятаха, че спорният въпрос за именуването на площада най-сетне е решен и въздъхнаха с облекчение,
областният управител сложи прът в колелата
Светослав Славчев върна за ново обсъждане решението на ОбС, с което площадът пред Художествена галерия “Проф. Теофан Сокеров” е наречен на свещеноиконом Кръстю Никифоров - поп Кръстю, заради съществено процесуално нарушение, съобщиха от областната администрация в четвъртък следобед.
За заседанието са се регистрирали 31 общински съветници. Преди гласуването на решението за име на площада няма отбелязани отсъстващи. Това означава, че 14-те, гласували “за”, са по-малко от половината, т.е. няма мнозинство за приемането на решението, тълкуват от областната управа.
