- За последно е ремонтирана преди 45 г. - тогава стеснили алеите
- Търсят се 4,5 млн. лв., за да се преместят фонтаните и да заработи поливната система
Първата градска градина в страната - Дондуковата в Пловдив, ще бъде обновена с идеята да бъде върнат първоначалният ѝ вид от 1878 г. Тя е създадена по идея на ръководителя на Временното руско управление след Освобождението княз Александър Дондуков-Корсаков. “Това е първата обществена градина в България,
в Османската империя градски паркове няма”,
казва дългогодишният директор на Историческия музей в града Стефан Шивачев, който наскоро се пенсионира (виж още за историята ѝ по-долу).
Градината се намира в центъра на Пловдив – точно срещу сградата, в която Иван Вазов е списвал в. “Народний глас”, сега кметство на район “Централен”, и на метри от къщата на ул. “Бетовен”, в която е живял. До нея впоследствие е построена и първата сграда на община Пловдив, в която в момента се помещава Природонаучният музей.
Паркът от години се нуждае от реконструкция, последният ремонт е от 1978 г. – за стогодишнината от създаването му. Именно тогава е променена първоначалната идея - обособени са нови, по-тесни алеи и са изградени фонтани. Те не работят отдавна, настилките плачат за подмяна. Растителността не е в добър вид, защото поливната система не работи.
Градината западна и
за мащабен ремонт се заговори през 2011 г.,
когато беше възложено изработването на проект. “Заварихме тази документация, но се наложи проектът да бъде актуализиран.
Впоследствие го съгласувахме с Института за недвижимото културно наследство, защото Дондуковата градина е
паметник на парковото изкуство
от 1992 г. Издадохме строително разрешение, проведохме процедурата по обществена поръчка и избрахме изпълнител. Имаше жалби до Комисията за защита на конкуренцията и ВАС, но през април м. г. те бяха отхвърлени с окончателно решение. Вече имаме сключени договори, остава да се намерят пари”, обяснява кметът на район “Централен” Георги Стаменов.
Необходимите средства са 4,5 млн. лв., ремонтът включва и прилежащите улици. Досега пари все нямаше, но след като общинските съветници взеха решение да не се изгражда транспортен пробив до Водната палата, администрацията предложи предвиденият за него заем да бъде пренасочен за Дондуковата градина и довършването на зоопарка. Идеята беше подложена на обществено обсъждане на 11 януари т. г. и тогава се чуха много критики за влагането на още пари в зоокъта, но несъгласни с идеята за обновлението на градината нямаше.
Затова на 14 февруари кметът Здравко Димитров обяви, че се отказва от зоопарка, но ще внесе предложение за следващото заседание на общинския съвет на 16 март да бъде одобрено отпускането на средства за парка. Предстои съгласие да даде и Фондът за устойчиво градско развитие, от който беше взет кредитът за пробива. “Ако това се случи,
работата може да започне още през април
Надявам се да няма повече отлагане, защото това е един много имиджов за Пловдив проект”, обнадежден е Георги Стаменов.
Предвижда се алеите да бъдат изправени и разширени, сегашните фонтани, които са на една от тях, да бъдат премахнати и на тяхно място да бъдат изградени цветни вази. В кръговото пространство в центъра ще има
водно огледало, в чиято чаша ще бъдат монтирани прожектори,
които ще допълват осветлението в парка.
Поливната система ще бъде възстановена, настилките ще бъдат от гранит, положен върху армиран бетон, за да може да влиза техниката, необходима за поддържане на парка.
Паметникът на Вазов ще бъде преместен вдясно на алеята, на която сега се намира, и ще бъде ситуиран до фонтанно съоръжение, чийто вид препраща към традиционния карловски двор от Възраждането.
В градината ще има нова детска площадка и видеокамери. Зад Природонаучния музей ще бъде изградена беседка, но различна от дървената, съществувала там преди. Тя ще е лека остъклена метална конструкция с ажурна предпазна ограда. Ще бъде от два модула с пирамидални покриви и топли връзки към Природонаучния музей - като зимна градина към експозицията. Около парка ще има ограда - така, както е било при създаването му.
Йосиф Шнитер влизал по чорапи в беседката
- На пода ѝ можело да се види единственият екземпляр на първия градоустройствен план
В този обществен парк някога е имало дървена беседка, на пода на която по идея на първия главен архитект на Пловдив Йосиф Шнитер е бил изложен изработеният от него градоустройствен план. Градът е бил разделен на 12 части и разчертан от Шнитер на също толкова пана.
“Самият Шнитер е влизал там по шушони (вълнени чорапи - б.а.), защото няма как някой да ходи с обувки по единствения екземпляр на градоустройствения план на Пловдив”, разказва историкът Стефан Шивачев. Беседката е била премахната по време на Балканските войни. През 20-те години на миналия век е демонтирана и оградата на парка.
Създаването на първата обществена градина в Пловдив е част от благоустрояването на града, започнало по указание на княз Дондуков-Корсаков, който се установява в Пловдив през април 1878 г. За място са избрани старите турски гробища в квартала, известен като Орта мезар. Когато след Берлинския конгрес князът се мести с Временното руско управление в София, изграждането на парка се следи от ген. Аркадий Столипин, който отговаря за руското управление в Източна Румелия.
Градината е завършена към края на 1878 г., била е оградена, както е било прието по онова време в Русия. След 1880 г. с озеленяването се заема швейцарският ландшафтен архитект Люсиен Шевалас, когото наричали Министъра на цветята. През 1881 г. започва и строителството на сградата на пловдивската община, превърната десетилетия по-късно в Природонаучен музей.
“Градината е наречена Дондукова на името на своя основател, но в следващите десетилетия се утвърждава наименованието Градската, защото до края на XIX в. за център на Пловдив се е смятал районът около Джумая джамия и на север към река Марица”, обяснява историкът Стефан Шивачев. В последните години обаче отново се налага името Дондукова градина.
