Политическите мигранти, които не могат да бъдат “уловени” от социолозите, са между 18- и 40-годишни. Чувстват се непредставени от нито една партия и отиват към урните след натиск във фейсбук, заради пристрастия в семейството и приятели, възмутени от грозен политически скандал в последния ден или пък усетили кой ще е победителят
500 000 българи могат да обърнат вота на 2 април, ако в неделя сутринта решат за кого да гласуват.
Те са феноменът на българските избори - хора, които вземат това решение в последния момент, облъчени от фейсбук, семейни политически дебати или възмутени от грозен политически скандал в уикенда.
Те са особено интригуващи сега, когато социолозите прогнозират изравнени сили между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Защото при дистанция около 1% всеки мобилизиран глас от перифериите е важен.
Дали ще ги наречем импулсивни, спонтанни, last minute, или “12 без 5” избиратели - сметките показват, че става въпрос за около половин милион българи, които могат в последния момент да обърнат мача. Феноменът е сериозен, като се има предвид, че на 2 октомври 2022 г. гласуваха общо 2,6 милиона, а за ГЕРБ и ПП вот дадоха съответно 634 000 и 506 000 българи.
Според социоложката Боряна Димитрова, оглавяваща “Алфа рисърч”, между 7 и 15% от всички пред урните решават кого да подкрепят в деня за размисъл или в изборния ден. “При положение че имаме минимум 7% решили за кого да гласуват в последните дни преди вота,
този минимален луфт до 7% може да играе в полза на едната или другата политическа сила и да увеличи днешния 1% между тях с до 3-4-5%”
По думите ѝ делът на тези стихийни избиратели нараства, когато се появяват нови политически формации. “Така беше, когато навремето се появи НДСВ, после ГЕРБ. Така стана и когато се появи “Има такъв народ”, а после и “Продължаваме промяната”. Когато обаче на сцената са добре познатите политически сили, този дял е по-нисък - до 7%”, коментира тя.
Според екзитполовете на “Тренд” и “Маркет линкс” от последните избори на 2 октомври 2022 г. делът на стихийните избиратели е 20% от всички гласуващи, като половината решават за кого да гласуват в дните преди вота, а другата половина - в самия изборен ден.
Те са гъвкави, гласуват емоционално и лесно прекосяват границите на различни политически лагери. Наричат ги политически мигранти, които се чувстват непредставени. Затова пускат бюлетина за онзи, в когото припознават следващия победител. Може да е нова партия аламинут, може да е и по-стар нов играч, но с потенциал да изтръгне държавата от политическия застой, в който я е вкарал предишният.
Този избирател взема решение кого да подкрепи дни преди вота или в самия изборен ден. Всичко може да възпали непостоянната му електорална душа и да я тласне към урните - от грозен скандал в ущърб на някой от политическите играчи през силен натиск от общности във фейсбук до солидарност с избора на семейство и близки приятелски кръгове.
Той е млад, на възраст между 18 и 40 години, живее в големите градове и не следи отблизо политиката
Според Боряна Димитрова по-често в тази категория влизат 24 - 40-годишни.
В екзитпола на “Галъп интернешънъл болкан” гласуващите в последния момент са 25% на 2 октомври, което прави 670 000 гласа, а са били по-малко с 5% или 18% на предсрочния вот през ноември 2021 г.
Делът на гласуващите в последния момент се задържа 18-20% вече над десетилетие, казва политологът Димитър Ганев от “Тренд”. Обикновено са една пета от гласуващите, което се равнява на половин милион при 2,5 млн. активност, а при 3,5 млн. пред урните този дял е около 600 хил. души”, обясни политологът.
Според Димитър Ганев тези хора са електорална периферия, защото нямат ясна партийна симпатия.
Вотът им е емоционален и винаги “срещу”
Ясна разграничителна линия между твърдия и мигриращия електорат е, че твърдите са решили за кого да гласуват още преди кампанията, докато мигриращите правят това в последния момент.
Според Добромир Живков от “Маркет линкс” на предсрочния вот през ноември 2021 г. гласуващите “в 12 без 5" са били 15%, докато близо година по-късно на 2 октомври са скочили с 5% до 20 на сто от всички отишли до урните. Към тази група той причислява и градски жители с по-високи доходи, много от които обаче, макар и да не принадлежат към твърдите ядра на партиите, внимателно следят представянето на политическите сили в кампанията. Повечето политически мигранти са
преситени от политическите дебати в последните години
и сред тях е видим процесът на оттегляне от изборите, съдейки по избирателната активност, коментира Живков.
Покрай кризите и разпада на общностните връзки след дълго управление на една партия, гласуващите все по-често се затварят в семейния кръг на най-близките си, обясняват социолози. Възможно е те да упражнят натиск върху по-младите избиратели да гласуват като тях, особено ако живеят в чужбина. В този смисъл допусканията са, че ПП-ДБ може да спечели повече подкрепа по тази “семейна” линия отвъд пределите на България.
Според Боряна Димитрова разпадането на връзките - семейни, приятелски, клиентелни, общностни, не е свързано с управлението на която и да е партия, а е последица от модернизацията. “В тази връзка
виртуалните общности най-често заместват традиционните семейни
- на база на хобита, професия, ценности, отношения към политиката. Съответно хората, които прекарват повече време в социалните мрежи и са с повече последователи, могат да облъчват повече хора с посланията си да гласуват за определена политическа сила. Тази е причината според нея перифериите на ПП+ДБ да бъдат привличани тъкмо около и във изборния ден. “Защото техните избиратели много по-активно присъстват в социалните мрежи. С това можем да обясним и силния финален спринт на ПП на последните два предсрочни вота”, обясни социоложката..
Но традиционната политическа технология - срещи с избиратели, мобилизация чрез местни структури, там, където има силна местна власт и кметове на ГЕРБ, играе в полза на партията на Борисов, смята тя. В зависимост от това коя мобилизация ще се окаже по-ефективна в последните дни, дистанцията между двата опонента може да се увеличи до 3-4-5 пункта.
Според Димитрова не бива да се подминава и активизацията преди вота при младите избиратели на “Възраждане”.
Но я има и демотивацията за участие в изборите на разочарованите от неслучилото се правителство. Затова според социоложката е много важно
с какви идеи ще излязат политическите сили в последните дни преди вота
Димитър Ганев казва, че ПП И ДБ имат по-малки твърди ядра, но електоралната им периферия е по-голяма. “Ако не успеят да я мобилизират, ще останат под ГЕРБ като резултат. Но стане ли обратното, могат и да спечелят.”
Гласуващите “в 12 без 5” според Добромир Живков ще се насочат към някоя от двете най-големи политически формации. “Притегателната им сила е по-сериозна, затова очаквам консолидация около тези два политически центъра и намаляване на фрагментацията”, убеден е той. По думите му
има изкушени от посланията на ГЕРБ за връщане на стабилността
от предишни времена. “Но си има и лимити в подкрепата за ГЕРБ-СДС и в момента коалицията е близо до тях”, каза социологът.
Според Живков, ако се добавят избиратели отвъд сегашните прогнози, е по-възможно те да се насочат към коалицията ПП-ДБ. “Доколко ще бъде събуден протестният вот срещу модела на управление през последните 12-13 г. - в това е разковничето”, убеден е той.
По думите му в битката по геополитическата ос би спечелило “Възраждане” за сметка на БСП. Но тя няма да е решаващата за победа на този вот. Основният мотив - цените, инфлацията и страховете на хората, естествено, ще работи в подкрепа на ГЕРБ, прогнозира още социологът от “Маркет линкс”.
