Не сме тук да даваме указания, а да сме част от въпросите на образованието. Отново сме в предизборна кампания, а не се разгръща темата за основния носител на просперитета на нашето бъдеще - децата и младежите. Без образование не може да говорим за висока добавена стойност. Убеден съм, че бъдещето на образованието е в повече гъвкавост и автономия. Българският език и литература, история и география - тук е големият въпрос ще бъде ли държавата един духовен вектор за развитието на младите хора.
С тези думи се обърна президентът Румен Радев към участниците в кръгла маса на тема „Образованието - ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество”. Във форума участваха и вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на образованието проф. Сашо Пенов, университетски преподаватели, учители, представители на синдикалните и работодателските организации.
Резултатите от анализа на учебните програми предстои да бъдат оповестени, а проектите за промени в тях да бъдат обнародвани за обществено обсъждане, заяви министър Пенов. Той отчете, че като цяло сериозни възражения срещу учебните програми няма. Дори по редица предмети, в т.ч. история и цивилизации, не се предлагат никакви промени, каза министър Пенов. Прегледът показа, че се смесват учебна програма, която задава очакваните резултати, и учебник (авторска реализация и избор на конкретни факти, задачи, казуси за усвояване на учебното съдържание).
Най- честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете или въпроси защо не се учи всичко или не се учи подробно, без да се отчита, че увеличаването на часовете по един предмет означава намаляване по друг и че средното училище няма за цел да представи цялото знание, както в университет, а само да научи младите хора преди всичко да са горди българи, мислещи, функционално грамотни и конкурентоспособни личности, каза министърът. Той припомни, че в началото на тази година българският парламент прие промени в Закона за предучилищното и училищното образование, бяха допълнени целите, които образованието трябва да постига, обхватът на безплатните учебници бе разширен от І до ХІІ клас включително.
Трябва да поставим ясно въпроса дали образованието постига целите, които му бяха поставени с тези законови промени, а именно - „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност - и новото допълнение - българското национално самосъзнание“, обърна се министърът към участниците във форума.
Той посочи, че и досега „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“ като цел и като реализация на образователния процес присъства от детската градина до края на средното образование в стандартите и в учебните програми през редица предмети.
Изследванията показват, че у нас делът на часовете за изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е по-висок от други страни в ЕС. Министър Пенов изрази притеснение от факта, че с навлизането на изкуствения интелект ще се търси баланс между информацията, предоставяна от различни платформи, и съдържанието на учебниците. Това е тема, която вече се обсъжда на различни дискусионни форуми, подчерта той.
Основните дисциплини в училище, които са свързани с целта „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание“, са история и цивилизации, български език и литература и география и икономика.
Проф. Пенов посочи, че едновременно с въвеждането на STEM обучение, трябва да се осигурят средства и за качествено обучение и по предмети, свързани с хуманитарните науки, защото именно те създават спойката в обществото въз основа на която хората живеят заедно и споделят общата си съдба.
Лично аз направих опит зададох въпроси в чатбота с изкуствен интелект CHAT GPТ, свързани с историята на България и произведения на български автори, а това може да направи и всеки ученик, който борави с интернет, каза проф. Пенов. И допълни: възниква въпросът това ли е източникът на познание или учебникът.
Проф. Пенов подчерта, че МОН използва и други механизми за постигане на основните цели на предучилищното и училищното образование. Той съобщи, че през тази година се обсъжда предлагането на нови национални програми, насочени към „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание“. Такива са Национална програма „Неразказаните истории на българите“ и Национална програма „Български образователни маршрути“ (ученици ще посещават музеи, изложби, галерии), продължава и програмата „Роден език и култура зад граница“, както и за изучаване и съхраняване на традициите и историите на българската армия (съвместна между МОН и МО).
