- От рециклиране на пластмаса бяха закупени 22 кувьоза, преди дни бе направена първата вноска за пета линейка
- Шофьорът на буса, с когото носеха генератори в Украйна, загина
- Има и хора, които ме атакуват, но българите различават фалшивите новини, казва той
"Пет години съм учил в Германия, родителите ми живеят в Австрия в последно време, но аз смятам, че най-правилното място за мен е България. Най-много хубави хора съм срещал сред българите и искам да живея и да помагам тук.”
Това казва пред “24 часа” 40-годишният пловдивчанин Лазар Радков, познат от кампанията “Капачки за бъдеще”.
Неговата дейност отдавна не се свежда до събирането на средства от рециклирането на пластмаса за закупуване на линейки и кувьози. Последното му начинание е организирането на курсове за деца за оказване на първа долекарска помощ - той
планира да включи в тях и възрастни хора
Преди това бяха кампаниите в помощ на Украйна и на пострадалите от земетресението в Турция.
С парамедици и лекари показват на децата в училищата как да оказват първа помощ. “Имаме данни, че учениците са страшно неподготвени за реакция при бедствия и аварии, за разпознаване на животозастрашаващи състояния и т.н. Вече сме обучили над 4000 деца
от София, Пловдив, Пазарджик, Русе и Плевен. Търсим партньори и в другите градове
и ще правим курсове и за възрастни хора. На този етап аз плащам хонорарите на инструкторите, а няколко приятели се включиха с малки дарения. Целта ни е до края на годината да обучим 10 хил. деца, но се надяваме да станат 20 000”, обяснява идеята на най-новата си кампания Лазар Радков.
Той има спортен клуб в Пловдив и споделя, че този бизнес му плаща сметките и му осигурява времето да пътува из цялата страна за събирането на капачки, почистване на сметища и всякакви доброволчески инициативи.
Кампанията “Капачки за бъдеще” започва през есента на 2017 г. и в близо 6-те години оттогава са събрани и рециклирани над 1000 тона пластмаса.
“Това не е оригинална или моя идея, в Европа се прави отдавна и аз реших да опитам и у нас. Лекари ми подсказаха, че в нашите болници има сериозна нужда от кувьози за недоносени бебета, и това беше първата ни кауза”, разказва Радков.
Началото е колебливо - през 2017 г. са събрани средства за 1 кувьоз, през следващата – за 2, но пък през 2019-а стават 19. Следва инициативата за закупуване на линейки. Преди броени дни е направена първата вноска за специализиран медицински автомобил за спешната помощ в Стара Загора, в края на миналата година беше доставена линейка за Детската клиника в София, а първите три вече се движат в Пловдив, Русе и Плевен.
След като Русия нахлу в Украйна, Лазар Радков и приятелите му започват да събират средства и носят в окупираните територии храни, лекарства и санитарни материали. Когато руските сили насочиха ударите си върху електропреносната мрежа и много болници, детски заведения и домове в Украйна останаха без ток, започват да доставят генератори. На 20 януари т.г. обаче бусът на Радков и съратниците му е ударен от минохвъргачка край Харков.
“В момента на взрива
първо ни гръмнаха главите. След това чух шофьорът да крещи от болка,
понеже освен шрапнелите беше отнесъл и основната сила на ударната вълна, защото мината гръмна буквално в лицето му. Когато бусът спря, двамата до шофьора веднага изскочиха навън, предполагам, единият или двамата са му помогнали да излезе. Изкрещях им няколко пъти да отворят страничната дясна врата, за да можем да излезем и тримата, които бяхме зад тях, защото се отваряше само от копче от предното табло. Или не са ме чули, или електрониката не е функционирала, защото реално бусът вече беше тотал щета. Нямаше какво друго да направя - разбих с десния лакът леко напуканото от ударната вълна дясно стъкло, почистих стъклата и прескочих”, описа случилото се тогава Лазар Радков.
Най-тежко ранен е шофьорът на буса Саша Андреев, който веднага е откаран в болница в Харков. След седмица обаче почина. “Един шрапнел беше уцелил белия му дроб и това се оказа фатално. Саша е човек, помогнал на хиляди хора, носеше храна и лекарства в блокираните села, никога няма да го забравим”, връща се назад с болка Лазар Радков, който също е ударен от шрапнел и
пази разкъсаното си яке
Твърди, че няма да се откаже да пътува до Украйна, защото в селата там са останали основно възрастни и болни хора - младите, които имат професии или бизнес, отдавна са напуснали родината си.
Опустошителното земетресение в Турция от 6 февруари 2023 г. го мотивира да започне следващата си инициатива - доставката на палатки, шатри и термоодеяла. “Тази кампания не е приключила, защото хората там няма лесно да се върнат към нормалния си живот. Скоро ще изпратим още няколко камиона с помощи”, казва Радков.
Радва се, че в последните години все повече хора се включват в благотворителни кампании.
“Има истинско пробуждане. Хората се мотивират
по различен начин – или припознават някоя кауза като своя, или се включват, когато видят, че има резултат. Други държат всичко да е прозрачно или пък се присъединяват, когато кампанията е увлякла много участници. Важното е, че доброволците стават все повече”, обобщава пловдивчанинът.
И най-добрите каузи обаче намират злонамерени критици. Когато в края на 2022 г. беше доставена линейката за Детската клиника в София, с репортер на “24 часа” се свърза човек от бизнеса с медицински автомобили, за да обясни, че закупената специализирана кола е стара и всъщност трябва да бъде бракувана. Потърсен за коментар, шефът на болницата д-р Благомир Здравков заяви, че линейката им е много нужна и ще бъде използвана.
Лазар Радков беше критикуван в социалните мрежи и че купува евтини палатки за пострадалите от земетресението в Турция.
“Когато знам, че правя нещо правилно, и съвестта ми е чиста, атаките не ме докосват. А те са доста - тиражираше се още, че парите от капачките отиват за децата на Украйна, че доставените от нас генератори се продават в тамошни сайтове, но повечето хора, противно на очакванията, не се връзват толкова лесно на фалшивите новини. Имат вътрешен радар, а и са следили дейността ми през годините, знаят, че всичко е било прозрачно, и не се отказват”, твърди Радков.
Той продължава уверено напред, защото след годините на добри каузи масово хората вече знаят, че да изхвърлиш капачка, е просто неприлично.
