- Опазването на българския е част от националната сигурност, обединиха се учени
- Да не се дава гражданство без владеенето му
- Отровен от политиците език = нещастно общество
- Вниманието, което един университет обръща на езиковата култура и компетентност на студентите си, да стане част от критериите с висока тежест при оценяване и акредитиране на висшите учебни заведения.
Това поиска доц. Елка Трайкова, научен секретар на БАН, в направление “Културно-историческо наследство и национална идентичност”. Според нея владеенето на български език трябва да се въведе като условие и когато се дава българско гражданство.
Инициативата е част от призива на БАН за защита на богатството, красотата и звучността на българския език, изготвен от акад. Людмил Стайков, обявен в навечерието на 24 май. Академията излезе с призив, в който езикът е определен като “могъща опора на националната ни идентичност, съхранил се през вековете като един от най-древните езици с безспорен принос към човешката цивилизация”.
“Смея да диагностицирам българския като застрашен
език.
Три са степените на застрашеност и първата е потенциалната. Добрата новина е, че все пак застрашеността е потенциална”, предупреди пък проф. Ана Кочева от Института за български език. Според нея нахлуването на чуждици е един от големите проблеми, но не е най-сериозният. Когато започне да се руши идентичностната същност на езика, ставало по-страшно.
“Българският език е подложен на изключително силен натиск от страна на нашите съседи. Правят се опити да се
творят нови езици върху българската езикова снага
Запазването му е въпрос на национална сигурност”, каза проф. Кочева.
“Когато в сградата срещу БАН влизат като народни представители все повече хора, които имат беден език, което значи, че имат бедна мисъл, разбирате, че те не могат да приемат добри закони”, коментира чл.-кор. Иван Гранитски. Той не бил чувал някой от нашите евродепутати също да се загрижи за
нахлуването на пластмасовия език на брюкселската администрация
Те говорели с 5-6 щампи като “евро-атлантически ценности” и дори не разбирали какво точно казват.
“Когато езикът е наситен с омраза, с обикновени цинизми или с чалгата, не може да очакваме да имаме щастливо общество. То е отровено и от езика, освен от действията на посредствените политици”, каза още Гранитски.
“Потрисам се, като слушам скудоумния изговор на някои от нашите водачи или на някои от активните участници в средствата за масова информация. Днес политик заяви, че Народното събрание трябва да приеме скоропостижни закони, но според тълковния речник това означава “което застига бързо, неочаквано” и в обичайната култура се свързва с неочакваната смърт. Ограниченият език е знак за ограничена духовност”, включи се историкът чл.-кор. Иван Илчев.
“Не можем да откъснем културата на говора от културата на говорещия. В много случаи тя е огледално отражение на неговата обща култура и светоглед. Освен когато
съзнателно се прави на маймуна,
за да изтръгне някаква моментна или дългосрочна изгода”, каза още проф. Илчев. И завърши с: Не ми изглежда от тази политическа клоака да поникнат благоуханни цветя.
“Не изразяваме само своята тревога, а приканваме към разговор, който да се превърне в политика за езика. Едва ли само ние сме хората, които бият тревожно тази камбана. Ние искаме звукът на тази камбана да отекне така, че всички институции да се ангажират с борбата за опазване на словото”, допълни чл.-кор. Мирослав Дачев.
Акад. Светла Куюмджиева пък се фокусира върху присъствието в учебник по литература за 10-и клас имало изрази като “мръсна кучка”, “шибана работническа класа” и “тъп селянин”, макар че те са част от примери от съвременни разкази и романи. “Ако в учебниците влизат такива изрази, дали е необходимо да си задаваме въпроса защо младите хора растат толкова агресивни, а дори и нагли”, попита академичката. Призова всички отговорни институции да обединят сили за грижата към българския език и завръщане на неговия престиж.
