Пловдивски лекари реставрираха паметник на културата на ул. "Съборна" и го превърнаха в галерия "Джуркови"
Увлечени от невинна страст, д-р Анна Джуркова и съпругът й Венцеслав са на път да открият зашеметяваща картинна галерия в Стария Пловдив.
На трите етажа в достолепната къща на ул. „Съборна“ 19, която те са реставрирали до блясък, са подредени десетки платна на едни от най-ярките български творци. В сбирката присъстват както класически художници , така и съвременни автори.
Повече от година с нейния съпруг търсили на Трихълмието сграда, която да реставрират, наблюдавайки колко много стари къщи са неподдържани и се рушат. „Изобщо не знаех, че тази къща се продава и че е паметник на културата“, признава Анна.
Специалният статут усложнил доста реставрацията и документацията на зданието.
Натъкват се на дом със славно минало и окаяно настояще, построен преди повече от век от изтъкнатия възрожденски духовник - митрополит Авксентий Пелагонийски (1852-1919).
Стоматоложката започнала късно да се занимава със събирачество. „Влечението към изобразителното изкуство не е нещо дадено ми по рождение, или по наследство. И аз не знам как стана. Това е този странен занаят – не знаеш как ще ти се случи“, чуди се тя.
Анна Джуркова първо се запознала с чуждестранните художници и чак след това обърнала взор към родните. В началото купувала картини съвсем епизодично и откъслечно. После започнала да чете литература, да нагазва все по-дълбоко в материята, да обикаля галериите и тръжните къщи в страната, да следи всички изложби.
„Явно, че доста ме е хванало“, усмихва се тя. Картините постепенно заели целия й дом, след което населили и кабинета й, в който работи с дъщеря си Нели.
Д-р Джуркова счита, че през последните 10-12 години, откакто следи пазара на изкуство, много рядко са се предлагали ценни творби. „Като ми хареса нещо, отивам в галерията и разглеждам. Ако нещо ме грабне, го откупувам“, допълва тя.
Тя не дели произведенията на такива, сътворени от класически автори или от съвременни. Едни картини й въздействат, други - не. В началото действала интуитивно при покупката на платна, които й харесват.
„Като понавлязох в материала, взех да спирам с интуицията, защото при човек без съответното образование, интуицията може лъже“, обяснява тя. „И все пак картината трябва да е моята, трябва да започна да искам да я виждам всеки ден“.
Д-р Джуркова харесва всякакви сюжети. Впечатляват я например пейзажите на Николай Райнов, Жорж Папазов и Никола Танев и др. „Намирам ги за модерни за времето си и затова са много въздействащи. Избягвам да говоря кои картини са майсторски и кои – не. Аз съм просто събирач, който много ги харесва“, подчертава известната пловдивска зъболекарка.
По думите й усещането да имаш любима картина на стената е уникално. В началото старателно ги подреждала, но мястото започва да привършва. „Съпругът ми каза: „Ще почнеш вече и по таваните да ги слагаш“, смее се тя.
В кабинета колегите й постепенно свикнали да гледат стените тапицирани с картини. Пациентите също били удивени. Едни възкликвали: „Оле, какви хубави картини! Ама вие ли си ги рисувате?“ Други пък питали: „Тези картини кой Ви ги подарява?“
На малките масички в работните помещения вместо обичайните модни и клюкарски списания, са пръснати книги за художници. „И като няма какво друго да четат, пациентите ми понаучиха доста неща за изкуството“, отбелязва д-р Джуркова.
Колекционерският й път тръгва от пловдивските художници. Първата картина на съвременен автор, с която се сдобива, е на Илия Желев. След това купува от дъщерята на Георги Божилов-Слона платно на големия майстор.
Гордее се с жените художнички, особено тези родени в Пловдив - Елисавета Консулова-Вазова, Олга Шеханова-Шишкова, Дарена Георгиева и др.
„Елисавета е била съпруга на най-малкия брат на Иван Вазов. Изключително позитивна личност с голям принос за разпространението на българската култура и образованието на жените. Тя списва и женски списания“, разказва Анна.
В нейната сбирка достойно са представени Цанко Лавренов, Данаил Дечев, Васил Бараков, Златьо Бояджиев, Давид Перец, Петко Абаджиев, Георги Божинов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Иван Кирков, Енчо Пиронков и други. Съжалява, че не се е сдобила с платна на Христо Стефанов, Петър Григоров и Коста Форев.
Най-старите работи са две български красиви икони, изографисани два века. Автор на едната е Йоан Попович. „Напомнят ми на италианската ренесансова живопис“, обяснява Анна.
Благодарна е на изкуствоведката Мариела Стойкова за тяхното задълбочено проучване и сертифициране.
Няколко са творбите от самия край на XIX век, сред тях са тези на Христо Берберов и Ярослав Вешин. Редица от картините са създадени около 1900 г. Най-богато е представен периодът 1920-40 г. Срещат се и модерни автори, като последното платно и нарисувано през тази година.
Екипът на галерия „Джуркови“ вече десет месеца полага сериозен изследователски труд. Проучва биографии и издирва цитати на художници, оформя документацията на творбите. Всяка табела съдържа описание на български и английски, както и интересни факти от живота на автора.
Компания на платната правят изящни мебели отпреди век. Събирането и реставрирането на старинни вещи се превръща в съпътстващо увлечение. Импозантен чешки шкаф от началото на ХХ век гледа срещу старовремски грамофон с фуния и ръчка. „Работи чудесно“, показва галеристката.
В съседните стаи има английска гарнитура „Честърфийлд“ и виенски креват с орнаменти, изискана златна гарнитура сецесион от 1900 г.
„На мен ми е интересно да си купувам мебелите и после да ги реставрирам“, казва тя.
За да им вдъхне втори живот, разчита на Чавдар Гавраилов- реставраторът със златните ръце, а реставрацията на картините е поверила във вещите ръце на Христина Цветкова.
По думите й след като се реставрират, дървените мебели могат да изкарат още много години, докато от сегашните, сглобени от плоскости, няма да остане и следа.
„Старите мебели имат дух и история. Някой е седял на тази стол, някой се е хранил на тази маса, някой е спал на това легло – на мен това ми харесва“, признава д-р Джуркова. На пода са застлани ръчно тъкани килими от с. Костандово, откъдето са поръчвали и британското кралско семейство.
Галерия „Джуркови“ ще има постоянна експозиция. „Нищо не се продава. Никога не съм продавала картина, през ум не ми е минавало. Дано никога да не ми се налага“, отбелязва д-р Джуркова.
Влизането в съкровищницата ще бъде с вход. В галерията могат да се организират и бутикови събития – представяния на книги, камерни концерти и др.
Владиката Авксентий Пелагонийски построил къщата за лятна резиденция
Съществуват редица неясноти около историята на къщата на митрополита. В архивите информацията за нея е оскъдна и там тя фигурира като къща „Големинов“ – светската фамилия на духовника, родом от Самоков.
Владиката с бурна биография е учил в Пловдивската гимназия и тогава се влюбва в нашия град. Участва в Тайния революционен комитет, за което е подгонен от османските власти.
По-късно е хиротонисан за Велешки митрополит (1894–1907) и Пелагонийски (Битолски) митрополит (1908–1913; 1916–1918). Член е на Синода в Цариград (1908–1913) и сенатор в османския Парламент при младотурския режим. Бори се за правата и свободите на българите в Македония.
През 1930-те неговите наследници роднините на митрополита я продават на Андрея Раков- заможен българин, завърнал се от гурбет в Америка. През 1950-те първият етаж е откупен и там се нанася семейството на известната рентгеноложка проф. Антония Недева.
Година и половина отне пълното възстановяване на занемарената сграда. Напълно реставрирани са външната фасади и интериорът. „Всичко, което беше възможно да се запази, го съхранихме и реставрирахме“, казва тя.
