Никога досега те не са били толкова необходими на хората и в толкова тежко финансово състояние
Четири месеца българските медии за разлика от европейските оцеляват съвсем сами на свития заради коронавируса пазар. Особено печатните сякаш са оставени на доизживяване - няколко списания вече спряха, тъй като малко преди пандемията понесоха и удар по разпространението си със затварянето на “Лафка”.
И докато Европа поддържа с милиони медиите си, оказали се изключително необходими не само за демокрацията, но и за съществуването на обществото изобщо във време на извънредно положение, у нас властта в държавата все обещаваше помощ. Оказва се обаче, че идеите за нея засега са в “насипно” състояние по думите на вицепремиера Томислав Дончев. Иначе казано, оцеляването на медиите у нас е оставено в ръцете на самите медии.
Естественото
притеснение е
обвинението, че
си купуват медии
преди изборите,
каза Радосвет Радев, собственик и управител на Дарик радио. Според него управляващите разбират проблема, а на първо време и това не е малко.
“Румънците например дадоха 40 млн. евро. Австрия също помогна с 35 млн., навсякъде го направиха.
Но колкото и да не ми харесва, абсолютно разбираем е този популизъм - ужасът, че ще ги упрекнат, че са си купили медиите преди изборите.
Затова медиите са оставени сами да се оправят. Най-неприятното е, че всички тръбим, че медиите са някаква различна и особена ценност и че тя трябва да бъде охранявана по различен начин, защото в крайна сметка това не са частни предприятия в чистия си вид, а предприятия, които работят за обществен интерес”, каза Радев пред “24 часа”.
По думите му има различни методики за подпомагане на медиите. В много от европейските държави например помощта е давана на базата на миналогодишни данни по продажби или по рейтинги. Така е за електронните медии. За печатните е на база продаваем тираж. “Такъв е моделът в Австрия. Не е толкова лош, защото става ясно, че не купуваш медията по простата причина, че не даваш повече пари, отколкото е бил тиражът ѝ. Различни са моделите, въпросът е да кажат, че го правят, защото минава и време. А има такава приказка, че помощите са ценни, когато са навреме”, каза още Радев. Допълни, че “в радиото е ужасно. Ако не е мярката 60 на 40, която, колкото и да е палиативна, все пак е нещо, сме абсолютно загинали. Няма някой, който да е доволен в момента от ситуацията.”
Най-тежките
поражения понесоха
хартиените медии,
твърди Петьо Блъсков, издател и главен редактор на в. “Труд”.
“Ако ние сме европейска държава, трябва да направим това, което направи Европа със своите медии. Очевидно по този въпрос с медиите някой си мисли, че ние не сме европейска държава. Който си мисли така, нека си остане за негова сметка”, каза Блъсков.
Според него не става дума за определяне на медиите според собственост или според други критерии. “Или сме медии, или не сме. А най-тежките поражения понесоха хартиените медии. По две причини. Първо, закриването на “Лафка”, което унищожи около 2000 точки за продажба, с което сериозно пострада продажбата на вестници. Второ, затварянето на големите търговски вериги и малките магазини и търговски пунктове по време на пандемията в продължение на 3 месеца, където търговията с печатни медии беше развита много добре.
Така че българските печатни медии понесоха два много тежки удара един след друг. С първия удар донякъде държавата се справи, прехвърляйки разпространението на “Български пощи”, които, макар и трудно, понеже този пазар е напълно непознат за тях, успяват донякъде да се справят. Но така или иначе 2000 точки за продажба на печатни медии изчезнаха. А сега с втория удар наистина печатните медии пострадаха най-тежко.
Просто не е честно от страна на властта и на структурите, които се занимават с помощи, да се правят, че ни няма. Още повече че в редица срещи с техни представители ние сме дали доста идеи, много от които са абсолютно неутрални, работещи. Така че просто е въпрос на нормална европейска политическа воля това да се случи”, смята Блъсков.
Никога досега
медиите не са били
толкова необходими
на хората и толкова
без никаква перспектива
Това е мнението на Иван Бунков, член на управителния съвет на Българската асоциация на регионалните медии (БАРМ) и издател на кърджалийския в. “Нов живот”.
“Когато вече отпуснат помощта, няма да има на кого да я дадат. Още малко и ще падне заветният хълм”, каза Бунков пред “24 часа”.
“Честно казано, аз съм без заплата вече 11 месеца. Плащам на колегите, но на себе си не мога. Занимавам се със земеделие и оттам вадя някоя стотинка. Не знам колко време ще мога да изкарам. Колегите в БАРМ са по същия начин. Намалихме периодичността на хартиеното издание, почти го спряхме и списваме само електронно издание, но в него няма достатъчно реклама. Същевременно общините искат да има хартиено издание, защото по закон трябва да публикуват търговете и обявите във всекидневник. Така ни поставят в нечуван шах - да наливаме пари в нещо, което не се чете, а и няма къде да се продава.
В същото време сайтовете ни са абсолютно необходими. Кметовете казваха: “Ако не сте вие, не знаем какво щяхме да правим по време на пандемията”. Онлайн изданията се четат изключително много, защото всеки ден има нещо. Никога досега не сме били толкова четени.
Никога досега медиите не са били толкова необходими на хората и никога досега не са били в такова тежко финансово състояние и без никаква перспектива. Ако още се бавят, няма да има на кого да дадат помощта”, обяснява Бунков.
По думите му той кандидатства за заем до 10 хил. лв. - една от предложените мерки, но отговорът щял да дойде след 1 година. Опитал и мярката 60 на 40 - нищо. “Кандидатствам навсякъде, където има възможност, и пак не мога да взема нищо”, каза той. Не се надява и на общините, които също са в лошо състояние, защото те пък не могат да съберат своите задължения от хората под формата на данъци и такси.
