Вещае дълга криза и висока инфлация. Инвестицията е рискова - не носи текущ доход, а замразява пари за дълго време
Златото премина нивата от 2000 долара за тройунция за първи път от 8 години насам и запазва нивото си вече близо седмица. В сравнение с 2005 г. повишението е над 250 процента. Прогнозата на световни и наши икономисти и финансисти е поскъпването да продължи следващите години и да достигне 7000 долара до 2030 г.
Среброто също поскъпва и много прогнози сочат, че то може да достигне пиковата си стойност от над 50 долара за тройунция.
И еврото гони най-високото си ниво от януари 2019 г. Курсът на общата европейска валута се повиши до 1,1516 долара за евро на борсата в Ню Йорк. Вече не липсват прогнози, че то може да поскъпне до 1,30 долара за евро за първи път от шест години насам.
Ако цената на златото доближи 10 000 долара за тройунция,
може да се
наложи
връщането на
златния стандарт
и да отбележи пълния срив на долара. Това се е случвало за последен път през 1977 г., повтаря се на всеки 30 години и се прави, когато никой не иска да купува долари заради обезценката им.
Много икономисти - и български, и световни, определят рекордно скъпото злато като сигурен предвестник на висока инфлация и дълга криза. “Златото просто вижда инфлацията за 2021 г.”, смятат те.
Пандемията, довела до икономическа криза, се сочи като основна причина за поскъпването на златото и среброто. В същата посока действат отслабването на долара и евтината ликвидност на централните банки.
Когато кризата обещава да е дълга и все още е пълна с неизвестни за това колко ще трае, колко дълбока ще бъде, инвеститорите “паркират” вложенията си при златото, каза бившият финансов министър Симеон Дянков.
Какво в тази ситуация да правят хората? Да купуват ли злато, или ако имат - да продават или да задържат в очакване на още по-високи нива? Да предпочетат ли вложения в акции на златодобивни компании, или да се въздържат?
Безспорно е, че на фона на рекордно ниските лихви от депозитите, на колебливия пазар на имоти, на лошото здраве на цели сектори, браншове и държави златото е конкурентна алтернатива за инвестиране на свободни пари. Какво обаче трябва да се знае за тази особена инвестиция?
Златното правило при инвестирането -
1/3 в злато, 1/3
на депозит и 1/3 в
акции или имоти,
се отнася за хора, които имат повече свободни пари, за да може всяко от парчетата в портфейла да носи достатъчен доход. За разлика от повечето останали алтернативи златото не носи текущ доход както имота, който, докато не бъде продаден, носи наем и депозита, който, докато не бъде закрит, носи лихви и т.н. Единственото изключение е придобиването на акции в златодобивни компании, които носят дивиденти.
Златото е по-бавна и трудноликвидна инвестиция от депозита и дори от имота, тъй като пазарът му има свои правила, има ограничен кръг купувачи и продавачи със свои изисквания, които затрудняват сделките. Има, разбира се, посредници, които го изкупуват във всеки момент, но комисионите за тях отнемат част от печалбата.
Освен това невинаги купувачът може да определи количеството за покупка и да го съобрази с наличния си ресурс - например при покупка на кюлчета или юбилейни монети, при които пробата и количеството са лимитирани при производството им. Влагането на пари в злато изисква освен значителна сума и увереност, че тя няма да потрябва на собственика си за един сравнително дълъг период от време - 7-11 години минимум, колкото трае движението на цената му нагоре. Вложението в инвестиционно злато изисква разходи по неговото съхранение, които трябва да се калкулират и които намаляват печалбата от него. Самите “златни сделки” са натоварени с такси и комисиони, което ги оскъпява и също отнема част от печалбата. Някои от тях пък може да се правят само през борси, т.е. инвеститорът няма възможност за пряк контрол, а и плаща на дилъри да играят от негово име и за негова сметка.
Има най-различни начини за инвестиции в злато. Първата е т.нар. инвестиционно злато - т.е. покупка на златни кюлчета, монети, слитъци или дори бижута. Проблемът при него възниква веднага след покупката - то трябва да бъде съхранявано някъде, което означава разходи, които ще се правят за един сравнително дълъг период от време. Друг проблем, пред който може да е изправен купувачът на инвестиционно злато, е, че не може да избере с точност грамажа, а трябва да закупи толкова, колкото примерно тежи кюлчето или монетата. При определяне на доходността на такава инвестиция трябва да се знае, че продавачите вземат големи комисиони, което още повече надува цената и стеснява бъдещата печалба. У нас
комисионите
се движат
между 3 и 5%
на сделка. Ако се добави и тази при продажбата му с цел капитализация, общият разход за комисиони стига до 10% от стойността на покупката. Това на свой ред означава, че до момента, когато реши или му се наложи да осребри инвестицията си, цената трябва да се е вдигнала с над 10%, за да реализира печалба.
Покупката чрез фючърсни сделки, която е втората възможност за инвестиция в злато, пести от разходите за съхранение, но също не се препоръчва за дребните инвеститори, тъй като се извършва чрез чужди борси. Търговията с фючърсни контракти на злато също може да изисква по-голяма първоначална инвестиция, тъй като размерите на договорите обикновено са доста големи. Рисковете са големи, доколкото се играе с прогнозна цена. Според борсови играчи при сделка за 100 унции всяка промяна на цената с 1 долар води до загуби от 100 долара. А такъв спад може да се случи и в рамките на едно денонощие.
Големите инвеститори имат още една възможност - търговия чрез опции. Тогава се купуват договори, които дават на купувача правото, но не и задължението да закупи или продаде базовия актив на определена цена преди или на определена бъдеща дата. Но потребителите трябва да имат минимум 2000 долара в сметката си, както и минимум 25 000 долара при търговия с опции в рамките на деня, което е сериозна сума.
Съветват инвестицията по време на криза да е
във валутата, в която идват и доходите
Финансисти и брокери са извели няколко основни съвета, за да предпазим парите си при криза. “24 часа” подбра няколко от тях.
Първият е продължение на общото инвестиционно правило за портфейл на свободните пари. Само че за разлика от спокойните времена експертите съветват парите да се разделят на още по-малки порции, а не на по 1/3. “Порциите” да не бъдат равни, а най-голямата част да се вложи в инструмент, в който парите ще бъдат бързо достъпни по всяко време без особени загуби - напр. банков депозит или трезор.
Вторият съвет е вложението да се прави във валутата, в която се получава регулярен доход, за да се избегнат евентуалните загуби от “полудяване” на валутните курсове, както и плащането на комисиони при чейнджа. В кризисни времена всяка от валутите се държи различно и има много голяма вероятност някоя от тях да тръгне рязко надолу или нагоре и така за 24 часа да изяде солидна част от печалбата.
Третият полезен съвет е, ако все пак се избере по-рискова инвестиция, за да има по-голяма печалба след определен период от време, то от рисковите групи да бъде подбрана най-малко рисковата. Например, ако се предпочете вложение в злато, то да бъде в юбилейни монети например, които освен вложение са платежно средство и се изкупуват веднага на касите на централните банки.
Четвъртият съвет за инвестиране при криза е за тези, които предпочитат да рискуват. За да не бъде инвестицията авантюра, най-добре е управлението ѝ да се повери на опитен дилър или агенция за имоти например. Комисионите в тези случаи може да се окажат много по-малки от загубата на цялата инвестиция поради неумело управление.
И последният, пети съвет, който дават специалистите, е особено при криза да не се инвестира повече, отколкото човек е в състояние да изгуби.
