Виктор уби баща си от упор, очакват го 15 години затвор
Когато си само на 25, а предстоят 15 години, които да преживееш зад решетки - колко ли отчайващо изглежда бъдещето?
Ами ако тази мрачна перспектива е придружена и от незаглъхващата съвест, че наказанието е за убийството на собствения ти баща, колко ли по-безнадеждно е това бъдеще?
Тези и още много други въпроси се въртят в последните дни, след като Ловешкият окръжен съд постанови присъдата на Виктор Иванов. Момчето, което хладнокръвно застреля баща си Иван Христов от упор. Кървавата трагедия се разигра на 25 февруари 2018 г. в близкото до Ябланица село Добревци.
Новината за
присъдата още
не е стигнала
до селото
Хората там са заети със собствените си проблеми и не им е до приказки за чуждото нещастие. Но те не са забравили всеобщия потрес, когато бе извършено ужасното престъпление.
Още повече че убитият не е кой да е, а най-крупният производител на прочутата ябланска халва.
Скрити в домовете си заради зимния студ, 350-те жители на селото коментирали страшната случка. Съжаленията им се люшкали ту към погубения живот на един сравнително млад мъж, ту към съсипания живот на още по-младия му син.
“Не съм контактувала с Иван Христов толкова, че да го познавам отблизо. Но той имаше добро семейство - поне така изглеждаше отстрани. Не парадираше с благосъстоянието си, бе ангажиран постоянно с бизнеса си, не бе конфликтен, съвсем нормален човек беше”, разказа сегашната кметица на Добревци Силвия Бончева.
И за Виктор не се знае много, но пък не се е чувало да е имал някакви негативни прояви, допълва Бончева и като майка разсъждава, че трябва да бъдем по-снизходителни и човечни към него независимо от постъпката му.
Но тя пренебрегва утежняващото обстоятелство, че когато трагедията се разиграва преди 2 г., младежът е 4-курсник в Академията на МВР. Докато той изучавал как да преследва престъпници, родителите му Росица и Иван Христови и по-малката му сестра живеели в Добревци. Баща му и неговият брат Милен като собственици на фирма “Богати-09” - най-голямата за производство на халва и локум, осигурявали пари за безоблачното битие на фамилията.
По-пряко с дейността бил ангажиран Иван и често се налагало да пътува, за да доставя стока на клиенти от цялата страна. Качествената продукция се харчела добре, но в семейството нещата не били розови.
Нещо в отношенията между съпрузите непоправимо се пропуквало и с годините напрежението между тях нараствало. И някак съвсем логично Иван създал връзка с друга жена, с която се запознал покрай бизнеса си в София.
Започнал все по-често да пътува до столицата и да остава при нея. Вероятно там намирал топлината и спокойствието, които му липсвали у дома. С времето връзката се задълбочила, а
бизнесменът
щедро поел
издръжката на
любимата си
- плащал ежедневните разходи, наема за квартира, правел скъпи подаръци.
Залитането на Иван не било тайна за семейството му, пък и той не го криел - качвал снимки в социалната мрежа от щастливите си преживявания с другата жена. При това положение разривът бил неизбежен, а може би и умишлено търсен от него, за да се изнесе от фамилното жилище и да се отдели в друга къща пак в Добревци.
Виктор болезнено изживявал бащиното предателство. Гневял се, защото бил твърдо убеден, че другата жена е с баща му заради парите. Няколко пъти той и чичо му разговаряли с Иван, молейки го да прекрати връзката с нея. Бащата обаче оставал глух за думите им и не позволявал да се месят в живота му.
Недоволството на сина нараствало с всеки изминал ден, превръщало се в клокочеща ярост. И сигурно не само заради финансовото разточителство на родителя му, а по-скоро заради измяната. Виктор не можел да приеме, че той вече не им принадлежи - на майка му, сестра му и на него.
Малкото момче у него все още търсело своя баща, който по право бил само негов.
Вместо това откривал един отчужден влюбен мъж, който инатливо и грубо отстоявал правото си на собствено щастие.
Така се стигнало до фаталния 25 февруари, когато Иван за пореден път се прибрал от София - нощта изкарал при любовницата си. Бил във видимо добро настроение, но то бързо се помрачило, след като Виктор му потърсил сметка за открита неточност във фирмената тетрадка с приходи и разходи.
Какво точно са си казали баща и син, знаят само те и Господ. Няма свидетел на острите думи помежду им, но вероятно диалогът е бил гарниран с голяма доза раздразнение и от двете страни.
Ядното настроение на Виктор било подхранено и от тревога за здравословното състояние на майка му. Мислел, че за лечението ще са нужни доста пари, които Иван май нямал намерение да осигури.
Синът натикал под носа на баща си приходно-разходната тетрадка и му потърсил сметка за невписаната сума пари, което се оказало груба грешка. Това изкарало Иван извън кожата му и разговорът се развил приблизително така:
- Аз ли изкарвам тези пари и те издържам, или ти? Как си позволяваш да проверяваш разходите ми? - сетне посегнал да го удари. Не успял.
Виктор не можел за повярва, че това се случва. Опитал да обясни, че са
нужни пари
за лечението
на майка му и за издръжка на семейството.
- Няма да ви давам пари - на теб, майка ти и сестра ти. Повече няма да видите добро отношение от мен - отсякъл разгневеният Иван.
- Така ли ще я караме вече - с горчивина попитал синът.
- Да, така - троснал се бащата.
Виктор направил последен опит да обясни, че иска пак да са семейство, че не му мисли лошото, но Иван заявил, че това изобщо не го интересува.
Ако в този момент бизнесменът бе проявил малко топлота, ако бе показал загриженост, сигурно нямаше да се стигне до кървавата развръзка. Но той предпочел острия, нетърпящ възражение тон.
Смятал, че достатъчно прави за семейството си, работейки неуморно, и въобще нямал намерение да го остави без средства, но в яда си наговорил повече от необходимото.
Вероятно точно тогава дива изпепеляваща омраза е замъглила разсъдака на сина. Жестоко обиден, той изхвърчал навън, след което отишъл и взел законно притежавана ловна пушка. Грабнал я и се върнал в жилището на баща си.
Влязъл и мълчаливо насочил оръжието, а мъжът вдигнал ръце да се защити. В този момент треснал първият изстрел. От шията на Иван бликнала кръв. Екнал втори изстрел, но встрани от жертвата. После Виктор се обърнал и хлопнал вратата след себе си. всъщност завинаги затворил вратата към предишния си живот - вече нищо нямало да е както преди.
Казват, че след най-страшното престъпление поведението на курсанта било изключително хладнокръвно - такова спокойствие и незаинтересованост имало в действията му, че чак били неестествени. Сякаш не бил застрелял баща си, който му осигурявал охолство, а някаква безполезна гадина.
Когато дошли да го арестуват, безропотно приел участта си на отцеубиец, който ще бъде сурово осъден. Само помолил чичо си:
“Грижи се
за мама
и сестра ми”.
А след произнасянето на присъдата от 15 години затвор казал: “Съжалявам, искрено съжалявам за всичко!”. И има защо. Присъдата може да бъде обжалвана пред апелативния съд във Велико Търново.
